Самият факт, че човек търси най-добрата възможност (а възможности има много) е знак, че той има определена финансова култура. Елементарните финансови познания никога не са излишни. Разбира се, става въпрос за знания, които биха били полезни, когато става въпрос за разход на пари по оптимален начин.
Като говорим за разход на пари, финансирането на дадена покупка е именно такова. Кредитирането под различни форми вече е добре развито и у нас. То толкова се разви, че на клиента му става все по-трудно да се ориентира сред предложенията.
Проблемите според "Моите пари" произтичат основно от две направления. От една страна, въпреки разграничението на стоковите от класическите потребителски кредити, потребителите не откриват тази разлика. От друга страна, когато се прави избор дали кредитът да е от банка или не, въпросите отново са много. Тук вече дилемата е коя да е институцията и кой да е продукта - два "фундаментални" проблема, които трябва да разреши всеки предприел финансиране на дадена покупка.
Да разгледаме изборът на "източник" на парите, които не достигат - банка или небанкова финансова институция. Банките са достатъчно популярни, като място от където могат да се получат пари при необходимост. Поради тази причина ще обърнем малко повече внимание на небанките, като правим паралел с банките.
Какво са небанковите финансови институции и как да получим кредит от тях? Самото наименование показва, че това са институции, финансиращи клиенти, но нямащи статут на банка. Най-общо тези компании осигуряват средствата за финансиране от други източници. Не това обаче е най-важното, а какво предлагат те и как да се възползваме. Като алтернатива на класическият банков кредит, финансирането чрез небанкова институция вече набира все по-голяма популярност.
Достъпът до тази услуга съвсем не е труден и има задоволително предлагане на оферти. Небанките основно предоставят т.нар. "стокови" кредити. Това са кредити, които покриват стойността на закупуваната стока, но сумата не се отпуска в брой. Обикновено тя се превежда на магазина, от който се прави покупката, а вноските се внасят при финансиращата институция.
Не бива да се счита, че стоковите кредити са единствените, за които може да се кандидатства при небанкова институция. Към настоящият момент поне три такива предоставят и стандартни потребителски кредити (с предоставяне на парите в брой). Друг е въпросът каква максимална сума може да получи кандидатът. За това ще стане въпрос малко по-късно.
Вече се спомена, че получаването на кредит от такава институция не е трудно. Обикновено при кандидатстване за такъв кредит се изисква лична карта, копие от трудов договор, разбира се молба за заема и други документи каквито клиентът предостави (те винаги може да са в полза).
Сега да видим каква е процедурата при банките. Изискванията към кредитоискателя по отношение на документите са почти идентични. Само в допълнение към изискванията са поръчители (когато е необходимо), документи доказващи доход, понякога се изисква подписване на запис на заповед. Запис на заповед може да се изиска и от небанкова институция, в случай че размерът на сумата е висока.
Сумите
Със сигурност това е водещ елемент при търсенето на кредит. Именно недостигът на дадена сума определя размерът на търсената. Това е един от показателите, който съществено отличава кредита от небанка от кредита от банка. Банките, като институции разполагащи със значителни финансови ресурси, дават възможност за финансиране за относително високи суми (до 30000 лв. понастоящем).
За разлика от тях, небанковите институции се ограничават до значително по-ниски суми (максимумът е до 6000-7000 лв.). Част от причините за това са, че те не винаги работят със собствен капитал, сумите се отпускат относително бързо и лесно, а това повишава риска от несъбираемост.
Ограничител за размерът на сумата, която ще се отпусне може да се окаже кредитната история на кандидата. Всички договори за кредит се вписват в кредитен регистър и от там кредитиращите институции могат да получат тази информация.
Възможно е при кандидатстване за кредит да се вземе под внимание дали това е първо кандидатстване. От такава гледна точка, сумата за която се кандидатства може да не бъде одобрена. Влияние оказва също, както споменахме по-горе кредитната история на кандидата, а така също и решението на кредитният консултант, който разглежда искането за кредит. Тази практика е характерна по-скоро за небанките, което по никакъв начин не означава, че банките нямат подобни съображения.
Срок на кредита
Той е друг съществен елемент при изборът на кредитираща институция. Съобразявайки се с доходите си, клиентът прави избор между по-дълъг или по-къс срок. Колкото е по-дълъг срокът, толкова по-ниски ще са вноските по кредита и обратно.
От такава гледна точка, хора които не могат да си позволят високи вноски и бързо покриване на заема е по-добре да се насочат към кредит с максимален срок. Тук се очертава другата основна разлика в сроковете на финансиране. Небанковите институции обикновено финансират за срок не по-голям от 3 години. Практика е също вноските да бъдат изчислявани на седмична база.
Малко по-другояче стоят нещата при банките. Там вноските са месечни и максималните срокове на кредитите определено са по-големи (варират в диапазона 5 - 8 години).
Цена на кредита
Достигнахме и до този ключов момент при изборът на кредитираща институция. Ключов е защото тази цена ще бъде платена от заемателят, а това съвсем не е без значение.
