З а 10 години от създаването си Европейската централна банка (ЕЦБ) извоюва авторитет на финансовите пазари, налагайки еврото като алтернатива на долара, но без да успее да го направи обичана валута, коментира Изабел льо Паж за Франс прес.
ЕЦБ се роди на 1 юни 1998 година с мисията да съпътства пускането на еврото на пазарите шест месеца по-късно. Това бе гигантска стъпка в европейското изграждане.
Заслугата за общо взето безболезнено преминаване към единната валута, която днес използват 15 страни, а скоро и 16 с влизането в еврозоната на Словакия в началото на 2009 г., се пада отчасти на "пазителката на еврото", чиято централа се намира във Франкфурт - германската финансова столица.
След началните си стъпки, които понякога бяха объркани под палката на първия й президент Вим Дуйзенберг, младата институция се научи да общува с пазарите.
"По-добрите връзки се дължат повече на процеса на взаимно опознаване между ЕЦБ и пазарите, отколкото на прехода" от холандеца Вим Дуйзенберг към французина Жан-Клод Трише, коментира главният икономист на Банк ъв Америка Холгер Шмайдинг.
Еврото се наложи като втората световна резервна валута след долара. Знак на доверие - все повече компании и държави издават облигации в евро и вече по света в обращение има повече евро, отколкото долари.
Дали обаче е слабо спрямо долара, както бе през 2000 г., или силно, каквото е днес, еврото остава недолюбвано. Трудно е да се припознаеш с валута без националност, а политическият съюз на Европа няма да стане факт в скоро време.
Неотдавнашно проучване сочи, че всеки трети германец изпитва носталгия към дойчемарката, а повече от половината германци продължават да са убедени, че европейската валута е виновна за поскъпването на живота. Това чувство е широко разпространено на Стария континент.
Големите дати в историята на Европейска централна банка:
- 24 април 1972: създава се европейската "парична змия", определяща границите на отклонения между курсовете на европейските валути.
- 13 март 1979: създава се европейската парична система (SME), която определя отклонението на валутите спрямо един основен курс - екю (ECU) (от съкращенията на European currency unit).
- 10 декември 1991: одобрен е Маастрихтският договор, с който се създава европейският икономически и валутен съюз (UEM).
- 1януари 1994: създава се Европейският валутен институт.
- 1995: определят се сроковете за създаването на единната европейска валута.
- 17 юни 1997: одобрен е Пактът за стабилност и растеж (PSC) - механизъм, с който европейските страни се сдобиват, за да координират бюджетните си политики и да ограничават бюджетните си дефицити до 3 на сто от брутния вътрешен продукт.
- 1 юни 1998: създава се Европейската централна банка, а за неин президент е избран холандецът Вим Дуйзенберг.
- 1 януари 1999: създава се единната европейска валута и окончателно се определят паритетите между 11-те национални валути на страните, които ще въведат еврото. Финансовите пазари започват да работят с евро.
- 26 октомври 2000: еврото отбелязва най-ниския си исторически курс спрямо долара (0,8230 долара за евро).
- 1 януари 2001: гръцката драхма става 12-ата валута, присъединила се към еврото.
- 1 януари 2002: пускат с обращение евро пари в 12-те страни членки на Европейския съюз, присъединили се към единна европейска валута (Германия, Австрия, Белгия, Испания, Финландия, Гърция, Ирландия, Италия, Люксембург, Холандия и Португалия).
- 14 септември 2003: мнозинството шведи - 56% - се обявяват срещу въвеждането на еврото в тяхната страна.
- 1 ноемвриe 2003: французинът Жан-Клод Трише поема управлението на ЕЦБ.
- 1 януари 2007: Словения въвежда еврото.
- 1 януари 2008: Малта и Кипър въвеждат еврото.
- 22 януари 2008 : еврото достига нов исторически рекорд спрямо долара, разменяйки се за 1,6019 щ. долара.
- 12 май 2008: Трише посочва след решението на ЕЦБ да остави непроменена основната си лихва на досегашното й равнище от 4%, че глобализация е причината стабилността на цените да продължи да бъде основната задача на банката.
