Е врокомисарят Оли Рен едва ли спи спокойно тези дни, защото до вторник трябва да вземе решение за точната дата на прием на България в ЕС, пише австрийският вестник "Оберостерайхише нахрихтен" (OON.at). Както винаги в трудни ситуации, Еврокомисията с удоволствие избира да не взима решение, коментира изданието перспективата датата да бъде назована едва през есента.
Определянето на конкретна дата за членство на България и Румъния в ЕС беше грешка, смята депутатът от Християндемократическия съюз Матиас Висман, визирайки в коментара си за вестник "Франкфуртер алгемайне цайтунг" (FAZ.net) присъединяването на двете страни към общността.
Подробностите в статията на Висман, който е и председател на Комисията по европейска политика в германския Бундестаг, разказва радио "Дойче веле".
София и Букурещ положиха сериозни усилия за изпълнение на критериите за присъединяване към ЕС, при това Румъния през последните месеци отбеляза по-голям напредък от България.
Предварителните доклади на Европейската комисия (ЕК) стигат до заключението, че понастоящем България не изпълнява някои важни критерии за членство. Комисията ще трябва да вземе под внимание становищата на двамата германски експерти (Клаус Янсен и Зузетe Шустер - б. ред.) при своята препоръка.
При това от значение е не формалното изпълнение на т.нар. "аки комюнитер", а практическото прилагане на правните разпоредби. При тези обстоятелства ЕК би сторила добре, ако обвърже препоръката си с ясни задължения, които да бъдат поети и изпълнени до приемането в ЕС.
Комисията би могла категорично да посочи неизпълнените критерии и да запази обвързващото си решение в доклада за напредъка за през есента. От днешна гледна точка беше грешка да се определя конкретна дата за присъединяване, преди да са осъществени на практика реформите.
ЕС може и трябва да вземе предпазни мерки, за да успее България да отговори на всички критерии, преди всичко в правната сфера и сферата на вътрешната сигурност.
Осъществяването на тези мерки трябваше да бъде обвързано със спазването на точни срокове. Провеждането на мониторинг може да гарантира, че подобни защитни клаузи не са случайни. Това би бил сигнал и към тези страни членки, които като Германия оповестиха, че ще вземат своите решения в светлината на докладите за напредъка и препоръките на ЕК.
Няма съмнение, че България и Румъния имат своето място в ЕС, но точната дата на присъединяването им е обвързана със стриктното изпълнение на ясно формулирани предпоставки, категоричен е Висман.
Парадоксът при България е, че политиката на страната e катастрофална, докато икономиката е в растеж, смята най-престижното икономическо издание в Италия "Соле вентикуатро оре" (IlSole24ore.com).
Вестникът не пести критики към настоящото правителство, което за кратко време подринало доверието към София, изграждано години наред.
Създадената миналата година по германски модел голяма коалиция не проработи в България. След формирането на кабинета се загуби време в преговори и пазарлъци между политическите сили, вместо да се направят неотложните реформи.
Политиците в страната не се ползват с никакво доверие. Най-популярните личности са бившият бодигард на Тодор Живков и Симеон Сакскобургготски, както и лидерът на една ксенофобска проруска партия, констатира изданието по отношение на "Атака".
В обширен репортаж от София вестникът предлага кратка история на някои от публичните убийства за последните години. Броят на поръчковите разстрели през последните 5 години е 158, като нито един от тях не е разкрит.
Бившият главен прокурор Никола Филчев успя да се справи с нелеката задача да не арестува нито един престъпен бос и като награда заминава посланик, констатира иронично "Соле вентикуатро оре".
Встъпването на новия прокурор в длъжност бе отбелязано с убийството на Иван Тодоров-Доктора, с когато бившият финансов министър Милен Велчев играеше карти на яхта в Монте Карло, продължава изданието, според което, ако влизането на страната в ЕС се отложи с една година, от това ще спечели престъпният свят, защото ще има повече време за спекулативно натрупване на богатства.
В навечерието на публикуването на доклада зачестиха сигналите от Брюксел, че в т. нар. проблемни области подготовката за членство на България и Румъния не е завършила докрай, т.е. двете страни все още не изпълняват докрай критериите за присъединяване и ще получат допълнително време до октомври, за да отстранят пропуските си, обобщава радио "Дойче веле".
"Корупцията е по всички етажи на държавата без изключение и това е най-страшното.
И сега опитите да се поведе една системна борба са много трудни, защото инструментът, с който трябва да правиш операцията на болния самият е ръждясал, самият е заразен - той може да умори пациента по-скоро", коментира пред радиото първият демократично избран български президент д-р Желю Желев.
"Щом проблемът с корупцията съществува, тогава не можем да определим свършеното като достатъчно. За нас ще бъде достатъчно тогава, когато се убедим ясно, че държавата влага цялата си енергия и усилия за подобряване на положението.
На България ще са й необходими вероятно още няколко години, за да се справи с проблема "корупция", смята говорителят на Европейската служба за борба с измамите (ОЛАФ) Алесандро Бютиче.
Според Руслан Стефанов от Центъра за изследване на демокрацията (ЦИС) корупцията в някои страни членки на ЕС е по-висока от тази в България, и това е видно от всички международни сравнителни изследвания на проблема.
"Ако приемем, че критерият е в България да има по-малко корупция, отколкото в най-корумпираната страна членка например, тогава бихме могли да кажем, че България е изпълнила този критерий, защото в Гърция и в Полша има повече корупция по всички международни сравнителни изследвания, които са познати, включително и виктимизационни такива, които показват реалното ниво на корупция, т. е. виктимизацията - колко хора реално са били подложени на престъплението корупция.
В този смисъл трябва да бъдем много внимателни. Подходът на ЕК и на българското правителство в случая в техния диалог е изключително погрешен, тъй като не стъпва на никакви конкретни цифри, на никакви конкретни данни", смята Стефанов.
Според друг български експерт, членът на ЦИК проф. Михаил Константинов, поне половината от десетте страни от Централна и Източна Европа, които бяха приети в ЕС през 2004 г., са били по-малко подготвени, отколкото България.
Проф. Константинов си обяснява сегашните остри критики към България с реверанса, който политиците от ЕС правят към собствените си избиратели.
Критиките към София трябва да се разглеждат в конструктивен план, смята обаче немският депутат Андреас Шокенхоф.
"Българското правителство и парламентарно представените партии виждат напълно реално къде са проблемите. За съжаление, напоследък страната загуби ценно време, което не беше използвано за решаването на най-наболелите въпроси.
Смятам, че сега се води дебат за това каква да бъде функцията на предпазните клаузи спрямо България.
Държа обаче да подчертая, че предпазните клаузи не са защитно средство срещу приемането на България в ЕС. Точно обратното, те трябва да помогнат на страната да реши колкото се може по-бързо съществуващите проблеми", коментира Шокенхоф.
