И САЩ, и СССР са предвиждали краха на металургичния комбинат "Кремиковци" още в началото на 60-те години на миналия век.
Документи на ЦРУ, част от които все още са секретни, разкриват, че тогавашният съветски ръководител Никита Хрушчов казал на Тодор Живков: "Как можахте да се подхлъзнете на тази динена кора!"
Човекът, който разби култа към Сталин, пребори се с Лаврентий Берия и освободи затворниците от ГуЛаг, дори отказал да посети "Кремиковци" при идването си в България през 1962 г.
Сензационните разкрития прави днес във в. "24 часа" журналистката Алексения Димитрова, която от години работи с американски архиви. Тя се е добрала до таен анализ на ЦРУ от 22 януари 1964 г., предназначен за Белия дом. Озаглавен бил "Нов стоманен завод може да увеличи икономическите връзки на България със Запада".
Докладът съобщава за нещо, за което цяла България говори още от откриването на комбината: че крайно некачествената желязна руда от находището край с. Кремиковци ще е недостатъчна за захранване на производството, че има дълбоки съмнения за икономическата ефективност на предприятието.
В специален раздел на доклада се посочва, че СССР имал лоши предчувствия за комбината. В Москва вече съжалявали за проекта, но посланикът в София Органов казал при откриването на първия етап, че страната му "ще изпълни братските си задължения, наложени от международните споразумения да подпомогне българската металургия".
Авторът от ЦРУ пише: "Това може би означава, че СССР ще продължи своята помощ на първия етап, но не и за разширяването на проекта, за каквото говорел Живков".
Мегаломанската амбиция на управлявалия еднолично "пръв партиен и държавен ръководител" Тодор Живков била след завършването на втори етап комбинатът да произвежда годишно по 3 млн. тона чугун и листова стомана и 3,6 млн. т стомана.
ЦРУ заключава, че нуждите на България през 1965 г. нямало да надвишат 1,8 млн. т и дори щели да спаднат след това, така че първият етап бил напълно достатъчен.
"Завод, произвеждащ 3 или 4 млн. т годишно, не е необходим, особено при растящата световна продукция. Според експертното мнение на генералния директор на "Круп" Бертолд Бейц изграждането на завод с такъв капацитет било смешно, защото "България очевидно не може да консумира или изнася такова количество стомана", се казва в доклада.
Плановете на Живков и съветниците му били ако рудата не достига, в бъдеще да се внася от Бразилия, а качествени въглища за кокс да се купуват от Полша.
Интересът на ЦРУ към всичко това явно се е определял от възможността, когато закъса с доставката на оборудване и суровини, България евентуално да се обърне към Запада, нещо иначе почти изключено в рамките на съветския блок.
Журналистката от "24 часа" интервюира един от доайените на българската геология проф. Боян Алексиев. Той обяснява, че най-яростно е защитавал идеята за построяването на "Кремиковци" Йовчо Йовчев, който тогава бил председател на Комитета по геология.
Голяма група високоавторитетни и в България, и по света специалисти са били против заради ниското качество на кремиковската руда. Но те не смеели да защитават позициите си публично.
"Кремиковци" не беше съветски проект, казва проф. Алексиев. - Това бяха амбициите на Йовчев. Доколкото знам, той е настоявал пред ЦК на БКП. За това по-късно стана освен лауреат на Димитровска награда и академик".
Професорът казва, че официално за първи път се обявило, че "Кремиковци" не е удачен проек едва след 1989 г., когато се появили първите проблеми с комбината.
"Преди това времената бяха трудни - всичко се ръководеше от партията", допълва Алексиев.
