П ол Хавиланд, координатор на фонд за солидарност с осъдените медицински сестри (Nishand.org) коментира пред БНР днешното поредно отлагане на делото в Триполи:
- Решението не е положително. Когато говорих миналата седмица със Соломон Паси, той също каза, че не е оптимист и явно е бил прав. Това е само още един етап от многостранния процес на преговори между полковник Кадафи и останалия свят.
По-рано често се шегувах, че България трябва да открие нефт на територията си, но тъй като това е невъзможно, сега е много трудно, за когото и да било, да предвиди какво е намислил Кадафи.
Преди година си казах, че става въпрос за взимане на заложници, като във холивудските филми. При така ситуация трябва да се опиташ да неутрализираш похитителя. Но това ще е много трудно.
Очевидно не можем да пратим в Либия Брус Уилис, за да спаси медиците.
Ето защо трябва да разберем какво иска полковника и дали можем да му го дадем. И съответно следващият въпрос би бил дали след това наистина ще освободи заложниците.
Политиците направиха всичко каквото беше по силите им. Но проблемът е дали изобщо можем сериозно да преговаряме с Кадафи.
Днес си зададох следния въпрос: Дали не може България сама да предприеме някакви неочаквани действия?
Какво би станало например, ако прекъснете дипломатическите си отношения с Либия и отзовете всички свои граждани оттам, сред които много медицински работници, които помагат на тази държава.
Това наистина е опасно, но все пак се чудя, дали българското правителство не е обмисляло сериозно подобен вариант.
- Според някои източници е имало тайни преговори за размяна между медиците и либийският гражданин за атентата над Локърби. Ако е вярно, смятате ли, че това е възможен начин за освобождаване на българките?
- Знаем, че Либия понесе тежко присъдата и затварянето на Абделбасет Али ал Меграхи и много либийци смятат, че има нещо нередно в присъдата. Така че, ако преговорите за размяна дадат резултат, аз съм "За" - нека го направим!
Очевидно обаче това е много сложно, защото трябва да се отмени присъдата на шотландския съд.
- Смятате ли, че България трябва да изплати компенсации, признавайки по този начин вина за медиците, само и само те да бъдат освободени?
- Наистина смятам, че най-важното нещо е тяхното освобождаване, само че не мисля, че който и да е в България би приел то да стане с цената на компенсации.
В случая изразяването е много важно. Това е някакъв политически или лингвистичен проблем, но със сигурност не можем да говорим за компенсации. Преди всичко трябва да поддържаме тезата, че медиците са невинни - всички го знаят.
Много е жалко, че от една проста дума може да зависи съдбата и свободата на невинни хора, но мисля, че точно такъв е случаят.
Другият координатор на проекта за солидарност с медицинските сестри - Нишан Джингозян, определи отлагането на делото така:
"Може би като положителен дотолкова, доколкото най-тежкото наказание, което би могла да бъде наложено на някого - смъртното наказание, не е потвърдено.
Но нашите опасения са, че това е стъпка към по-нататъшно протакане на делото, което всъщност никой не знае кога ще завърши, така че в тази посока на мисли решението е негативна стъпка."
