"Икономист": (Все още не) като на война

Ако предстоящата среща на ООН в Копенхаген наистина е ценна възможност планетата да се спаси от надигащите се морета и настъпващите пустини, може да се очаква, че избирателите от всички страни ще оказват натиск над лидерите си да вземат смели решения.

Това е впечатлението, създадено от вълна зрелищни демонстрации - например при глобално координирания протест на 24 октомври, чийто амбициозен лозунг бе да се ограничи концентрацията на въглерод в атмосферата до 350 частици на милион.

Колкото и странно да е обаче, има ясни знаци в редица демократични държави за промяна в нагласите.

Може би най-яркото доказателство за засилване на скептичността към климатичните промени се прояви в проучване на общественото мнение, публикувано миналия месец от изследователския център "Пю" (Pew Research Center) във Вашингтон.

В САЩ броят на гражданите, които смятат, че има неоспорими доказателства за глобално повишаване на температурите, е намалял на 57% в сравнение със 71 на сто през април 2008 г. За същия период процентът на хората, според които затоплянето е по вина на човешката дейност, е спаднал от 47 на 36%.

Засилването на скептицизма се проявява в широк спектър, но е много силно изразено сред републиканците, включително сред близките до политическия център. Мнозинството републиканци (57%) не виждат ясно доказателство за глобално затопляне, а вярващите в този феномен сред умерените и либералните републиканци са намалели от 69 на 41 на сто.

Само две групи в САЩ се тревожат все повече за световния климат: либералните демократи и гласоподавателите под 30 години.

Тази анкета показва, че въпросът за промяната на климата предизвиква растящо разделение сред американците: той се нарежда сред онези фундаментални проблеми, като аборта и смъртното наказание, заради които опонентите се възприемат взаимно не като просто грешащи, а като лоши.

Тази нагласа е точно обратна на необходимата

ако сега или в бъдеще правителството се опита да обедини страната зад идеята, че трябва да се правят жертви в името на следващите поколения.

За някои американци със "зелено" мислене картината не е толкова мрачна. Както отбелязва Карл Поуп, директор на природозащитната група "Сиера клуб" (Sierra Club), мнозина американци искат да използват по-малко изкопаеми горива, но не само заради климатичните промени, а и за да пазят въздуха чист и да намалят зависимостта на страната от вноса на енергия.

Рецесията отклони мислите на американците от климатичните промени, но със сигурност не завинаги.

В Европа, където като цяло мисленето е "по-зелено" отколкото в Америка, икономическата криза също измести глобалното затопляне в списъка на проблемите, които предизвикват тревоги.

Публикувано през юли от Европейската комисия допитване показа, че в началото на 2009 г. броят на жителите на ЕС, според които климатичните промени са най-тежкият проблем на света, е спаднал на 50%, в сравнение с 62 през пролетта на 2008 г.

Това обаче е отчасти защото броят на хората, според които глобалната рецесия е най-тежкият проблем, се е увеличил от 24 на 52 на сто.

По-съществено засилване на скептицизма се наблюдава в Австралия въпреки усилията на лейбъристкото правителство да тласне страната в "зелена" посока.

Допитване на института "Лоуи" (Lowy Institute) през юли показа, че броят на хората, готови да подкрепят значителни разходи за борба с глобалното затопляне, е намалял на 48 на сто, в сравнение с 60 миналата година и 68 през 2006 г.

И в Америка, и в Австралия хората изглежда хранят все по-големи съмнения, за разлика от политиците, които се убеждават, че трябва да се действа.

Според проучвания, предоставени на британското правителство, гласоподавателите излъчват сложна комбинация от сигнали по въпроса за климатичните промени.

В двете крайности на спектъра са убедените зелени, съставляващи около 1/5 от населението, и хората, които са твърде скептични или твърде бедни, за да проявят интерес. По средата е около половината от електората, който сякаш е съгласен, че климатичните промени са проблем, но само донякъде приема необходимостта от драстични мерки.

В тази "златна среда" чувствата са смесени

От една страна, на някои им е омръзнало от приказките, че ще настъпи краят на света. По думите на Ашок Синха, координатор на демонстрациите, които група неправителствени организации готвят в Лондон на 5 декември, някои граждани реагират на страховитите предсказания "като заравят томахавката или се отдръпват".

От друга страна, проучването показва, че хората реагират добре на позитивно послание за щастливо бъдеще с по-малко въглерод, коли с електрически двигатели, благоустроени градове и евтин транспорт. На тях им харесва идеята, че и гражданите, и политиците имат избор между екологична катастрофа и зелен, по-добър свят.

Британците искат тяхното правителство да състави ясни планове и график, за да се справи с климатичните промени, и харесват идеята самите те да участват в този процес.

Те обаче се страхуват от две крайности: наложени от управляващите мерки и политика, която стоварва бремето върху гражданите, например като им налага по-малко да летят със самолети.

Всеки се страхува от "гратисчии" - и държавите като цяло, и подозрителните потребители. Взети заедно, тези тенденции сочат, че хората биха направили жертви, стига да са убедени, че е надвиснала битка за национално оцеляване. Но те не са убедени в това и искат да са сигурни, че бремето ще е споделено.

Наред с изучаването на общественото мнение, днешните политици трябва да се вгледат в близката история.

През 1977 г. президентът Джими Картър поведе непохватно нова енергийна политика. След като каза на американците, че иска да "започне с тях разговор по неприятен въпрос", той нарече политиката на пестене на енергия "морален еквивалент на войната".

Мнозина от слушателите му не се впечатлиха; може би грешката му бе, че не обясни внимателно в какво ще се изрази победата и защо е толкова важно тя да бъде извоювана.