Тъй като и екосистемите, и човешкото общество са се приспособили към климата, типичен за днешния ден и близкото минало, за тях ще бъде извънредно трудно да се справят с промените, ако същите са прекалено бързи за нормалната адаптация на екосистемите и обществото.
За много развиващи се страни такива промени могат да имат изключително вредни последици по отношение на редица основни човешки стойности, свързани териториите, годни за заселване, наличието на достатъчни количества храна и вода и възможността да се води здравословен живот. За всички страни увеличената честота на екстремалните климатични явления ще засили рисковете от стихийни бедствия и катастрофи.
Eкосистемите еволюират бавно като реакция на промените в средните условия на средата и променливостта на времето през изминалите години. Много биологически видове, като повечето дървета, могат да се адаптират само постепенно и много бавно. Други видове обитават уникални климатични ниши, които има опасност да изчезнат напълно.
По подобен начин, социалноикономическата инфраструктура и културата на човешките общности са тясно приспособени към условията на климата, когато са възникнали, и едно рязко изменение на климата би затруднило тяхната бърза адаптация, предизвиквайки рискове от икономически катастрофи, породени от климатичните условия и времето.
Експертите предсказват също така по-продължителни и по-чести екстремални климатични явления, като например поройни дъждове, снежни виелици, наводнения и силни бури, последиците от които за хората и природните екосистеми могат да се окажат много значителни (например, по-продължителните и по-честите горещи върни могат да увеличат броя на смъртните случаи, причинени от топлинен удар).
Съществува вероятност регионалните промени в добивите на селскостопанските култури и производителността, предизвикани от изменение на климата, да увеличат риска от настъпване на глад, в частност - в полубезводните и безводните райони на тропиците и субтропиците.
Също така се очаква глобалното затопляне да засили възможното пренасяне на инфекциозни болести, като малария, тропическа треска и жълта треска, чрез разширяването на областта, в която могат да оцеляват болестотворните организми.
