Т ози ден можеше да бъде като всички други, макар че в Ирак и това щеше да означава достатъчно лош, - на 31 август сутринта терористи обстрелваха с гранати и ракети шиитските поклонници, които се бяха събрали в гробницата на имам Муса ал Казим по повод годишнина от смъртта на шиитския светец. Загинаха седем шиити, разказва в статия за "Шпигел" журналистът Ясин Мушарбаш.
Два часа по-късно обаче ужасяващо обикновеният (в истинския смисъл на думата) ден се превърна в ден, какъвто Ирак рядко е преживявал - сред хилядите шиитски поклонници, които вървяха по мост над река Тигър, избухна масова паника.
По думите на оцелелите се разнесли слухове за атентатори самоубийци. Започнала блъсканица, част от парапетите на моста се счупили, в резултат на което близо 1000 души, повечето от които жени и деца, намериха смъртта си.
Разбираемо е, че сред поклонниците е възникнала паника. Вече месеци наред шиитите в Ирак на собствен гръб усещат, че са се
превърнали в мишена на сунитските терористични групировки в една разделена на две държава.
Ръководителят на "Ал Кайда" в Ирак Абу Мусаб аз-Заркауи обяви привържениците на шиитската религиозна групировка за врагове, неверници и шпиони на САЩ и с това им издаде смъртна присъда.
Още през пролетта той на всеослушание обяви, че иска да пренесе терористичните си действия в южната част на страната, където мнозинството от населението е шиитско.
Ако никой не поеме отговорността за минометните атаки от 31 август, напълно вероятно е те да са негово дело. Не е изключено обаче да са замесени и други терористични групировки като Армията на поддръжниците на сунитския ислям.
Терористите нямат пряка вина за масовата паника, която всъщност провокира катастрофата, но носят цялата косвена отговорност за трагедията.
Разпространението на страх и ужас дори и без конкретно нападение също е тероризъм.
Слухът за атентаторите самоубийци имаше по-тежки последици, отколкото би имала същинска самоубийствена атака. Всичко това показва, че терорът, разтърсващ Ирак вече втора година, междувременно е придобил динамика, която заплашва да унищожи всякакъв напредък към създаване на нова демократична държава в поречието на реките Тигър и Ефрат.
Истинската власт в страната е страхът, а не армията на САЩ,
още по-малко иракското правителство, армия или полиция.
Първоначално терористичните групировки се ограничаваха до действия срещу командваните от САЩ коалиционни сили. Отскоро обаче започнаха да екзекутират и западни, и арабски заложници, и да атакуват центровете за набиране на служители за новата иракска армия и полиция. Нищо не успя трайно да намали честотата на ударите и тяхната ужасяваща ефективност.
Групировката на "Ал Кайда" в Ирак се стреми с всички средства да попречи на установяването в Ирак на държавен ред и за тази цел не се спира дори пред масовото убийство на мирни граждани.
Изборните секции при първите свободни избори през януари 2005 г. бяха на прицел, също както и политиците от временното правителство и членовете на комисията за изготвяне на конституцията.
Абу Мусаб аз-Заркауи и неговите съратници искат да постигнат най-вече едно - пълен хаос от Басра на юг до Арбил на север. Те искат
Ирак да се превърне в нов Афганистан, където да могат безпрепятствено да обучават своите наследници
и откъдето да могат да извършват нападения срещу Йордания и Израел.
Шиитите са пречка за тази стратегия. Бидейки векове наред пренебрегнато малцинство, те имат интерес да се основе една нова демократична федерална държава. Тук интересите на състоящата се предимно от чужденци фракция на Заркауи се пресичат с интересите на иракско-сунитските ислямистки групировки, защото последните мечтаят за установяване на сунитска власт в страната.
В световен мащаб шиитите са само 10% от мюсюлманите. В Ирак обаче те съставляват около 60% от населението. В исторически план шиитите се отделят от сунитското мюсюлманско мнозинство още през I век от ислямското летоброене.
Спорният въпрос бил дали наследниците на пророка Мохамед автоматично стават духовни и политически лидери, както смятат шиитите, или не, както е според сунитите.
С течение на годините от този теологичен спор прераснал и в културен - шиитите развили свой култ към родствениците на пророка като към мъченици и въвели ритуали, които и до днес са чужди на сунитите.
В Ирак шиитските мюсюлмани са изтласкани от властта още през ранното Средновековие.
Както Османската империя, така и правителства на съвременен Ирак, оттогава се уповават изключително на иракчаните сунити.
В крайна сметка шиитите страдат и под управлението на Саддам Хюсеин, който забранява техните религиозни процесии - ядрото на шиитската религия, и екзекутира някои от техните лидери.
След падането от власт на Саддам и победата на първия президент шиит при произвеждането на демократични избори самочувствието на религиозното малцинство порасна. В рамките на все още продължаващите дебати за нова конституция
те сключиха съюз със силното кюрдско малцинство, което също дълго време е било дискриминирано.
Двете групи искат Ирак да бъде федерална държава, за да се разпореждат по свое усмотрение в южната и северната й част, където са концентрирани. В краен случай те са съгласни просто да не се съобразяват със сунитите, които сега се опасяват от евентуално отмъщение на един шиитско-кюрдски съюз.
Катастрофата от 31 август ще изостри тлеещия конфликт и може дори да доведе до взрив. Вече е плъзнала мълвата за отровени поклонници. Кой друг, ако не сунитите, може да е извършителят?
Ислямистки уеб сайтове веднага отразиха реакцията на симпатизантите на "Ал Кайда". "Аллах е велик!", е техният коментар за трагедията с шиитите. Доколкото става ясно, и двете страни ще приемат ужасната злополука като последица от сунитския терор - и то независимо от това кой е разпространил слуховете за атентаторите самоубийци.
Още след падането на Багдад през 2003 г. стана ясно, че
при дадени обстоятелства и шиитите могат с готовност да грабнат оръжие.
Тогава радикалният им водач Муктада Садр създаде своя армия и я поведе срещу американските войници.
През следващите дни шиитските водачи няма да останат на последно място в разискванията около катастрофата. Най-влиятелният техен аятолах Али Систани досега не се намесваше в политиката, но сега отправя призиви срещу насилието.
За вярващите шиити думата на техните духовници има голямо значение. Ако се наложи мирният курс, съществува надеждата, че религиозната гражданска война може да се предотврати. В противен случай Ирак е заплашен от кървави размирици, в които неизбежно ще бъде въвлечен целият народ.
