Майка му го кръстила така без особена причина, като един вид бунт във времената, когато някои имена бяха разрешени, а други - не.
Тя била актриса от Пловдивския театър; актьор е и вуйчото на Дейвид.
Като малък всеки ден мечтаел за различна професия, затова накрая избрал актьорската, която съчетава всички.
Баба му го подкрепяла при първите му опити пред камера още като дете.
Завършил с отличен успех гимназия с разширено изучаване на английски, а после - актьорско майсторство в НАТФИЗ, в класа на Стефан Данаилов.
В театралната академия влязъл от третия опит, заедно с Малин Кръстев, с когото са стари приятели.
Любопитен е и фактът, че е свирил в първата група, в която е пял Наско от "Б.Т.Р.", когото именно Дейвид поканил за вокалист.
- Промени ли се по някакъв начин, откакто работиш в предаването "Господари на ефира"?
- Да, всъщност надали има нещо по-нормално от това човек да се променя, попадайки в различни обстоятелства от онези, в които се е намирал преди.
Да, аз се промених и вярвам, че промяната ми е в към изграждането на много по-сериозна гражданска позиция, без да се хваля или да вдигам лозунги в това отношение. И това го казвам много искрено!
- Смелост ли трябва най-вече, за да правиш подобен вид репортажи?
- Повярвай ми, изискват се куп неща. Не знам на кое място да сложа смелостта, но може би на първо място се изисква истинска гражданска позиция.
Трябва да имаш и въображение, и да си малко "перде", въпреки че ако си много убеден в това, което правиш, не е нужно да си.
Тогава просто ще се бориш с всички средства, за да постигнеш това, което искаш.
- Колко от показаните от теб проблеми са решени?
- Голяма част от тях са решени. За съжаление, не всички репортажи стигат до положителна развръзка.
И сега, като поглеждам назад, когато замисляхме това предаване с продуцентите, една от целите ни бе да се превърнем в коректив; не Корективът, а някакъв коректив.
Явно това се е получило, което е добре, но не защото сме велики и някой слуша какво казваме точно ние.
Добре е заради това, че една медия превръща в обществено достояние един или друг проблем и той намира своето разрешение.
- Защо се захвана с жълтата преса, подразни ли те лично теб тя по някакъв начин?
Когато се заехме с жълтата преса, тя още дори не бе започнала да пише толкова за мен.
В западните държави няма жълта преса, която да си позволява да пише лъжи за някой известен човек; ако го направи, тя ще бъде осъдена за много пари.
За съжаление, в България го правят.
Лошото е, че има хора, които вярват, и затова ние решихме, че би следвало да вземем отношение по този въпрос.
- А защо хората продължават да вярват и да търсят помощ от гледачката Сана, която ти изобличи в два репортажа?
- Това вече е труден въпрос. Може би трябва да попиташ тях защо вярват.
Знаеш ли, хубавото е, че със сигурност има и такива, които благодарение на тези репортажи са престанали да й вярват и не ходят при хора като Сана.
Взех я като един съвсем случаен пример. Това, което правим, не е с цел антиреклама на нейната търговска дейност, а с цел разобличаване на подобни шмекерии.
- Как се роди идеята за скункса?
- Предаването "Господари на ефира" се занимава с онези случаи в нашето всекидневие, които леко понамирисват.
Скунксът е миризливо животинче и оттам дойде асоциацията и идеята.
Скунксът е нещо като знак на предаването, символ на намирисващата история!
- Как избираш хората, на които го връчваш? Те дали си дават сметка защо наистина го правиш?
- Много е трудно наистина да подбереш човека, на когото ще връчиш скункса.
Когато някой известен човек направи гаф в обществото, който е значим и последствията от този гаф са негативни за някякви хора или за нещо, засягащо цялото общество, тогава този човек със сигурност заслужава "Златен скункс".
Колкото до това дали разбират значението, ние винаги им обясняваме причината, поради която даваме скункса, така че би трябвало да разбират.
- Получавал ли си заплахи?
- Да, получавал съм, при това много сериозни заплахи, както и не толкова сериозни.
- Плашат ли те?
- Плаши ме това, че вече не ме плашат, защото когато човек се плаши, има някакъв инстинкт за самосъхранение, а аз вече съм позагубил моя.
Знаеш ли, човек свиква да вирее във всякакви условия. Когато те заплашват постоянно, виждаш, че това не е толкова фатално.
Тогава свикваш с него и го приемаш като част от всекидневието си.
- Какво става с театъра?
- Бях щатен актьор в Младежкия театър, но през март т.г. го напуснах.
Това е театър, в който играя от дете и много обичам, но някак си не можах да съчетая работата си в телевизията и театъра.
Това не значи, че съм се отказал от театъра, моята първа и голяма любов. Никога няма да го загърбя!
- Какви роли си изиграл?
- Завърших ВИТИЗ като, така да се каже, професионален актьор и играх на сцена в продължение на осем години - четири от тях в Сатиричния театър и четири в Младежкия.
В Сатиричния театър имах предимно комедийни роли, а в Младежкия изиграх много роли в детски представления.
Все хубави роли съм играл и не съжалявам за нито една от тях! :)
- На какво смяташ, че се дължи този бум на агресия сред децата?
- Това е наистина актуална тема и, честно казано, бих искал да взема отношение, но аз лично не мога да си представя и да си обясня какво би накарало едно дете да посегне на живота на друго дете.
Това ме изумява не по-малко от всички останали хора, запознати с тази тема. Направо нямам отговор.
- Какво мислиш за "Биг брадър"?
- Това е предаване, което абсолютно има място на телевизионния пазар.
Иначе всяко предаване си има своите адресати, но аз не съм един от адресатите на "Биг брадър".
- Какво правиш в свободното си време? Като малък си свирил в група, свириш ли и сега?
- Аз имам няколко хобита. Стрелям в един стрелкови клуб.
Готвенето е мое любимо хоби, също така ходя за риба.
Продължавам да свиря, но за свиренето ми остава съвсем малко време, за голямо мое съжаление.
криза, която тихо расте" />
