"Сега": Държавата иска гори и пари от Сакскобургготски

 "Комисията "Куйович" ще се занимава само с фалшивия паспорт", съобщава "Сега". Дълго готвената временна комисия в парламента по казуса със заловения сръбски наркобос Будимир Куйович и вчера стана повод за препирни в парламента.

Затова пък до гласуване отново не се стигна - то бе отложено за края на другата седмица. Мнозинството настоя органът да се занимава само с фалшивия паспорт на сърбина и причините да остане в страната и след екстрадирането му.

Опозицията възрази остро срещу тесния предмет на дейността й. Тя пожела да се разследва изобщо дейността на МВР по отношение на наркотрафика, както и дали има данни за политическо покровителство на производството на дрога.

"Казах за сбогом на един полицай: Предателите никой не ги уважава", заявява в интервю за "Труд" главен комисар Веселин Петров. Случая "Куйович" той обяснява с некомпетентност.

"Искали са да постигнат развитие по случая, но не са знаели как. Аз нямаше да направя това, което те са направили. Нямаше да вляза в нарушение на законите. Оперативната игра може да продължи и при положение че Куйович бъде заловен в момента, в който подава неистински документи. И му се образува дело."

"Държавата иска гори и пари от Сакскобургготски", е водещо заглавие в "Сега". След две седмици умуване държавата все пак реши да си поиска незаконно дадените на Симеон Сакскобургготски 4521,5 дка гори в Самоковско.

На 30 януари Държавната агенция за горите е започнала процедурата за връщането им. Тя ще направи и проверка дали и колко дървесина е изсечена.

След това ще се изчисли колко пари трябва да плати на хазната бившият български премиер, стана ясно вчера от изказване на вицепремиера Ивайло Калфин в парламента.

"Изборният кодекс може да влезе в сила едва през 2013 г.", прогнозира проф. Михаил Константинов. В публикация в "Труд" той подчертава, че промяната в избирателната система изисква значителна работа на политическо и експертно ниво.

Политиците трябва да зададат политическите параметри на промяната, а експертите - да анализират възможните последствия и да напишат новите изборни закони.

Константинов определя въвеждането на чиста мажоритарна система като неуместно заради лоша представителност и висока чувствителност към районирането, възможните манипулации и злоупотреби с неполитическия вот.

Така остава вариантът за преминаване към пропорционална система с преференциално гласуване. Тя дава възможност на избирателите да пренареждат листите.

Вероятно приемането на цялостен изборен кодекс е най-доброто решение. Но проектирането, създаването и приемането на такъв крупен устройствено-процесуален акт не може да стане до следващите избори през 2009 г.

"Горещо лято в училище", е темата на "Труд". Пълна промяна в училищата ще има през тази година. Просветното министерство стартира най-голямата реформа досега. До 31 март общините трябва да обявят как ще оптимизират мрежата от училищата си и как ще бъдат обучавани децата.

Още в понеделник към директорите на училищата тръгват специални писмени указания за начина на работа с делегираните бюджети. Очаква се през тази година да бъдат закрити около 100 училища от общо 3000, защото в тях няма деца.

Близо 3000 педагози в пенсионна възраст ще напуснат системата, от 70 до 150 малки училища ще получат статут на защитени, държавни техникуми ще бъдат затворени, а учителските заплати ще бъдат променени.

"Съкращават войската с около 5000 щика", съобщава "Труд".

Армията ще бъде редуцирана с около 5000 души. България е на трето-пето място в Европа по численост на армията на човек от населението, но е на последно по финансова осигуреност, обясни министърът на отбраната Веселин Близнаков. В момента армията ни е около 39 хил. души.

"Пустите царисти се изГЕРБиха", е коментарът в "Сега". Авторът посочва, че бившите царисти от "Българска нова демокрация" в последните дни са предприели активна операция по собственото си спасяване. Сега вниманието им е насочено към привличането на допълнителен политически ресурс от предприсъединителни договорки.

Първата беше със СДС за създаването на интерпарламентарен съюз - свободен форум на дясната опозиция в Народното събрание, който да избистри профила на бъдещото десноцентриско управление.

