Каква е алтернативата, която предлага СДС на България днес?
Можем ли да продължим да бъдем реформатори, без да реформираме себе си? Можем ли да направим убедителна заявка за властта, без сериозен анализ на четирите години управление? Можем ли да си върнем доверието на хората без да върнем доверието помежду си, без да си кажем истината, без признаем грешките?
Очевидно не. Изборите го показаха.
Ето защо беше нужен дебат в партията. И аз се радвам, че той се състоя. Той продължава и днес на тази конференция. Надявам се да продължава и занапред. Защото диалогът, състезанието на идеи и проекти между съмишленици е онова, което променя, което ражда и развива пътя на една партия. Само така може да бъде формулирана кауза, близка до хората. Кауза, която да ги интегрира, която те да приемат като своя. Тази кауза е каузата на християндемокрацията - едно по-свободно, по-справедливо и по-човешко общество, в което да има съпричастност и солидарност.
Живеем в един от най-важните периоди на промени след края на Студената война. Време на огромни възможности, но и на големи рискове и изпитания, което изисква смели решения и раздяла с предразсъдъците. Раздяла с предразсъдъците, но не с принципите.Тези промени са предизвикателство, но и огромен шанс за една малка държава като България. Те са предизвикателство и шанс и за СДС.
България днес е отново на кръстопът и хората се питат това ли е пътят и струва ли си да продължаваме, след като реформите се оказаха тежки, непопулярни и не донесоха така желания просперитет поне не в сроковете, в които очаквахме. На изборите част от българите потърсиха отговор в приказката за "добрия цар-спасител", други се хвърлиха в прегръдката на посткомунистическата носталгия. Една немалка част обаче препотвърди подкрепата си за реформата, за европейския проект на България.
В името на тези хора, а и на другите, които дълбоко в себе си търсят изхода, СДС не може да свали от раменете си отговорността за съдбата на България и да се затвори в уютния партиен манастир в очакване на случайността, при която хората го припознават за алтернатива.
Времето в опозиция е време за анализ, но и за инициатива, за защита на идеи от дневния ред на хората в страната. И аз се обръщам към вас да подкрепите новия устав и принципите на новата политика на СДС.
Как оценяваме днес последните четири години? Защо СДС загуби парламентарните избори? Бяха дадени много отговори, включително и днес в тази зала от председателя на СДС. Дали поради неуспешна държавна политика и поради причини, които се коренят дълбоко в партийните механизми, които доведоха невъзможността да се преведат до хората успешните реформи, като изведоха на преден план уродливото лице на кадрови провали и безконтролни лични амбиции.
На този въпрос трябва да си отговорим днес, на националната конференция, която е натоварена с толкова много очаквания. Ако не го направим, няма да можем да мобилизираме силите си, за да защитим идеите си. Няма да бъдем разбрани от хората, които все още ни вярват. Няма да имаме бъдеще.
Днес ние трябва да докажем, че сме чули какво ни казаха българските граждани на 17 юни. Трябва да покажем, че сме си направили правилните изводи, че сме съпричастни. Да, точно това е думата - съпричастни, а не отчуждени от техните страхове, съмнения, надежди и очаквания. Ако обществото не ни разбира, виновни сме ние, а не обществото. И пътят на възраждането минава през сближаване, а не през пренебрегване на хората.
Най-честият въпрос - грешахме ли през тези четири години?
Грешахме, без съмнение. Навярно повече, отколкото допускахме. И днес, в тази зала, трябва да и да поискаме прошка и от онези, които ни подкрепиха въпреки грешките ни, и от онези, които ни наказаха с вота си.
Но има и още една безспорна истина. Тя също трябва да прозвучи в тази зала - че правителството на ОДС промени България. Остави следа с европейския си проект. Върна надеждите на много хора, че в България също може да се успее. Трябва да пазим постигнатото по време на нашето управление, защото то е част от всеки един от нас. То е продукт на обща воля. То е капитал, който ще ни е нужен. Нашата памет ще бъде нашата сила.
Къде се разминахме с хората?
Отговорът се крие в това доколко успешно предложихме човешко лице на големите идеи, с които дойдохме. СДС влезе във властта на гребена на голяма вълна на доверие, с почти религиозно отношение и с високи морални очаквания.
Точно там се разминахме. Хората реагираха болезнено на излъганата любов. Мрази се само, когато силно се обича. Те очакваха справедливост, почтеност, съпричастност. Но много често получаваха точно обратното. Отказаха да го приемат и ни наказаха. Всички. И днес никой от нас в тази зала няма правото да каже: "Това не се отнася до мен".
Можем ли да върнем изгубеното? Да, ако се върнем при хората и заговорим с тях. Но не като функционери, а като съмишленици. Ако сме готови да чуем упреците, да обясним грешките, да понесем отговорността за несбъднатите им очаквания.
Отговорете си колко от нас могат днес да се изправят пред хората в селата, в градовете, в цялата страна. Истинската сила на една партия минава оттам. Ако я нямаме, по-добре да се откажем. Откажем ли си, не можем да се сърдим на другите. Няма да помогнат нито нови устави, нито новите програми, нито новите лица. Само ще лъжем себе си, а хората, които ни подкрепят, ще остават все по-малко.
Можем ли да го направим? Сигурна съм. Но за да го направим, трябва да намерим сили да си кажем истината.
