Той е смятан за най-големия драматург, който Великобритания има понастоящем, но е известен още с противоречивите си политически изказвания по темата за човешките права, а през последните години - като противник на войната в Ирак и член на международния клуб в защита на бившия югославски диктатор Слободан Милошевич.
Поставян е често у нас, има издадени сборници на български, а в средата на 90-те посети страната ни по повод постановката на "Завръщане у дома" на покойния голям български режисьор Стоян Камбарев в Малък градски театър зад канала и присъства на представление на своята пиеса "Стари времена" в Театър 199.
Сред останалите му пиеси, познати на театралната публика у нас, са още "Любовникът", "Кухненският асансьор", "Портиерът", "Рожден ден", "Парникът", "Измяна", "Една нощ навън".
Роден е на 10 октомври 1930 г. в Източен Лондон, в семейство на шивач от португалско-еврейски произход. В биографията си посочва, че освен драматург, е още режисьор, актьор (с епизодична роля в "Шивачът от Панама" например), поет и политически активист.
Опозиционността му датира още от края на 40-те, когато на два пъти отказва да служи в армията. Първоначално започва да пише поезия и да работи за радио Би Би Си, после си намира работа като актьор в пътуваща трупа под сценичния псевдоним Дейвид Байрън.
Премиерата на първата му пиеса - "Стаята", е през 1957 г. с участието на студенти от университета в Бристол. Ранните му творби често се причисляват към "театъра на абсурда", още тогава в тях личи и влиянието на Самюъл Бекет.
Само три години след дебюта му като драматург в английския език навлиза терминът "Pinter-esque", с който се описва характерният му театрален стил.
Автор е на близо 40 пиеси и над 20 сценария за филми ("Слугата" на реж. Джоузеф Лоузи, "Жената на френския лейтенант"), реализирал е 27 театрални постановки, носител е на множество отличия в цял свят, вкл. на научната степен "Почетен доктор" на СУ "Св. Климент Охридски".
В моята страна думата "демокрация" според мен е станала абстракция, балон, който лесно може да се пукне и който плува според въздушните течения без установена, точна или конкретна връзка със земята под него, казва той на церемонията в Алма матер. (Вж. в сайта на Българския антифашистки съюз цялото му изказване от 1995 г. "Другата истина", както и "Американското правителство е кръвожаден звяр" от Торино, 2001 г.).
Приятелите му го описват като щедър, предан, харизматичен и остроумен човек, като разкриват, че е запален играч на крикет. През 2002 г. лекарите му откриват рак на хранопровода, но успява да се пребори в болестта.
Пръв лауреат на Нобеловата награда за литература през 1901 г. е френският поет Рьоне Сюли Прюдом.
Тази година за фаворити се смятаха още сирийският поет Адонис (Али Ахмад Саид), емигрирал от Ливан през 80-те, турският писател Орхан Памук, канадката Маргарет Атууд, чехът Милан Кундера и др.