Втората договорка обаче решително вдигна политическата цена на БНД. Среща с ГЕРБ, задушевен двучасов разговор, уговорки за сваляне на правителството и бъдещо общо управление. След като отцепниците си вдигнаха цената, сега трябва да решават най-важния за оцеляването им въпрос - този за съюзника.

БНД лесно може да се спогоди със СДС и присъдружните й партийки. Панайотките винаги са били предмостие на НДСВ към десницата. Ако все пак не сполучат, им остава най-сложната задача - как сами да прескочат 4%-та бариера към парламента.

"Не точим рейтинг от ГЕРБ, играем соло", разяснява пред "Стандарт" Николай Свинаров, депутат от БНД.

"Много важно бе, че най-голямата опозиционна партия се среща с най-голямата опозиционна парламентарна група. Имаме много общи идеи и цели, които да реализираме за модерно десноцентристко управление след следващите избори. Става въпрос за общи усилия с цел в следващия парламент ГЕРБ да не се озове само в компанията на БСП, ДПС и не знам още кой. А да има и десни политически сили, с които да се реализира десноцентристко управление", казва той.

"Митал не дава "Кремиковци", пише "Дума".

Собственикът на "Кремиковци" Прамод Митал заяви вчера, че комбинатът засега няма да се продава. Той допълни, че е назначен финансов съветник, от чиито препоръки ще зависи решението за продажбата.

Митал съобщи още, че вчера е имало структурни промени и комбинатът ще има нов изпълнителен директор - инж. Пламен Стоянов.

Преговорите с украинския бизнесмен са прекратени. Работниците искат собственикът да депозира 120 млн. лв, както и парите да се контролират от Министерството на икономиката.

Министърът на икономиката и енергетиката Петър Димитров в изявление отбеляза, че в момента върви конкуренция кой да вземе комбината.

Митал е превел сумата от 18,75 млн. евро за "Кремиковци", като тези пари са за оборотни средства за заплати и за плащане на натрупани задължения към "Булгаргаз". Това според министъра е опит на Митал да остане в комбината.

"Стоманеният погреб", е озаглавен коментарът в "Капитал". Посочва се, че волята на държавата е "Кремиковци" да бъде купен от стратегически инвеститор, който да го модернизира и да продължи производството в него.

Интересът на мажоритарния собственик Прамод Митал е да се отърве максимално бързо от изпразнения комбинат, запазвайки си част от земята му.

Играта на Александър Томов, досегашният изпълнителен директор на комбината, е да лансира Константин Жеваго за купувач на "Кремиковци". Засега обаче опитите му да повлияе на сделката се провалят.

"Кремиковци" дължи 20 000 т въглища", обявява в интервю за "Труд" Николай Боршуков, шеф на Държавната агенция "Държавен резерв и военновременни запаси".

Въглищата, собственост на Държавния резерв, са изчезнали от складовете на "Кремиковци", където твърдото гориво е било дадено на отговорно пазене.

Проверка установява м.г., че складовете са празни. С наказателни постановления на "Кремиковци" са наложени 2 глоби от по 500 хил. лв., отделно е платено обезщетение от 320 хил. лв. Но въглищата ги няма и до момента.

Държавният резерв е завел дело срещу "Кремиковци" и заедно с това е поискан да бъде наложена възбрана за разпореждане с някои имоти на комбината.

Няма да сложим ръка на "Кремиковци", но ще си търсим парите, категоричен е Боршуков.

"Границите ни защитени със 161 млн. евро", съобщава "Класа". Три са основните области, по които ще се работи за синхронизиране на параметрите на България с тези на ЕС за шенгенското пространство - граничен контрол, визова политика и миграция.

Това е записано в мониторингов доклад за готовността на България, който бе дискутиран на конференция под егидата на "Отворено общество" вчера.

В следващите две години за сигурността на българските граници ще бъдат инвестирани 161 млн. евро, каза вътрешният министър Румен Петков. Досега изразходваните за тази цел средства са 77 млн. евро.

Това е третият значим приоритет за страната след НАТО и ЕС, допълни Петков.

За по-добро взаимодействие между отделните институции, както и за постоянен граждански контрол призова министърът по европейските въпроси Гергана Грънчарова.

Според нея 2011 г. е реална дата за присъединяване към Шенген, но при положение че се мобилизират всички ведомства.