Д ебитните и кредитните карти се използват все по-често. Засега с тях рядко се правят директни плащания в магазините и основната операция е тегленето на пари от банкомат. Точно в този случай човек може да стане жертва на измама. Как?
Използването на банковите карти се крепи на технологията на магнитната лента. Всяка карта има такава и тя, най-общо казано, е като лентата на аудиокасетите. В материала на лентата има много малки частици, които са като магнитчета. Те могат да са ориентирани в две посоки.
Е, в зависимост на това как са ориентирани или по скоро къде се променя ориентацията им на лентата може да се записва информация върху три писти. Тази информация е номерът на сметката, името на клиента, кога изтича картата и т.н.
Всеки път когато се използва карта, тази информация се прочита през електромагнит и се сверява с банката. За допълнителна сигурност дебитните и кредитните карти имат ПИН (персонален идентификационен номер) кодове, като употребата на картата е възможна само ако клиентът въведе верен код.
За злоупотреба е нужно престъпникът да има и картата, и ПИН кодът. Най-лесно е да открадне самата карта физически, например заедно с портфейла. Има доста добър шанс някъде там да е записан и ПИН кодът.
"По-елегантно" е да се открадне информацията от магнитната лента и да се запише на магнитната лента на друга карта, така както се презаписва аудиокасета. Този процес се нарича скимиране и е една от най-често прилаганите измами. Естествено пак е необходимо да се научи и ПИН кодът.
При скимирането лошото е, че човек не може веднага да разбере, че има нещо нередно. Картата му си е там и ако не си проверява редовно баланса по сметката, може въобще да не разбере, че липсват пари.
Скимирането обикновено се осъществява от прикачено към банкомата допълнително устройство на входа на процепа за поставяне на картата, а може и при плащания в ресторант.
Злоупотреби с банкови карти могат да се случат и ако те бъдат блокирани в банкомат чрез предварително поставени за целта приспособления, като ливанска примка например.
ПИН кодът може да се осигури от датчици на клавиатурата или монтирана камера, например от мобилен телефон и свързан с нея предавател. По-ниско технологично решение е появата на "загрижен гражданин", казващ, че и на него "ей сега му се е случило" и е готов да помогне, като подсказва да се въведе наново ПИН кодът.
Естествено през това време наблюдава зорко. Когато нищо не се получи, подкарва човека да се обади на банката, връща се и си взима приспособленията.
Може да се случи и спешните номера, написани на банкомата, да са подменени и когато притесненият гражданин си мисли, че се обажда в банката, всъщност да говори с престъпниците.
С две думи, при употребата на банковите карти е добре да се внимава и малко повече параноя всъщност е здравословна.
Кражбите от банкови карти - какво да се прави
Ангелина има хубава работа и печели добри пари. Технологичният напредък във финансите в лицето на кредитните и дебитните карти я прави щастлива и спокойна.
Вече не й се налага да се притеснява, че ходи с големи суми пари в портфейла си. Същият този технологичен напредък обаче прави възможни и измамите с тези карти. Какво става, ако някой банкомат "глътне" нейната карта или пък тя с ужас разбере, че част от парите, вместо да са на уж сигурно място в банката, са изчезнали? И какво да направи в подобна, меко казано, неприятна ситуация?
По принцип в общите условия на договора с банката е описано как клиентът трябва да постъпи, ако се изправи пред подобен проблем. Затова е добре те да се прочетат, ако и да са с малък шрифт.
Условията на банките могат да се различават в някаква степен, но като цяло са сходни. Има няколко стъпки за действие от страна на клиента, като първата винаги е една и съща - моментално обаждане в банката, за да бъде блокирана картата.
При задържане
на карта в банкомат обикновено банките изискват пострадалият клиент да уведоми незабавно финансовата институция, която е издала картата, и да поиска тя да бъде блокирана. Въпреки че задържането на картата в устройството може да не е свързано непременно с опит за измама, а да се дължи на технически и други причини, важно е картата да бъде блокирана, за да бъде предпазена от евентуални злоупотреби.
Клиентите трябва предварително да проучат на какви телефони на банката издател трябва да позвънят при задържане на картата им в банкомат, както и при кражба, загуба и др. Обичайно това може да се направи на телефона, който е изписан на гърба на картата, но може да се прави и на други телефони. Добре е картодържателят да ги запише на удобно и достъпно за подобна ситуация място, например в указателя на мобилния си телефон.
Най-често финансовите институции имат денонощни телефони за връзка, на които приемат подобни сигнали.
