Ниски ли са данъците у нас

З наете ли, че половината от парите, които плащате за бензин, отиват в държавната хазна под формата на ДДС и акциз?

А че почти два лева (1.98 лв.) от общо 2.60 лв., които давате за кутия "Виктори", също отиват за данъци?

Имате ли представа каква част от вашата заплата се отнема от държавата? Изчисленията, които направихме, сигурно ще ви шокират.

В този пример 61.7% от парите, предназначени за заплащане на труда на Иван Иванов, отиват в държавата за данъци, осигуровки и такси. Най-тежко би било данъчното му бреме, ако той получаваше 1400 лв. брутна заплата, тъй като за по-голяма част от заплатата ще дължи данък по най-високата скала за облагане на доходите (24%), а в същото време върху парите над тази сума не се дължат осигуровки. Тоест с колкото повече заплатата му надхвърля 1400 лв., толкова повече би паднало данъчното му бреме.

В същото време данъчната тежест намалява и с намаляването на заплатата под 1400 лв., тъй като тя ще попадне в по-ниска скала за облагане, а доходите до 200 лв. са необлагаеми (през 2007 г.).

Очевидно е, че ако Иван Иванов потребява по-малко акцизни стоки, както и вносни стоки, които се обмитяват, данъчното му бреме ще е по-ниско.

И обратното, ако пуши, пие и/или харчи повече за гориво, данъкът му ще се качва. Данъчната тежест зависи и от имотното му състояние - колкото повече и по-скъпи коли и имоти, толкова по-високи данъци и такси.

Примерът води до няколко важни извода:

1. Една от причините за ниските зап­лати са високите данъци, а знаем, че ниските доходи демотивират хората да работят качествено и ги мотивират да търсят работа в чужбина.

2. Данъкоплатците имат силен стимул да крият доходите си, на което до голяма степен се дължи и огромният сив сектор в страната.

3. Данъчната тежест е най-голяма за средната класа. Хората с по-ниски доходи и тези с много високи доходи се радват на по-ниско данъчно бреме.

4. Почти половината от данъчното бреме се дължи на осигуровките.

5. Данъкоплатците имат сериозни основания да искат драстично сваляне на данъците.

Условности и допускания

1. Акцизът е изчислен въз основа на данните от проучване на "Маркет тест" за средното потребление на съответните акцизни стоки от хора, получаващи месечен доход между 600 лв. и 1000 лв.

2. Сумата на плащаните мита и административни такси се базира на планираните в бюджета приходи от тях и частта, която се пада на всеки пълнолетен български гражданин (най-вероятно посочените суми са леко подценени).

3. В примера не са включени някои дребни данъци, например акциза върху кафето, акциза върху мощните автомобили и данъците върху даренията и наследството.

4. Приемаме, че Иван Иванов:

- притежава среден клас автомобил на възраст между 6 и 14 години, двустаен апартамент с данъчна оценка от 60 хил. лв. и няма други имоти;

- харчи цялата си заплата, тоест не спестява;

- работи на трудов договор и няма други доходи извън заплатата си (ако имаше, би се увеличила например частта от заплатата, която се облага с най-високата данъчна ставка за личните доходи);

- се осигурява за масовата трета категория труд (за първа и втора категория пенсионната осигуровка е значително по-висока);

- упражнява професия, при която рискът за трудова злополука и професионална болест е минимален - осигуровката му за трудова злополука и професионална болест е 0.5% (размерът на осигуровката е между 0.4% и 0.11% според сферата на дейност на фирмата и степента на риска)
- е роден преди 1960 г. (за родените след 31 дек. 1959 г. част от осигуровките (5% от брутната зап­лата - в случая биха се равнявали на 40.3 лв.) отиват в частен пенсионен фонд)

5. Сметките са направени при допускането, че парламентът приеме предложените от финансовия министър данъчни промени за 2007 г.