"Поан" публикува тази седмица дълго интервю с председателя на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу.
"Четирите проблема пред Барозу" е озаглавен материалът. Това са процесът на разширяване, европейската конституция, бюрокрацията и Турция.
"Непризнаването на арменския геноцид от страна на Анкара не може да бъде критерий за прекъсване на преговори или отказване на еврочленство, смята Барозу.
В крайна сметка историята на европейския континент е белязана от много светли и тъмни моменти, но всеки, рано или късно, е признал извършените от него грешки.
Не трябва да се насилват нещата. Турция трябва да направи признанието по своя воля. Онова, което единствено има значение са правата на човека и тук не може да има никакви компромиси", продължава Барозу.
По отношение на европейската конституция председателят на ЕК заявява, че от 1 януари, с присъединяването на България и Румъния, "пилотирането" на Евросъюза ще стане по-трудно.
Нужни са бързи институционални реформи. Защото, смята Барозу, съюзът все още плаща цената на френското "не" на референдума за евроконституция и дори вземането на положителни решение винаги е съпроводено от негативни реакции.
Европа прави за демокрацията толкова, колкото не е правил никой друг досега. И все по-трудно, устоявайки на все по-голям натиск, ЕС продължава да поддържа амбицията си за разширена и мощна Европа, заключава португалецът.
През 2007-а се навършват 50 години от основополагащия за Европейския съюз Римски договор и тази годишнина трябва да бъде отбелязана с гордост, тъй като тя поставя началото на историческо постижение - половин век откакто един разединен континент започва да се обединява, посочва френският вътрешен министър Никола Саркози в статия, публикувана от "Сънди телеграф".
Силите, които създаваха инерция за политически промени, обаче са изчерпани и гражданите на европейските държави или се двоумят, или са безразлични към целите на ЕС и не притежават истинска обединяваща надежда за бъдещето.
Дали ни харесва или не, резултатите от референдумите във Франция и Холандия бяха недвусмислени, като въпреки това остава силна нужда от европейска конституция.
В новия текст ще трябва да бъдат определени геополитическите граници на Европа, да се обособят дългосрочните цели на съюза и да се посочат методите за постигането им.
Саркози предлага в скоро време да се приеме умален вариант на конституцията, който да развие договорите от Ница и Амстердам.
Този "минидоговор" трябва да даде нови правомощия на Европарламента и да легитимира правото на националните парламенти да оспорват решенията на Еврокомисията.
Освен това френският вътрешен министър се обявява срещу избирането на комисари на национален принцип, като защитава тезата, че председателят на комисията трябва да има свободата да съставя екипа, с който работи.
По-надолу Саркози определя като закономерно принадлежащи към европейското семейство Швейцария, Норвегия и страните от Балканите.
Той изтъква, че другите съседни страни трябва да получат или пълно членство, или нищо, като началото се положи с установяването на преференциални външнополитически отношения с тях.
Темата за нелегалната имиграция продължава да вълнува медиите. Този път не става въпрос за Европа, а за САЩ. Буш строи стена на мексиканската граница, пише "Курие Интернасионал".
Дебатът в Щатите за нелегалната имиграция ще завърши със стена, дълга 1100 км. Тя трябва да бъде построена до края на декември 2008 г. и изграждането й ще струва близо 1,5 млрд. долара.
Всичко това предизвика небивал отглас в испаноезичната преса. Американският всекидневник, излизащ на испански език, "Ел Диарио" се учудва от "невероятната наивност" на американския Конгрес.
Защо си мислят, че построяването на стена ще спре кандидатите за нелегални имигранти, се пита изданието в материал, озаглавен "Грешка, дълга 1100 км".
Вместо да търсят истинското решение на проблема, САЩ отново прилагат сила, заключава вестникът.
Според левия мексикански всекидневник "Жорнада" стената не може да сложи край на имиграцията, тъй като нейна причина е икономическото неравновесие между САЩ и техните южни съседи.
На тази стена ще се гледа като на обида към хората, които би трябвало да са естествените съюзници на САЩ, твърди от своя страна гватемалското издание "Ора".
Освен нейното икономическо значение, стената символизира културно и расистко разделение, твърди още изданието.
