Грешните хора на грешното място

А ко вярваме на Венцислав Стоянов от Плевен, вратовете на полицаите на плевенското Околовръстно шосе са много дебели - те вършат цялата работа сами. Спират, заплашват, бият и накрая си открадват парите, които смятат, че им се полагат като рушвет.

Преди седмица Стоянов, 42-годишен шофьор на цистерна, описа своите преживявания пред "Дарик радио". По думите му в края на септември той е спрян от двама полицаи за превишена скорост.

Стоянов отрича да е карал с такава, но единият униформен държи на своето и му предлага да остави 50 лева в една папка, за да стане и да си замине. Шофьорът отхвърля предложението и предупреждава, че ще съобщи за рекет.

В този момент според собствените му думи Стоянов е хванат за гушата и заплашен с убийство. Вторият полицай се приближава, насилникът пуска Стоянов, но взима портфейла от ръцете му. Шофьорът е пуснат по пътя си, но впоследствие разбира, че му липсват три банкноти от 20 лева.

В момента случаят се разследва от Военноокръжна прокуратура - Плевен, която се самосезира след информацията в медиите. Стоянов пък подава жалба срещу полицаите в софийско РПУ чак десет дни след инцидента.

На въпроса на "Капитал" защо той първо се представи на медиите и едва след това на полицията Стоянов отговори: "Как да отида в полицията без адвокат? Вие бихте ли отишли?"

От МВР обясниха, че "по случая е предприета и извършена служебна проверка, която не доказва превишаване на правомощията на служителите".

Естествено, че няма никакви доказателства дали случаят на шофьора от Плевен е действителен. Въпросът е друг.

Всеки, абсолютно всеки в България, е бил свидетел или е чувал от най-близките си за поне един случай на полицейско насилие. Ако пък получавахме по пет стотинки за всеки пример, който ни беше даден, докато пишехме тази статия, щяхме да съберем една прилична сума.

Случай: когато бяхме в 11 клас Теодор и още двама приятели си тръгнаха рано от един купон. В следващите две седмици Теодор не се появи на училище, защото беше в "Пирогов".

"На улицата ни застигнаха петима души - униформени и цивилни", разказва той. "Обясниха ни, че някой бил свалил маратонките на сина на един от тях. Ние сме приличали много на извършителите. Полицаите очевидно идваха от някакво събиране, защото бяха пияни. Пребъркаха ни, а аз получих коляно в корема, паднах на земята, където ме ритаха с кубинки.

Питах ги: "Защо мен?" а те ми отговориха, че съм бил най-дългият в групата. Накрая ме прибраха в районното."

Това беше преди седем години. Срещаме се днес и Теодор отдавна е преглътнал случката, онези 24-часа в килията, счупеният на две места нос, заплахите. Той беше завел дело срещу полицаите, но военният прокурор, който разследва делото, му беше казал, че

Не може да направи нищо

и просто трябвало да приеме, че е бил грешният човек на грешното място. "Оставих историята, заминах за Германия. Така или иначе не бих се занимавал с глупости", казва Теодор.

Да се озовеш на грешното място е кофти. Може например да си фотожурналист и да бъдеш набит от полицаи, докато работиш, както стана с Емил Иванов от вестник "Експрес". Военноокръжна прокуратура отказа да разследва случая.

Може да бъдеш пребит до смърт от полицаи, както се случи с Ангел Димитров-Чората преди две години. Софийската военноокръжна прокуратура прекрати предварителното производство по случая. (След медиен натиск и интервюта на чичо му, който се оказа експерт в партията на Доган, то беше възстановено и дори стигна до съд).

Може също да береш гъби и да те застреля полицай, който е решил да потренира, както се случи в село Дорково преди година. Извършителят беше осъден на глоба от общо 1500 лева за нерегламентирана стрелба и за причиняване на смърт по непредпазливост.

Апропо, нерегламентирана стрелба. Този понеделник на една малка уличка в столичния квартал "Иван Вазов" три момчета седят в един стар "Мерцедес", собственост на едно от тях. В същото време според официалното съобщение на МВР на 166 се получава анонимен сигнал, че трима мъже крадат същия този "Мерцедес".

На мястото пристига патрулка, полицаите отворят вратите на колата и разпореждат на тримата да излязат за извършване на проверка. "В този момент единият от полицаите, прибирайки оръжието си в кобура, неволно произвел изстрел със служебния си пистолет "Макаров" със стоп патрон." Това е официалната версия.

Това, което разказват момчетата, обаче е, че те първо са били проснати по корем в локвите, а изстрелът е дошъл впоследствие.

Свидетел от блока, до който става инцидента, разказва, че е видял как полицаят стреля по единия от тях - Момчил Спасов. На въпрос дали допуска изстрелът да е случаен свидетелят е категоричен: "Направо си беше разстрел", заяви той по бТВ.

"Ако той потвърди тези си показанията пред съдия, отиваме директно на опит за умишлено убийство", коментира за "Капитал" военноокръжният прокурор на София полковник Спас Илиев.

В момента Момчил е настанен във Военно-медицинска академия. Далакът му е отстранен. Завинаги.

Полицаят, който е стрелял, пък е отстранен от длъжност. Временно. Срещу него се води служебна проверка дали е спазил инструкциите за боравене с личното оръжие.

Двете други момчета вече не говорят с медии - след като са разпитани в сряда, те подписват декларация, че няма да разгласяват факти от разследване. Майката на Момчил обаче е благодарна.

Не, нека не ви подвеждаме. По време на своето гостуване в "Нова телевизия" Илонка Братойчева беше сърдита от изстрела, който тя смята за "съвсем не случаен".

Но беше и благодарна, защото вътрешният министър Румен Петков й се обажда лично и я кани на среща, на която по думите й й обяснява, че мястото на произвелия изстрел полицай не е в полицията. Последното е събитие, защото Петков

Много рядко си позволява

да критикува служителите на МВР, камо ли да ги признава за виновни. Както дълго време се случваше с убийството на Чората, преди доказателствата да станат твърде очевидни.

Или както стана след побоя над Емил Иванов от "Експрес", когато дори и очевидните доказателства не помогнаха. Произшествието на тихата улица в квартал "Иван Вазов" е от първия случай - той е толкова ясен, че Петков няма как да се скрие и да го отрече.

Какви ще са последствията от него обаче не е ясно. По-скоро замазано-нищожни. Що се отнася до случая от плевенското околовръстно, нещата там вече са изчистени. Проверката е извършена - няма превишаване на правомощията. И надали жалбата на Венцислав Стоянов ще промени нещо.

По статистика на Военно-апелативния съд от предадените на съд служители на МВР с обвинения по чл.131 от НК - т.нар. дела за полицейско насилие, общо 22 души са с присъда, влязла в сила през 2006, а други 18 през същата година са оправдани.

В съобщението, което цитираме, пише още: "Като мотив за тези деяния съдилищата в повечето случаи посочват в своите актове стремежа на подсъдимите да наложат по недопустим начин волята си или стремежът им да разкрият престъпление като по процесуално недопустим начин чрез употреба на физическа сила се цели изтръгването на самопризнания от заподозрени или уличени в извършването на престъпления лица.

" Превод: полицията бие. Но: "Значителният брой на оправданите за полицейско насилие служители на МВР дава основание за извод, че в голям брой от случаите полицейските служители са приложили законосъобразно сила, за да изпълнят служебните си задължения по опазване на обществената ред и сигурност, и в тези случаи срещу тях са били повдигнати неоснователни обвинения за полицейско насилие". Превод: в това обаче няма нищо лошо.