Истината за двойното предаване (Технологии)

Н�я �ярно сте гледали по някоя от сателитнитните програми реклама на автомобил, в която действието се развива под проливен дъжд и наводнени шосета, но все пак главата на семейството се прибира в къщи жив и здрав, защото новият му автомобил е с перманентно предаване на четирите колела. При рекламата на леки коли с двойно предаване това е един от най-тривиалните сценарии. Общо взето хората са приели на доверие твърдението, че автомобилите 4х4 са по-сигурни при шофиране и помагат на неопитните шофьори в екстремни ситуации. Малко са тези, които разсъждават над истинността на този въпрос за това пък съвременните тестове са в състояние да измерват до най-малките подробности предимствата и недостатъците на двойното предаване пред двете задвижващи колела.
За сравнение са избрани автомобили Merceds C320 и Audi A4 3.0. И двата автомобила са представители на един от най-разпространените класове - средния. Друга прилика между тях е, че определено могат да се нарекат мощни и разполагат със системи за контрол на сцеплението ESP, които при желание могат да се изключват чрез бутон в купето. Тук вече започват разликите. Audi, с тяхното вълшебно Quattro, са най-опитният автомобилен производител в тази насока, а в Mercedes осъзнават предимствата на двойното предаване едва в последните години. Освен това атомобилът от Инглощад, който не е Quattro, е с предно предаване, а "двукраката" щутгартска машина е със задно. Сравнителният тест между тези четири автомобила се провежда на мокро и на заснежено трасе.

Когато се кара на ръба по мокър път С-класата показва склонност към поднасяне на задницата в завой. То се овладява чрез контриране с волана, което изисква повече шофьорски умения и би могло да се окаже непосилно за неопитни водачи. От друга страна, също при шофиране на ръба Audi-то с предно предаване показва склонност към "недозавиване". За да бъде овладян обаче автомобилът в такава ситуация е достатъчна инстинктивната реакция на отнемане на газта. При същите пътни условия Quattro-то не предлага кой знае какво предимство, но все пак с него се постига малко по-голяма средна скорост, тъй като колата може да се извежда по-бързо от завоя. При 4-matic-а на Mercedes обаче се усеща явна разлика от версията със задно предаване. Тежката предница има "свои" задвижващи колела и поведението в завой е отлчно. В общи линии двойното предаване налага превъзходството си, особено над задното, но трябва да се има предвид, че тези разлики са постигнати при изключенa ESP. Ако системата за стабилност си остане включенa, ситуацията се променя коренно. Тогава версиите с две задвижващи колела и при двата автомобила не отстъпват на тези с двойно предаване. Нещо повече. Електронните системи за контрол на сцеплението са толкова усъвършенствани, че с тях се постига по-голяма средна скорост по силно наводнено трасе, отколкото с четири задвижващи колела.
Падне ли обаче сняг ролята на ESP-то като основен помощник на водача отпада. Предаването на мощността към пътя е толкова по-голямо, колкото по-силно е превъртането на колелата. Тъй като ESP-то свежда пребоскуването до минимум, намалява и предавателната сила на автомобила. Така в снежните преспи по зигзагообразното трасе автомобилите дават по-добри резултати (по-висока средна скорост) с изключена система ESP. Тук вече е в силата си и двойното предаване при Audi A4 Quattro и Merceds C 320 4matic. Независимо от това дали системата за контрол на сцеплението е включена или не, перманентното задвижване на четирите колела се оказва безспорно по-добрият избор за сняг. Все пак не е за пренебрегване фактът, че благодарение на по-удачното предно предаване разликите при Audi са значително по-малки, отколкото при щутгартския автомобил.

Обобщените резултати показват, че двойното предаване може да помогне на водача в някои инфарктни ситуации. Не бива обаче да се забравя, че тестът е направен при шофиране на границата на възможностите на автомобила, нещо, което много малко редови водачи си позволяват, т.е. обикновеният човек не би изпаднал в ситуация, в която перманентното задвижване на четирите колела да му е последната надежда.
Към безспорните, но изключително рядко проявяващи се предимства на Quat­tro-то и 4matic-а, се прибавят някои недостатъци, над които човек доста би се замислил. Преди всичко това е по-високата с 2-3 хил. Евро цена. Следва повишеният разход на гориво (с над 1 л и за двата автомобила). При Audi динамичните характеристики не бележат почти никакво влошаване зарди оборудването на Quattro-версията с шестстепенна скоростна кутия с къси първи предавки. При Mercedes обаче разликата е просто фрапантна. 4matic се ускорява до 100 км/ч с почти секунда по-бавно. Това са недостатъци, които определено засенчват и без това не многото достойнства на двойното предаване и именно този факт би трябвало да накара всеки мераклия за нов автомобил да се замисли за смисъла на перманентно задвижваните четири колела, особено при наличието на съвременните системи за контрол на сцеплението с пътя.