По същия начин хората използват осезанието. Ако ние хващаме крехък предмет, например цвете, върховете на пръстите ни регистрират това и пипат по-внимателно. Доколкото между нашите усещания и мускули има обратна връзка, ние инстинктивно прилагаме по-голямо усилие, ако държим или придвижваме по-тежка и груба вещ.
Ето защо един от начините за създаване на изкуствени крайници, способни да усещат, е снабдяването им с датчици за лек натиск, осигуряващ подобна обратна връзка.
Торибио Фернандес Отеро и Мария Тереза Кортес от Политехническия университет в Картаген предпочели да създадат своя механичен пръст от "умен полимер", наречен полипирол. Той се разширява под въздействието на електрически ток и реагира с различна сила.
За да осигурят подвижността на пръстта учените залепили тънки порипиролови ленти от двете страни на изолациолационна платка. В една от лентите бил пускан положителен заряд, а в другата - отрицателен. В резултат първата се свива, втората разширява, което осигурява движението на целия "сандвич".
Измененията на формата произтичат от това, че електроните или се отделят от молекулите на полимера, или се добавят към тях. В резултат възниква поток електрони, насочен от отрицателно заредената лента към положителната.
По време на сгъването движещия край на пръста маха от пътя си пречещите му предмети с еднаква скорост, независимо от тежестта им. Сблъсъкът с по-тежки предмети довежда до използването на повече енергия за по-силното им изтласкване.
Според Отеро и Кортес подобна регулировка е в резултат на това, че полимерът усеща предмета. Натискът изменя плътността на молекулите на полимера, а те "предупреждават" какво напрежение ще е необходимо за преместването на предмета.
