С лед като се връща от Япония, танцьорката се включва като прима балерина в наново сформираната Компаниа Андалуса де Данса.
По това време испанският режисьор Карлос Саура обмисля идеята за филм, посветен изцяло на фламенкото. Белен е едно от вдъхновенията му за "Фламенко" и не случайно именно нейният силует е на плаката, като изпълнението й е едно от най-запомнящите се във филма.
То променя виждането за традиционния дамски фламенко танц - в музикално, пластично и визуално отношение, и показва новите посоки на развитие, заложени от младото поколение танцьори.
През 1996 г. Белен Майа сформира първата си трупа и поставя "El Diosa en nosotras" (Богинята у нас), като дели сцената с младите талантливи танцьорки Исабел Байон, Рафаела Караско, Йоланда Ередиа и Тереса Нието.
1997 г. е белязана от една ключова среща между каталунската певица Майте Мартин и Белен. Дълбоко общо разбиране за фламенкото ги събира и така се ражда едно силно артистично дуо. Спектаклите "Mayte Martin y Belen Maya" и "Flamenco de Camara" са плод на това сътрудничество.
Вихрена, ефирна, креативна, силна и неспокойна бунтарка -
Белен символизира новаторската посока в съвременния фламенко танц. Тя не се побира в стандартните рамки и се опитва да танцува просто "от щастие". Стилът й съчетава традицията и класицизма с естетиката на модерното танцово изкуство.
В момента танцьорката е редовен преподавател при ежегодния "Festivel de Jerez" - най-големият фламенко фестивал в Испания, важна част от който са курсовете по фламенко танц.
За едно фламенко предствление е необходим акустичен, твърд, дървен, черен и абсолютно гладък под, а такъв в София се оказа, че няма. Търсейки решение на проблема, организаторите на фестивала "Джаз плюс" стигнаха чак до подиума в работилницата на "ВИП брадър".
