Б ританското вътрешно министерство съобщи, че контролът върху достъпа на българи и румънци до трудовия пазар на Обединеното кралство
ще остане в сила за определен период
след присъединяването на двете държави към ЕС.
Никой от България и Румъния няма да получи автоматично право на работа във Великобритания, когато двете страни се присъединят към ЕС догодина, заяви министър Джон Рийд в интервю за "Би Би Си Нюз 24" веднага след оповестяването на мерките в парламента.
Единствено изключение ще бъдат земеделието и хранително-вкусовата промишленост, където могат да работят неквалифицирани или ниско квалифицирани кадри.
Техният брой ще бъде строго ограничен на 20 хиляди годишно, съответно 16 250 в земеделието и 3500 в хранително-вкусовата промишленост.
Тези имигранти ще
могат да работят максимум половина година и няма да имат право на социални помощи или жилища
Работниците със специални умения и опит пък ще трябва да доказват, че искат да заемат длъжности, за които няма кандидати сред самите британци. За тях също ще е необходимо разрешително за работа.
Контролните мерки ще са в сила за "преходен период", уточни министърът.
Според Асошийтед прес този период ще е най-малко една година след влизането на България и Румъния в ЕС. Ройтерс добавя, че всяка година ще се прави равносметка на тези мерки и
ще се преценява дали те да остават в сила
Целта на контролните мерки е да се ограничи броят на нискоквалифицираните имигранти в отговор на безпокойството на британското обществено мнение заради големия брой източноевропейски имигранти, главно поляци, които дойдоха в страната след разширяването на ЕС през 2004 г. и които работят за по-малко пари от местните хора, отбелязва агенцията.
По-рано говорител на премиера Тони Блеър заяви, че правителството "продължава да признава ползите от имиграцията и от разширяването на ЕС".
България и Румъния ще се присъединят към ЕС след осем други източноевропейски държави, които влязоха през 2004 г., "затова смятаме, че този процес трябва да се управлява с прилагане на преходни периоди", изтъкнаха от британското правителство.
Запазват се правилата за работа на студенти
обясни посланикът на Великобритания у нас Джеръми Хил. Той потвърди, че туристическите визи за българи ще отпаднат на 31 декември, а не по-рано, както се очакваше.
Ирландското правителство също обяви, че ще ограничи достъпа
на българи и румънци до трудовия си пазар след 1 януари.
Министърът на предприемачеството, търговията и заетостта Майкъл Мартин обяви, че те все пак ще бъдат предпочитани в сравнение с имигрантите от страните извън Европейската икономическа зона.
Ограниченията ще бъдат преразгледани преди края на 2008 г., уточни той.
През последните две години в Ирландия пристигнаха близо 200 хил. имигранти от източноевропейските държави, присъединили се към ЕС на 1 май 2004 г., припомня Асошиейтед прес.
Ирландското правителство беше прогнозирало далеч по-малко число.
Говорителят на външното ни министерство Димитър Цанчев заяви, че
България ще въведе реципрочни мерки
Всички наши анализи сочат, че няма опасност от масова емиграция на български работници към Великобритания след 1 януари 2007 г., заяви Цанчев.
Разбираме повишената чувствителност на британската страна по въпроса за трудовата миграция, но сме убедени, че той няма да бъде решен с налагане на ограничения за българските граждани, каза още говорителят на Външно.
Решението за налагане на ограничения е право на съответната страна, то е предвидено и в договора за присъединяване, смятаме обаче, че такова решение
ни поставя в неравноправно положение с 10-те нови членки на ЕС
присъединили се през 2004 г., подчерта той.
По-рано министърът по европейските въпроси Меглена Кунева заяви в интервю за "Би Би Си Нюз 24", че е разочарована от опита за промяна в политиката на Великобритания.
Тя подчерта, че около 36 хил. български работници биха желали да отидат във Великобритания и изрази надежда, че те ще имат същата свобода като полските работници, дошли в Обединеното кралство през 2004 г.
Според Кунева политиката на Лондон тогава е била "много смела и много правилна", особено като се има пред вид, че Великобритания бе една от четирите страни в ЕС, отворили границите си.
Малко е странно защо тази политика не остава в сила
и за България, коментира Кунева.
Съгласно правилата на ЕС въвеждането на каквито и да е ограничения може да продължи максимум 7 години.
Политическият кореспондент на Би Би Си Гари О'Донахю коментира, че ако въведе прекалено строги ограничения, Лондон рискува "да хвърли румънците и българите директно в лапите на черната икономика".
Европейската комисия изрази съжаление заради ограниченията, които Лондон реши да наложи за българите и румънците, желаещи да работят във Великобритания след присъединяването на двете страни към ЕС, предаде Франс прес.
Брюксел отново защити тезата за
благотворния ефект от отварянето на пазарите на труда за икономиката
Съжаляваме, че страни, които бяха оставили отворен своя пазар на труда за десетте нови членки, сега не го оставят отворен и за България и Румъния, заяви Катарина фон Шнурбайн, говорител на комисаря за заетостта, социалните въпроси и равните възможности Владимир Шпидла.
Като цяло резултатите за икономиката бяха положителни, добави тя.
Полша се готви да отвори трудовия си пазар
за гражданите от всички страни членки на Европейската икономическо пространство (ЕИП), макар те да запазват ограниченията за полските работници.
Ние ще се откажем едностранно от какъвто и да е преходен период за отварянето на трудовия пазар спрямо страните от ЕИП (членките на ЕС плюс Исландия, Норвегия и Лихтенщайн - б.ред.), дори и за държавите, които продължават да прилагат такива мерки към Полша, заяви заместник-министърът на труда Кажимеш Куберски.
Куберски каза освен това, че Полша няма да въвежда ограничения за румънските и българските граждани от 1 януари 2007 г.
Надяваме се нашата позиция да послужи като сигнал за страните, които все още се колебаят, допълни той.
