- Добро утро, г-жо Кунева. Нека да започнем нашия разговор с една кратка българска евроравносметка за това, което успяхме да постигнем по време на гръцкото председателство на ЕС?
- По време на гръцкото председателство в чисто формален план успяхме да постигнем приключването на две преговорни позиции, това са "Транспорт" и "Екология". Сами по себе си те са много тежки, защото транспортът е общностна политика от 1952 г. насам и съдържа 20% от цялото европейско законодателство.
- Между другото нека да отбележим, че Гърция като съседна на България страна е и страна, която пое много пряко върху себе си проблемите около аферата с корабчето "Водолей" навремето. Изглежда доста сериозно постижение приключването на глава "Транспорт" по време на нейното председателство...
- Точно така. И двете глави - и "Транспорт", и "Екология", за която пък от своя страна бих искала да довърша, че съдържа 10% от това общностно законодателство, сами по себе си са тежки. Те много трудно се затварят и винаги възражения по затварянето на тези глави имат именно съседните страни, както беше например между Чехия и Австрия по отношение на "Транспорт", защото това са обикновено конфликтните точки. Преговорите и по "Транспорт", и по "Екология" най-много се отразяват на съседните държави. Така че фактът, че постигнахме затваряне на тези две преговорни позиции именно при гръцко председателство, означава действително едни отлични, включително и двустранни отношения. Не е тайна, че на последната финална права на преговорите съществува възможност страните да решават и двустранни проблеми и да оказват натиск върху страните кандидатки. Това не се случи между нас и Гърция.
- Нека да насочим поглед сега към българските очаквания от италианското председателство. Оттам ли ще дойдат най-големите европредизвикателства към България, това е финалната права преди 2004 г. на практика?
- Добре още по време на гръцкото председателство беше и това, че ние получихме дата, макар и индикативна, за приключване на преговорите. Това очертава политическия натиск, който ще се оказва върху всички следващи председателства, които биха могли да бъдат най-много три, до приключването на преговорите. За италианското председателство това, което е трудно, няма да дойде от тях, а от нас. Двете преговорни позиции, по които искаме да напреднем, са "Правосъдие и вътрешен ред" и "Конкуренция". И двете са много тежки в чисто вътрешнополитически план и са наситени със събития, които за съжаление не бих могла да предвидя, както беше впрочем и с конституционното дело по закона за съдебната власт. Сега би трябвало да намерим решение за конституционните промени, върху които има и декларация на политическите сили. Ако тези неща не станат във вътрешен план, просто преговорите наистина ще зациклят.
- Да, какво може да очакваме по отношение на преговорите с Евросъюза, ако не бъдат направени промени в Конституцията до края на тази година?
- Тук въпросът не е само върху затварянето на главата, това е, как да кажа, техническият резултат. Това, което ние ще загубим, е нещо много важно, което спечелихме дотук в преговорите - надеждността ни като партньор, това, че когато кажем нещо, то се случва. България много последователно преследва реформите си и това беше подкрепено и оценено. Трудно е това, което става, да бъде оценено от днес за утре от всеки един от нас. Но се движим напред и това е видимо. Ако ние загубим доверието на партньорите си, това просто е лошо за лицето на България не само за преговорите, но и по-нататък. Според мен ще загубят много и политическите сили, защото вече се постигна съгласие върху декларацията. Тя е доста конкретна и няма никакви пречки между това решение, което взеха политическите сили на 2 април, и неговото изпълнение, освен нашата воля. Въпросът е да покажем дали наистина сме искали да го направим, или е било само наужким.
- Разбирам. Благодаря на Меглена Кунева, министър по европейските въпроси, в телефонен разговор за "Блиц".
Интервюто е публикувано на страницата на Министерството на външните работи (МВнР).