С танишев най-сетне е на ход, обявява в заглавието си бившият официоз на някогашната ГДР "Нойес Дойчланд", цитиран от Българската редакция на радио "Дойче веле".
Изборът на правителство е само временно успокояване на страстите в България, смята обаче германският наблюдател Франк Щир, който пише:
"След парламентарните избори на 25 юни българските политици цели 50 дни отлагаха съставянето на правителство. После изведнъж всичко потръгна много бързо с номинирането на Сергей Станишев за министър-председател.
39-годишният историк, син на бивш функционер на Българската комунистическа партия (БКП), оглавява лявоцентристка коалиция. Освен социалистическата Коалиция за България, в нея влизат още НДСВ на бившия цар и досегашен премиер Симеон Сакскобургготски и ДПС на Ахмед Доган, което представлява интересите на турското малцинство.
Коалиращите се социалисти, царисти и турци обединяват 169 от общо 240 депутати, а министерските постове се разпределят по формулата 8:5:3.
Първоначално изглеждаше, че съдбата на Сергей Станишев е да влезе в българската история като поредната трагична фигура - като министър-председател за един ден и без кабинет, защото 40-ото Народно събрание го избра още в края на юли за премиер с един глас мнозинство. После обаче неговото малцинствено правителство от социалисти и турци пропадна при гласуването и Станишев беше принуден да върне мандата.
Циркът на преговорите, белязан от тактически маневри и продължил цели четири седмици, в този момент навлезе в нова фаза. Като втора парламентарна сила НДСВ обаче също не успя да осъществи получения мандат за съставяне на правителство, така че в понеделник президентът Георги Първанов натовари ДПС.
Движението отново номинира Станишев за премиер, а царската партия склони да подпише коалиционно споразумение. Реализирането на третия мандат беше и последната възможност да се избегнат предсрочни парламентарни избори, които навярно щяха да отслабят големите партии и да увеличат подкрепата за националистическата протестна партия "Атака".
Ето че сега все пак Сергей Станишев като премиер с голяма вероятност ще въведе България в ЕС през януари 2007 г. За да стане това обаче, неговото коалиционно правителство трябва бързо да осъществи изискваните от еврокомисията реформи най-вече в съдебната система и в борбата срещу престъпността, защото в противен случай членството може да се отложи с една година.
Станишев каза, че неговият кабинет ще бъде правителство на евроинтеграцията, икономическия ръст и социалната отговорност. Създаването на тази коалиция за мен е ясен знак за промяна в мисленето и в практиката на българските политически партии, каза той.
Това изисква доброто желание на всички членове на коалицията. И наистина Станишев спешно се нуждае от доверие, защото макар че правителството му разполага с най-широката парламентарна подкрепа, получавана от български кабинет през 15-годишния преходен период, поради голямата хетерогенност неговата бъдеща стабилност е под въпрос.
Случилото се през седемте седмици коалиционни преговори създава добра представа какви напрежения и конфликти могат да се очакват", пише Франк Щир и в заключение информира за възраженията на Надежда Михайлова и Иван Костов срещу повторния избор на Станишев:
"Този конфликт е поредното доказателство, че със съставянето на правителството политическата сцена в България се е поуспокоила само временно."
В берлинския "Тагесцайтунг" Барбара Йортл пък коментира: "Въпреки осезаемото облекчение, което демонстрират българските медии като резултат от края на политическата анархия, както писа всекидневникът "Стандарт", вчера се чуха и скептични изявления. Хаосът и нестабилността няма да приключат със съставянето на правителство, писа осведомителната агенция "Новините".
Тъкмо върху едно нестабилно правителство обаче най-лесно може да се хвърли вината заради забавянето на еврочленството, покачващите се цени и спадащите инвестиции. От това, според "Новините", ще спечели детронираният премиер и бивш монарх Симеон Сакскобургготски, който би могъл да триумфира на президентските избори през 2006 г.
Най-лошото е, че сега българите трябва да чакат смъртта на едно правителство, чието раждане чакаха достатъчно дълго. Докога обаче ще чака Европа?".
"Никой отвъд Стара планина нямаше особено да се интересува от ставащото в София, ако България не стоеше пред прага на ЕС. Новото правителство обеща да направи всичко страната да бъде приета в началото на 2007 г. и да не се стигне до прилагане на предпазната клауза за отлагане с една година", пише от своя страна германският в. "Франкфуртер алгемайне цайтунг", но се пита:
"Какво обаче означава да се направи всичко за присъединяването? В миналото Европейската комисия оценяваше реформите в страните кандидатки често доста великодушно.
Затова и в Румъния, и в България представянето на собствената политика беше по-важно от нейната субстанция. Симулирането на реформи не помага нито на ЕС, нито на държавите, кандидатстващи за членство.
В бъдеще при оценка на реформите Брюксел трябва да покаже повече смелост в детайлите", заключава "ФАЦ".