Анна Ангелова, зам.директор "Картови разплащания" в Първа инвестиционна банка (ПИБ) посочва, че ако картодържателят е клиент на банка, която не е с 24-часово обслужване, той трябва да се свърже с БОРИКА и да блокира картата си. Телефоните на БОРИКА, на които може да се поиска блокиране на карта, са
870 51 49, 970 76 16, 970 76 23.
Докато при обаждане в банката издател клиентът може да посочи само трите си имена и/или ЕГН, за да бъде блокирана картата му, при обаждане на картовия оператор трябва да съобщи номера на картата си. Затова е добре и той да бъде записан и съхраняван на достъпно място.
Банкери са категорични, че при задържане на карта в банкомат притежателят й не трябва да се доверява на случайно появили се на мястото лица, които му предлагат помощта си. Задържаната в банкомат карта се изпраща от банката, която обслужва устройството, на банката, която я е издала, а тя на свой ред я връща на клиента.
Картодържателят трябва да е наясно, че може да се наложи да плати такси за блокиране и разблокиране на картата си, ако тарифата на банката издател предвижда такива (например при дебитните може да са 0.50, 1 лв, при кредитните - 5, 10, 20 лв.).
Добре е също така още в банковия клон той да провери дали картата му вече работи. От Булбанк посочват, че не е изключено, ако банкоматът, задържал картата, се намира в офис на банка, служителите да я върнат незабавно на клиента срещу документ за самоличност, ако причината за задържането й се окаже технически проблем.
При липса на средства
по карта или при съмнения, че има плащания, които притежателят й не е извършил, той трябва отново незабавно да уведоми банката издател. Това пак може да стане по телефона или на място в неин офис.
Най-често в този случай картата отново се блокира. След това на място, в банката той трябва да подаде молба или жалба за оспорване на неодобрените от него плащания или тегления с картата му.
Според някои банкери в този случай трябва да се сигнализира и полицията, според други - това не е задължително, защото често съмненията на клиентите се дължат на дублирани от търговци плащания и други инциденти, които не са непременно свързани със злоупотреби.
Някои банки поставят срокове, в които техен клиент може да оспори извършени с картата му транзакции - например до 40 или 45 дни от датата на транзакцията.
Добре е всеки картодържател да провери дали финансовата институция, която е издала неговата карта, поставя подобен срок и какъв е той. Банките разглеждат възраженията в определен срок - например 7-дневен, и се произнасят дали ги приемат.
Ако решението на финансовата институция не удовлетворява нейния клиент, той може да отнесе спора пред Помирителната комисия за платежни спорове към Комисията за търговия и защита на потребителите. Тя събира мнения от двете страни в спора и излиза с помирително предложение за неговото решаване, което страните могат да приемат или да продължат спора в съда.
При оспорване на транзакции, извършени в чужбина, възраженията се разглеждат според срока, който е определила съответната международна картова организация, чрез която те са извършени.
За притежателите на кредитни и дебитни банкови карти е важно да знаят, че Законът за паричните преводи, електронните платежни инструменти и платежните системи изисква да уведомяват банката - издател на картата им, незабавно след като узнаят за нейното загубване, кражба, отнемане по друг начин, унищожаване, подправяне или неправомерно използване.
От разпоредбите на закона излиза, че в общия случай, ако от кредитна или дебитна карта бъдат изтеглени неправомерно средства от трето лице, притежателят на картата може да понесе до 300 лв. от щетите, които бъдат нанесени, преди да е уведомил банката издател за проблема (конкретният размер на щетата, която картодържателят поема, зависи от договора с банката - може и да е по-малка).
Ако неправомерно изтеглените средства са в по-голям размер от отговорността на притежателя на картата, останалата част се поема от банката издател, но само ако злоупотребата с картата не е причинена от действие или бездействие на държателя й.
За да се установи това, банката прави проверка. Ако средства от банкова карта бъдат изтеглени неправомерно, след като банката издател бъде уведомена за възможната злоупотреба, тя трябва да възстанови щетите изцяло.
Е, загубата на максимум 300 лева е по-приемлива за Ангелина, отколкото на пълната сума пари в картата. Все пак, за да е толкова, тя трябва да подходи сериозно и отговорно при възникването на проблем. И даже преди това.
Средства за самозащита
- Банкоматите да се оглеждат внимателно за елементи, които изглеждат прикачени.
- Огледайте за наличието на чуждо тяло в процепа
- Вижда ли се наличието на камера
- Въвеждането на ПИН кода е добре да се прикрива с другата ръка
- При блокирана карта в никакъв случай да не се казва ПИН кодът на когото и да било
- При блокирана карта обаждането да е на телефоните в договора, а не на тези, написани на банкомата - те може да са подменени, особено ако са стикери.
- ПИН кодът е добре да се помни наизуст и да не се записва на листче в портфейла или на самата карта.
