П арламентарната комисия по вътрешна сигурност и обществен ред предлага в Закона за досиетата да влезе нов параграф, според който да не се установява принадлежност към бившата Държавна сигурност на началниците на отдели или сектори в служба ?Военна информация? към министъра на отбраната и Националната разузнавателна служба, заемащи или заемали длъжността от 16 юли 1991 г.
Това беше гласувано днес на извънредно заседание на комисията. "За" гласуваха всички депутати от управляващата коалиция.
Ще бъдат отворени досиетата на шефовете отпреди тази дата. Архивът за въпросните служители на разузнаването ще се съхранява от предвидената в закона комисия, но ще бъде отделен в "специален фонд". Достъп до него ще има единствено председателят на новата комисия, който обаче няма да има право да огласява съдържанието на тези досиета.
Независимят депутат Димитър Абаджиев коментира след заседанието на парламентарната комисия, че взетото решение със сигурност означава, че сред вербуваните сътрудници на разузнаването има и посланици.
Според слухове от кулоарите на Народното събрание НДСВ и БСП са договорили промените в закона срещу обещанието, че социалистите няма да повдигат въпроса с царските имоти.
Часове преди да започне решаващото заседание на парламентарната комисия всички политически сили се активизираха и направиха публични изявления.
Председателят на Движението за права и свободи Ахмед Доган каза, че e постигнат консенсус между партиите от управляващата коалиция и разузнавателните служби да бъдат разкрити всички досиета за периода до 16 юли 1991 г.
Според БГНЕС Доган обяснил, че след този период от гледна точка на националната сигурност няма да се оповестяват досиетата на действащите разузнавачи в чужбина. Възприела се била идеята да се разсекретят досиетата на посланиците и на началниците на отдели в спецслужбите.
Трябва да има ясно разграничаване между миналото на службите и съвременната им дейност в демократична България, заяви премиерът Сергей Станишев, цитиран от БГНЕС.
Станишев съобщи, че на вчерашната си среща с ръководителите на Националната разузнавателна служба са обсъждали само дейността на НРС и служба "Военна информация".
Според министър-председателя трябва да се намери разумното решение, за да се гарантира ефективната работа на българското външно разузнаване и служба "Военна информация". Той подчерта, че е длъжен да гарантира тази ефективност и изрази надежда, че това ще бъде постигнато, без да се променят принципите на законопроекта за достъп до досиетата.
"Принципно според мен има объркване между темата за публичните личности, които влияят върху общественото мнение и ключовите политически решения, и дейността на офицери от българското разузнаване, които според мен не попадат точно в тази категория. Мисля, че депутатите ще намерят разумно решение", подчерта Станишев.
От "Демократи за силна България" обаче веднага заявиха, че парламентарното мнозинство "разиграва театър за пред Брюксел, защото в края на закона го минира и взриви".
Зам.-председателят на партията Веселин Методиев коментира дискусиите, които вървят в тройната коалиция дали да се отворят досиетата на посланици, дипломати и директори на спецслужби.
Настойниците и фактическите ръководители на това мнозинство спечелиха своята битка - това са хората от Първо главно управление, които укриват данни за себе си и за хората, които ги управляват. Те са в основата на криминалния свят, заяви Методиев и поясни, че хората, за чиито досиета се спори дали да бъдат отворени, са фактическите господари на тази власт.
От ДСБ апелираха към всички граждани да реагират всеки по своя преценка на действията на управляващите. Според депутата Стойчо Кацаров има кръг от недосегаеми и това са истинските управляващи на страната, които дърпат конците. Той посочи още, че не само сегашното мнозинство, но и предишното е било подвластно на тези хора от Държавна сигурност, именно затова Сакскобургготски е затворил досиетата през 2001 г.
Кацаров твърди, че Ахмед Доган играе театър, като се показва, че е най-големият застъпник на отварянето на досиетата. Според Кацаров "Доган е знаел, че досиетата няма да бъдат отворени "и затова е разиграл този цирк". "Ако бъде пропуснат този момент, още колко време трябва да се влачим по корем и да търсим обяснение защо не ни се случват хубави неща", попита Стойчо Кацаров.
Депутатът Атанас Атанасов заяви, че с действията си по отношение на закона за досиетата управляващите са доказали, че в основата на тройната коалиция стои крилото на Държавна сигурност в БСП. От ДСБ припомниха думите на Младен Червеняков, че вероятно досиетата на около 150 души няма да бъдат отворени, ако бъде прието предложението на БСП да не се отварят досиетата на посланици, дипломати и шефове на спецслужби.
Има нещо скандално в това, което се случва около Закона за досиетата, заяви депутатът от СДС Филип Димитров. Според него някой в страната все още не може да си даде сметка, че България е различна.
"Идеята, че ние ще пазим да ни представляват и да си сътрудничат с НАТО и Европейския съюз тези, които са посветили живота си на това да се борят срещу НАТО и ЕС е шизофренно", подчерта Димитров. Бившият лидер на СДС изрази надежда, че Законът за досиетата ще бъде приет скоро и посочи, че сигналът, който отправя България с нерешаването на този проблем е чудовищен.
"Ние като че ли се опитваме да кажем на света - искаме да станем европейска държава, но не съвсем, искаме да влезем в НАТО, но това не ни допада", обясни Филип Димитров.
В същото време се активизираха и бившите разузнавачи. "След като отворят досиетата коалиционните партньори ще останат учудени колко много хора, са работили за службите, заявил пред БГНЕС Пламен Кръстев - бивш служител на контраразузнаването - Второ Главно управление на Държавна сигурност.
Според бившия агент, специалист по вербовка на български емигранти, била необходима "цедка", защото с новия закон за досиетата се цели подмяна на политическия елит, а тези хора били работили за службите "достойно в името на България".
Според Кръстев темата с досиетата щяла да омръзне за една седмица, а журналистите не били способни да вникнат в същността и да разберат колко категории агенти има.
"И на Запад, ако човек не е бил в службите, не може да достигне дори средно ръководно ниво", убеден е бившият агент.
Пламен Кръстев се похвалил пред БГНЕС, че е "участвал лично в активни мероприятия по подготовката на демократичния процес в България през 1985-1989 г.", а българският елит не бил създаден от службите, а в процеса на демократизация участвали западни и руски служби.
Не можело да се огласяват българските агенти в чужбина, "защото в момента имаме хора, които участват при взимането на решението в политиката на дружи държави", твърди бившият агент.
В същото време председателят на Асоциацията на разузнавачите от запаса Горан Симеонов казал, че "Държавна сигурност не действа днес, защото е разформирована и това, че някои бивши служители са в различни групировки е въпрос на тяхна лична отговорност".
Симеонов е убеден, че "новият закон за досиетата подменя дневния ред на обществото, но няма да отговори на въпроса, къде отидоха откраднатите от народа пари".
Запасен полковник на разузнаването, представил се като Димо Станков, твърди, че "много журналисти получават пари от чужбина, за да твърдят, че нямаме нужда от българско разузнаване".
Генералът от запаса Васил Зикулов - началник на Военното разузнаване към Генералния щаб по времето на Тодор Живков, определил закона като "незарастваща гнойна рана, в която се ровят журналистите".
