С лед дългогодишни семантични препирни, този месец Германия започна изграждането на мемориал в Берлин в памет на стотиците хиляди синти и роми, избити от нацистите в Европа.
Синтите, според онлайн енциклопедията Уикипедия, са етническа подгрупа на ромския етнос, чието име вероятно произхожда от пакистанската област Синд. Те пристигнали в Европа - най-напред в Германия и Австрия, през Средновековието, а от там се разселили на отделни групи в Централна и Източна Европа и във Франция, където се наричат "мануши".
Символично, строежът на мемориала започна точно 66 години, след като Хайнрих Химлер, ръководителят на СС - нацистката организация, отговорна за ужасяващите касапници в окупираните страни, подписва заповедта за депортиране на циганите от 11 европейски страни.
На 8 декември 1938 г. Химлер дефинира този етнос като "биологически враг от чужда раса и кръв".
През Втората световна война са изтребени между 250 и 500 хил.
от приблизително 700-те хил. роми, населяващи тогава Европа. Неточността на данните се обяснява с оскъдните документи.
В Германия от 40 хил. цигани са избити 25 хил., а във Франция режимът Виши от октомври 1940 г. ги интернира в лагери.
Според нацистката расистка типология ромите са класифицирани като "хибридна" категория, чийто номадски начин на живот е признак за "израждане".
Това в очите на Третия райх оправдава стерилизирането им и депортирането им лагери. Там те са убивани, например в Аушвиц-Биркенау, или подлагани на медицински експерименти от нацистки учени, като в лагера Щрутхоф в Елзас.
Докато мемориал в памет на около 6-те млн. евреи в Европа, загинали в Холокоста, има вече от три години край Бранденбургската врата в Берлин, изграждането на паметник в памет на синтите и ромите дълго време беше спъвано от разногласия между различните представители на засегнатата общност.
Решението на германското правителство е още от 1992 г.
и всички условия за начинанието бяха налице от дълго време: финансирането с 2 млн. евро, осигурено от федералната държава, теренът в големия централен парк Тиргартен точно срещу парламента и проектът на израелския скулптор Дани Караван.
Безкрайният спор между председателя на Централния съвет на германските синти и роми Романи Розе и председателката на Алианса на синтите Наташа Винтер за избора на надписа обаче забави реализирането на мемориала.
Розе искаше цитат от реч на бившия германски президент Роман Херцог, в която той говори за "синти и роми", докато Винтер настояваше терминът "цигани" да фигурира в посвещението.
През 1982 г. Централният съвет реши да замени със "синти" и "роми" термина "цигани", употребяван от 500 години, но смятан за съдържащ негативни конотации. Между другото, терминът "синти" изключва определени групи номади, докато "роми" често се използва от циганите, за да се самоопределят.
В крайна сметка спорещите се спогодиха
всеки ще бъде свободен да употребява думите "синти" и "роми", споменавайки мемориала, но върху самия паметник жертвите ще бъдат дефинирани като група, преследвана поради факта, че са "цигани".
Върху кладенец, пълен с вода, ще бъде изписано стихотворение от италианеца Сантино Спинели, озаглавено "Аушвиц":
"Изпито лице
угаснали очи
ледени устни
мълчание
разбито сърце
без дъх
без думи
без сълзи".
Процесът беше труден, но все пак мемориалът най-накрая ще види бял свят през следващите години, изрази задоволството си министърът на културата и медиите Бернд Нойман.
