Така започва кореспонденцията, озаглавена "България се опитва да осъвремени приютите за душевноболни", поместена миналия петък във вестник "Интернешънъл хералд трибюн" и цитирана от Българската редакция на радио "Дойче веле" (DWelle.de/bulgarian).
"Тъжната гледка в Подгумер, в дома за душевноболни на 20 км от столицата София, фокусира кампании за правата на човека и заплашва България с неизпълнение на критериите за членство в ЕС. Не че българите не са се опитали да оправят нещата за 123-мата мъже в рушащия се стар манастир, който служи за приют. Светла нова сграда е завършена през 1997 г., но тя си стои празна, защото правителството не е разрешило покупката на мебелировка, а персоналът заявява, че леглата и матраците от старата сграда ще се разпаднат, ако бъдат преместени.
Не е изненадващо, че всеки би искал да избяга от Подгумер. "Амнести интернешънъл" и Българският Хелзинкски комитет са стигнали до заключението, че този дом нарушава договорите, забраняващи нечовешко отношение. Притиснати от репортери, официалните лица се стремят да докажат, че могат да оправят положението и да изпълнят европейските изисквания. "Мисля, че наистина са притеснени - казва Десислава Симеонова от Хелзинкския комитет и добавя: - Не знам колко притеснени трябва да са, за да се задействат." Правителството твърди, че за обновяването на около 70-те приюта в страната и за обучението на персонала трябват над 25 млн. евро.
Николина Иванова, правителствената служителка, отговаряща за Подгумер, предрича, че до есента положението ще се е подобрило. "Няма да има повече клетки", казва тя.
Подгумер не е единствен. Доклад на "Амнести интернешънъл" от тази година описва дом в Санадиново, на 240 км югоизточно от София, където жените били заварени в мръсни дрипи, някои от тях полуголи. Урина и изпражнения имало по пода и стените. "От името на някои от обитателите на Санадиново, държани в клетка, бе подадена жалба в съда - се казва в доклада. - През май обаче жалбата е отхвърлена поради липса на докозателства." Домът в Санадиново междувременно е закрит, но активисти от правозащитните организации твърдят, че злоупотребите са широко разпространени.
В Подгумер, насред ниви и пасящ добитък, полуразрушеното стълбище се клати, докато посетителите се изкачват към втория етаж. По покрития с линолеум под са останали локви от всекидневната дезинфекция, принуждаваща обитателите да излязат навън, в потъналия в бурени двор. Разложена овча глава се въргаля насред боклуците по пътя към параклиса.
Обитателите на дома спят на стоманени кушетки и само неколцина от тях като че ли притежават някаква лична собственост - аудиокасетка, книга, календарче. Тоалетните представляват дупки в пода. Един душ е предназначен за всички.
Сред по-късметлиите е Веселин Трендафилов, 39-годишен, който за разлика от повечето обитатели поддържа контакт със семейството си. Той обяснява, че имал проблеми, откакто бил малтретиран по време на службата си в армията. "В България животът не е лесен. Затова мисля, че тук съм по-добре, отколкото навън - казва той. - Не съм опасен, но нямам добри отношения с останалите."
Българските медии информираха за условията в приютите за душевноболни, но Пенка Коцева, която чисти баните в Подгумер за около 122 лева (50 евро) на месец, казва, че повечето българи си имат достатъчно грижи, как да свързват двата края. "Никой не проявява интерес към проблемите на другите, защото сам си има достатъчно", обяснява тя.
