- Г-н Димитров, страната ни е вече член на ЕС, има относителна икономическа и социална активност. Въпреки това, напоследък сме свидетели на протести от страна на различни социални групи. На какво се дължат те от психологическа гледна точка?
- Изследванията ни показват, че въпреки отчитаната на икономическо и социално ниво стабилност и управляемост на системата у нас, все още има усещане за несправедливост. Поради тази причина хората формират ориентация към поведения, които са отхвърлящи, протестни или демонстриращи неудовлетвореност.
Дори президентът Георги Първанов в анализа си след преизбирането му миналата година каза, че проблемът на България е свързан с усещането за несправедливост, натрупано в периода на прехода.
Вижте какво казват пенсионерите: "Аз съм работил толкова години за тази ниска пенсия. Колкото и да я качи тази госпожа с липосукциите, тя не може да ме удовлетвори. Аз съм измамен".
Така си мислят 90% о възрастните хора. Лекарите също искат да получават повече. Стигаме дори до онази глупава борба за справедливост, каквато е защитата на ракийката. Човек усеща, че са му посегнали с акциз на едно битово занимание, върху което държавно око не трябва да се хвърля.
Българинът иска да живее в своята примитивна битовост. Когато му се казва, че дадено условие се иска от Европа, той тегли на Европа една майна. Защото знае, че тя е по-силна от него и сигурно ще го накаже, но той ще продължи да прави това, което знае от векове - да се прикрива и да мимикрира.
- Българинът не го е страх от властта, той има измислени защитни средства срещу нея. Въпросът е, че мрази себе си, когото трябва да ги прилага. Вие твърдите, че враждебността може да е симптом, че човек не харесва сам себе си, така ли?
- Да, точно така. Имаме един от най-високите проценти на самоубийства на момченца до 16 годишна възраст. Затова никой не говори. Питайте хората от криминална психология, от Института по психология на МВР и "Пирогов".
Бащата не предлага убедителен модел за поведение на сина си. Имаме изключително много поведения, които са израз на самонараняване. Това е видно в хранителните ни навици, липсата на каквато и да е здравна култура, масивното увеличаване на болестите, предавани по полов път.
Млади хора се втурват в рискови поведения, чийто последици не подозират. Като примери ще посоча начина, по който шофират и безразборните отношения със сексуалните партньори, които не са за удоволствие.
- Смятате ли, че обществото ни е узряло за протести или изразяването на несъгласие по този начин е белег за нещо друго?
- Съчетаването на думичките "зрялост" и "протести", е неблагоприятно. Ако са натрупани основания за протестно поведение, не бихме могли да говорим, че системата, която го е провокирала, е зряла сама по себе си.
Протестът изразява безсилие, толерантност към примитивизация на обществения отклик на проблемите. Така хората са ангажират само с площадната и повърхностната страна на гражданското участие.
Една манипулативна държавна власт и олигархия винаги има интерес да провокира протестно поведение, за да принизи формите, в които се организира общественото внимание и действие.
- Може ли да се каже, че протестите са заявка, че хората очакват от държавата да урежда живота им, като отказват да поемат лична отговорност за самите себе си?
- При високото равнище на централизация и концентрация на ресурсите в малък брой хора, вземащи решения, протестите са по-скоро логичен, отколкото странен резултат.
Когато има децентрализация и решенията не се вземат от административни органи, когато гилдиите имат повече саморегулативна мощ, тогава отговорността и рационалността на поведенията нарастват. Гражданският субект в нашият случай е изведен в позиция на обект на управление.
- А дали хората у нас си мислят, че институциите не ги защитават. Тоест, не вярват в съдебната власт, в полицията и т.н.?
- В нашите условия дори добре написаните правила действат мудно и неефективно. По скоро те биват заобикаляни чрез корупционен натиск или поддаване на такъв.
Не е резултатно коригиращото действие на институциите върху поведения, които са били опасни или ощетяващи за обществото. Така хората научават, че нарушителите биват косвено наградени, защото те нито са наказвани, нито има начин да бъдеш стимулиран, ако спазваш законите. Имаме фиктивна, фасадна система за правоприлагане и тази процедурна несправедливост се възприема дори от децата.
- Как ще оцените реакцията на таксиметровите шофьори в петък (9 февруари)? Техен колега беше убит и те блокираха центъра на София.
- Това е типичният ефект на "последната капка". Напрежението беше под повърхността. Имаше случаи, които го нагнетяваха - помните подобни трагедии в Стара Загора и Сливен. Трябва да признаем, че тяхната професия е рискова и не може да бъде опазена от психопатология.
- Какъв е коментарът Ви за кампанията "Не сте сами", чиято кулминация беше концертът на 9 февруари в София? На площад "Ал. Невски" се събраха около 25 хил. души, които изразиха подкрепата си за осъдените на смърт българки в Либия.
- Чувствителна част от обществото ни реагира, но не и цялата общественост. Много от хората показаха солидарност. Българинът винаги го е правил. В този случай никой не може да бъде привлечен по друг мотив, освен емоционална съпричастност.
- Не мислите ли, че реакцията на обществеността е закъсняла? Вече минаха 8 г. от ареста на медицинските ни сестри.
- Наши дипломати от предишни години трябваше да проявят малко мъжество. Помните ли как бившият ни министър-председател Симеон Сакскобургготски разказваше за приятелството си с Арабския свят?
Този човек наистина трябва да излезе на пощада и да се извини за това, че не можа да направи нищо, въпреки че пое уж контрол върху ситуацията. На хората се казваше, че не трябва да правят нищо. Имаше няколко мини протеста пред либийското посолство по този повод, които назидателно бяха прекъснати.
Простите действия, като това да излезеш с лентичка на ревера, са естествени. Друг е въпросът, че сме свидетели как у нас каузи се узурпират.
Имаме си един такъв Главен Граждански Генерал, който се намесва във всичко.
- За кого говорите?
- За Бойко Борисов. Според мен таксиметровите шофьори трябваше да протестират пред неговия "офис" (сградата на Столична община).
Софийската полиция е свързана с общината повече, отколкото с парламента. Да не говорим, че връзката между убийството на един колега и повдигането на въпроса за отстъпки в корпоративните данъци и промени в Закона за пътищата са нелогични и изразяват безсилието на тези, които се опитват да доминират.
Имам предвид силовите министерства. Нищо не мога да твърдя със сигурност, защото нито един от тези хора не ми е бил на кушетката.
- А смятате ли, че някой от тях трябва да легне на кушетката Ви?
- Би им било полезно. Когато видя, че политиците се грижат за психическото си здраве, очевидно няма да имам грижа за последствията от поведението им.
express.bg