Какво е принципно цена на кредит? Това е разбира се на първо място лихвата. Освен нея обаче се заплащат и някои такси към кредитора ? за разглеждане на документи, при усвояване на кредита, за управление, застраховки (ако е нужно) и т.н. Всичко това е за сметка на заемателя.
По отношение на цената на кредитите, открито може да се заяви, че на настоящият етап условията на банките са много по-ясни от тези на небанковите институции. Какво се има предвид? Всяка банка, която предлага даден кредит най-малкото посочва лихва - нещо което липсва при небанките. Обикновена практика при тях е да се посочват броят на вноските и размерът им, като за цена на кредита често не става въпрос. Друг вариант за представяне на цената на кредита е чрез обявяването на средно-годишното оскъпяване. Това все пак е някакъв ориентир, но не и показател за реалната цена.
След приемането на законът за потребителския кредит, финансиращите институции са задължени за обявяват Годишният процент на разходите (ГПР) по кредита, като негова истинска цена. Накратко този показател показва действителният разход на заемателя отчитайки не само лихвата, но и таксите (ако ги има) споменати по-горе.
Повече подробности за ГПР можете да откриете на сайта на "Моите пари" - www.moitepari.bg.
Към настоящият момент поне половината от небанковите институции не обявяват този показател. Банките за разлика от тях много по-коректно представят информацията по своите оферти.
Традиционно ГПР по офертите на банките са значително по-добри от тези на небанковите институции. Една от причините за това е, че небанките работят и със заемен капитал, който трябва да върнат с определена лихва.
Така допълнително се оскъпяват кредитите, които се отпускат от тях.
За да бъдем малко по-конкретни ще опитаме да дадем пример за оферта. Разбира се, стойностите ще са относителни, тъй като разнообразието от оферти е голямо, а и условията на кредиторите са различни. Сравнението допълнително се затруднява и от факта, че небанковите институции правят разлика например между домакинска техника и офис оборудване.
И не само това. Те разделят домакинската техника на бяла и черна и определят различни условия при покупка на тези стоки.
С цел да се универсиализира поне малко сравнението ще разгледаме покупка на компютър. Всички големи търговски вериги предлагат такава техника и тя е категория различна от бялата и черната техника. от друга страна на пазара работят и големи вериги предлагащи изключително офис техника. тези вериги също работят с банките и небанковите институции. Приемането на домашният компютър като техника по-масово разпространена в търговските вериги, прави сравнението относително по-лесно. Нека разгледаме покупката на домашен компютър, който струва 1000 лв., а срокът на изплащане да е 12 месеца.
При тези параметри ГПР при банките е около 18% - 31% за кредити без поръчител и около 15% - 28% за кредити с поръчител. При същите тези параметри, ГПР при небанковите институции се движи в диапазона от около 28% до около 43%.
Обслужване
Това е съществена част от процеса на кандидатстване, получаване и обслужване на кредита и не трябва да бъде подминаван. Първото, което веднага прави впечатление е, че процедурите при небанковите институции са значително по-опростени и времето за "реакция" по искане за кредит е изключително кратко.
На практика в рамките на 15 - 30 минути клиентът може да получи становище дали е одобрен за кредита или не. Малко по-бавна е процедурата при банките. Там проверката на документите и оценката на кредитоискателя отнемат малко повече време, респ. становището се получава по-късно.
Одобряването на кредита може допълнително да се забави ако той ще се поръчителства. Това се обуславя от факта, че малко или много трябва да бъде анализирано и лицето предложено за поръчител.
Практика при небанковите институции е да не изискват поръчители (това обаче не изключва възможността такъв да бъде изискан при определени условия). Липсата на поръчители, респ. повишаване на риска от несъбираемост на вземанията са друга причина офертите на тези институции да са относително по-скъпи.
Съществено предимство на небанките, което не може да не се отчете, е личното отношение към клиента. Те предоставят възможност за посещение на клиента на работното място, предоставят възможност заемателя сам да реши дали размерът на вноските да е еднакъв или не.
Също така се дава възможност за избор първата вноска да се внесе веднага или от следващия месец, както и начин на внасянето на вноските. Това може да става по банков път, в брой, чрез Интернет и т.н. Банките не предлагат толкова голяма гъвкавост по отношение изборът на размер на месечната вноска. Обикновено се съставя погасителен план с равни вноски, по-рядко с намаляващи, а индивидуалните планове са рядкост.
Изборът на финансираща институция всъщност не би бил труден ако всеки кредитоискател ясно и точно си определи приоритетите. Ако желае да получи почти веднага одобрение за кредит и самият кредит, то за него най-подходяща е небанкова институция. Там процедурите са по-прости, гъвкавостта е по-голяма, но максималните суми са по кредитите са по-малки и са относително по-скъпи (всяко предимство си има цена).
В случаите, когато кредитът не е спешен, най-подходящо е той да се вземе от банка. При дадено ГПР, от банка може да се вземе много по-голяма сума отколкото от небанкова институция със същото ГПР. Казахме вече, че офертите на банките са по-евтини, но по-процедурите са по-тромави.
Какво ще предпочете клиентът е въпрос на негов личен избор. Съобразявайки се с разгледаните до тук няколко основни момента, "Моите пари" счита, че това е достатъчно като първоначална ориентация.
