И кономиката беше основната тема, както и преди две седмици, на втория телевизионен дебат между двамата претенденти за Белия дом Барак Обама и Джон Маккейн, който се състоя в Нашвил, Тенеси.
Дебатът беше построен върху отговори на двамата кандидати на въпроси от членове на аудиторията и получени по интернет.
Как ще промените навика на американците да вземат лесни кредити и да трупат дългове, какви жертви очаквате да направи всеки американец, за да излезем от кризата, как можем да вярваме, че вие ще ни изведете от това положение след като и демократите и републиканците носят вина за него, питаха присъстващите на дебата.
Маккейн и Обама изложиха традиционните си виждания по отношение на икономическите и финансови реформи, които предвиждат да приложат, ако спечелят изборите.
Основните теми, по които те се критикуваха взаимно бяха плановете им по отношение на данъчната политика, като Обама защитаваше позицията, че от намаляване на данъчното бреме се нуждае средната класа, а Маккейн опонираше, че едрият бизнес не се нуждае от нови облагания, за да може страната да излезе от икономическата криза.
Друга тема на несъгласие беше здравното осигуряване, като кандидатът на демократите критикуваше своя съперник, че иска да наложи нови данъци, за да осигури пари за здравно осигуряване, а Маккейн го обвиняваваше, че ще глобява работодателите, които не могат да застраховат служителите си и така ще наложи ново бреме на бизнеса.
Маккейн и Обама влязоха в схватка и по отношение на необходимостта от по-ясно регулиране на финансовите пазари, за да се избегне в бъдеще опасността от спекулативни печалби и аналогични на настоящата криза.
Стилът на словесния двубой не поднесе изненади нито за над 2500-те журналисти, които го наблюдаваха в Нашвил, нито за милионите избиратели, които го следяха по телевизията и интернет: Обама основно подчертаваше връзката на Маккейн с политиката на Джордж Буш, докато републиканският кандидат изтъкваше тридесетгодишния си стаж като сенатор и способността си да търси надпартийни решения, като по този начин подчертаваше липсата на опит на съперника си.
Двамата кандидати за президент остро разкритикуваха Русия,
като Обама каза, че Москва има зловредно поведение, а републиканецът Джон Маккейн заяви, че Русия може би е империя на злото, предаде Ройтерс.
По време дебата между двамата претенденти за Белия дом бе зададен деликатният въпрос: "Смятате ли, че Русия под ръководството на Владимир Путин е империя на злото?" като кандидатите бяха помолени да отговорят с "да" или "не".
И двамата не отговориха категорично с "да" или "не", но ясно декларираха, че Русия представлява проблем.
Смятам, че те имат зловредно поведение и смятам, че е важно да разберем, че те не са старият Съветски съюз, но все още имат националистически импулси, които според мен са много опасни, каза Обама.
"Може би", отвърна Маккейн на зададения въпрос, като добави: "Ако кажа "да", това ще означава, че отново започваме старата Студена война. Ако кажа "не", това не съвпада с тяхното поведение".
По думите на републиканския кандидат с руснаците може да се преговаря, но те трябва да разберат, че пред тях са "много твърдите и решителни" Съединени щати, които ще защитят своите интереси и интересите на "другите страни в света".
Двамата кандидати влязоха в остър сблъсък в третата част на телевизионния дебат по външната политика, особено иракската война, отбелязва Ройтерс.
Обама бе, поне в началото й, критик на войната в Ирак, докато Маккейн е последователен и твърд неин привърженик, включително на стратегията на изпращане на допълнителни подкрепления.
"Сенатор Обама щеше да върне войските ни в поражение. Аз ще ги върна у дома с победа и чест", каза Маккейн.
Според Обама фокусирането върху Ирак е отклонило вниманието на САЩ от заплахата в Афганистан. Атакуван от Маккейн, той защити и готовността си за нанасяне на военни удари по ислямистите в Пакистан без одобрението на Исламабад.
Ние имаме фундаментални различия за употребата на военната сила, заключи Маккейн.
С енергийните проблеми е наложително да се заемем още днес,
каза Обама на въпрос за бъдещите приоритети - енерегетиката, здравопазването, реформите на социалното осигуряване.
Според него енергийната зависимост се отразява не само на семейния бюджет, но и на националната сигурност, защото такива страни като Русия, Венецуела и понякога държави като Иран получават предимства от високите цени на петрола.
"Затова аз призовах за инвестирането на 15 млрд. долара годишно през следващите 10 години. Нашата цел трябва да бъде до 10 години да се освободим от зависимостта от близкоизточния петрол", каза той.
Здравните грижи са приоритет номер две, понеже куцащата здравна система се отразява зле не само на сеемйствата, но и прави нашия бизнес по-малко конкурентноспособен.
И на трето място, трябва да се заемем с образованието, така че нашите млади хора да бъдат конкурентноспособни в глобалната икономика", завърши Обама.
По отношение на енергийната независимост Маккейн се застъпи за построяването на "цял куп" нови атомни електроцентрали, което по думите му, ще създаде "милиони работни места".
Трябва да разработваме и алтернативни горива, добива на енергия от вятъра, слънцето, приливите, природен газ и чисти въглищни технологии, смята той.
Следващият, последен дебат между Маккейн и Обама ще се състои на 15 октомври в университета Хофсра в Ню Йорк.
Според последни социологически проучвания Обама повежда със сериозна преднина от 264 срещу 174 потенциални гласове в електоралната колегия като привлича на своя страна колебаещите се избиратели. Според американската избирателна система, печели онзи кандидат, който спечели 270 гласа.
Обама има лека преднина от два пункта пред Маккейн, според най-ново проучване на Ройтерс/C-Span/Zogby. Кандидатът на демократите има 47% срещу 45% на републиканския кандидат според националното проучване.
Изследването дава преднина за Барак Обама в два важни сектора от избиратели ? 9% е преднината му сред независимите и 7% ? сред жените.
