В ъпреки че днес, в края на първото десетилетие от новия век, все още нямаме свръхинтелигентни роботизирани домашни помощници, не може да се отрече, че повечото разработките в сферата на технологиите търсещи човекът машина вече започват да дават наистина сериозни резултати.
И докато стотици учени по света се трудят неуморно за усъвършенстване на по всеобщо мнение най-перспективния (и в крайна сметка естествен) начин за комуникация с механичния интелект, а именно гласовите интерфейси, други техни колеги постигат удивителни успехи, поемайки в съвършено различна посока.
В средата на месец март, на провелата се Интернационална конференция в Амстердам, акцент бяха именно проблемите и постиженията в областта на взаимодействието "човек-робот", а представители на три научни института демонстрираха интересен прототип.
Той носи звучното име "El-E" (произнася се Ели) и по всяка вероятност ще замести в най-близко бъдеще обучените кучета и други животни, подпомагащи хората с различна степен на инвалидност, двигателни и моторни смущения.
Светът като форма на интерфейс:
Създателите на този робот твърдят, че най-краткото определение на системата за насочване и управление, което Ели използва, би трябвало да е "point and click" (термин, добре познат на всеки, докосвал се някога да някаква форма на РС графична операционна среда).
"Посочи и кликни" днес е масово използван принцип, залегнал в основата на добили широка популярност през последните години операционни системи като Windows XP/Vista, MacOS, KDE, Gnome.
"Целият свят в наши дни използва "point end click" интерфейси", споделя един от създателите на Ели ? Чарли Кемп, директор на Техническия център в Джорджия.
"Благодарение на разработения от нас метод, обектите от заобикалящата човека среда могат да се превърнат в "бутони". Посочете ги и роботът ще реагира, като ги сграбчи и ви ги донесе. Така ние моделираме един нов, по-лесно манипулируем свят, върху който можете да "кликате", колкото желаете или колкото имате нужда".
Самото "посочване" става с обикновена лазерна показалка. Ели прихваща тънкия лазерен лъч с помощта на чифт сензори (играещи ролята на "очи" и закрепени към частта от конструкцията му, която неговите създатели символично са обособили като "глава").
След това малкият му, но умен "мозък" (ролята на който се изпълнява от един портативен компютър Mac-mini, интегриран в корпуса на робота) обработва подадената информация. С помощта на комбинация от няколко камери Ели "намира" предмета, който му е посочен.
На това той реагира със звуков сигнал, придвижва се до обекта, механичната му ръка го хваща и го повдига. После роботът се връща при източника на лъча и поставя предмета в краката на човека, който го управлява. Интересен е фактът, че Ели не пуска предмета, докато неговите "очни" сензори не регистрират присъствие на човешко лице.
Прост и полезен-
Въпреки странния си, нехуманоиден външен вид, Еl-E е изключително ефективна машина. Всъщност именно това е била и крайната цел на създателите му ? да създадат действително "полезен" робот, а не механизирано подобие на човек. В крайна сметка Ели е нещо повече от научен експеримент.
Той е призван да помага на хора с различни дегенеративни смущения, които не могат да се обслужват сами, поради факта че са загубили голям процент (или изцяло) от моторните функции на тялото си.
"Тази машина ще позволи на подобни пациенти да постигнат изключително високо ниво на независимост", споделя друг от създателите на Ели - доктор Джонатан Глас, директор на Центъра "Еймори". "Още повече, че за разлика от обучените животни, роботът няма нужда от грижи, хранене, възпитание и почивка".
Посочи... бъдещето
Благодарение на факта, че е изграден като изключително целесъобразна система, Ели вероятно ще е доста евтин и лесен за масово производство (при, все че неговите създателите все още не са назовали дори ориентировъчно цената му).
За съжаление този момент все още е напред в бъдещето. За момента технологията има нужда от значително усъвършенстване. Така например действащият прототип "Ели" може да борави само с предмети, чието тегло не надвишава 550 грама.
Отделно предстоят много реални тестове с пациенти, страдащи от различна степен на влошена моторна и двигателна функция на тялото, за да се провери доколко теоретичните постановки могат да бъдат осъществени на практика.
Въпреки това доктор Кемп и неговият екип са оптимисти по повод на бъдещето на Ели и интерфейсите от типа "point end click" изобщо. Според тях бъдещето е именно в подобни системи ? не имитиращи човешкото поведение, а създадени за определена, конкретна цел
