Гонен и обичан, Орхан Памук грабна Нобела за литература

В търсенето на меланхоличната душа на родния си град Памук откри нови символи на сблъсъка и преплитането на културите, мотивира избора си Кралската шведска академия на науките.

Лауреатът се пребори за приза с други известни имена като израелският писател и журналист Амос Оз, сирийският поет Адонис, японецът Харуки Мураками, легендата на американската проза Филип Рот и сънародничката му Джойс Каръл Оутс, перуанецът Марио Варгас Льоса.

Повечето произведения на Памук, който поначало беше фаворит на престижното отличие, са преведени на български. Сред тях са "Името ми е Червен" и "Бялата крепост". Съвсем наскоро у нас излезе и неговият последен, определян като политически роман "Сняг" (споменатите творби са на изд. "Еднорог").

54-годишният писател е най-талантливият от своето поколение,

като се радва на огромен успех и няма какво повече да доказва, смятат някои. Продажбите на книгите му, преведени на над 60 езика, се измерват в милиони, и то не само в Турция. Носител е на редица престижни турски и международни литературни награди.

Тази година сп. "Тайм" го нареди сред 100-те най-влиятелни личности в света. През 2005-а германските книгоиздатели му присъдиха престижната награда за мир.

Отличието, връчено му в рамките на 57-ия Международен панаир на книгата във Франкфурт, бе за "подкрепа на свободата на словото и насърчаване на разбирателството със средствата на литературата".

"Наградата е признание за писател, който, за разлика от всеки друг автор на нашето време, търси историческите следи на Запада в Изтока и на Изтока в Запада, и поддържа концепцията за култура, изцяло основана на познанието и уважението към другостта", посочиха организаторите.

Впрочем догодина именно Турция ще е почетен гост във Франкфурт (Book-fair.com).

Миналата година Памук пак беше сред фаворитите за Нобеловата награда за литература, присъдена тогава на Харолд Пинтър.

Освен почитан обаче, той дълго време бе и преследван

по обвинения за обида към "турската идентичност" заради твърденията му, че в Османската империя е имало арменски геноцид. Писателят заяви, че по онова време са били избити 1 млн. арменци и 30 000 кюрди, но никой не смее да говори за това.

През януари делото срещу него беше отменено. Памук обаче редовно е обект на критики от националистически кръгове в страната си заради това, че защитава арменската и кюрдската кауза.

В своя последен роман "Сняг" творецът засяга болезнените теми за тероризма, мюсюлманските забрадки, бедността и изостаналостта на родното място, борбата между политическия ислям и секуларизма в Турция, сблъсъка на западните ценности и вярата и т.н. през очите на поета Ка, емигрант в Германия, завърнал се в провинциалния си роден град в Турция след дългогодишно отсъствие.

Героят Ка търси както отговор на въпроса защо толкова млади момичета се самоубиват "заради забрадките", така и старата си любов. По нелепо стечение на обстоятелствата репортерът е замесен във възникналите политически и социални междуособици, което засилва изживяването на личната му драма.

Този град (градът, за който се разказва в романа - Карс) е един микрокосмос,

който по някакъв начин показва Турция в цялост, сподели писателят, когато в Германия преведоха творбата му.

В най-известния си роман "Името ми е Червен" Орхан Памук също засяга темата за сблъсъка и ухажването между Изтока и Запада - този път през призмата на османските миниатюристи и тяхното изкуство.

Писателят разказва за завистта и борбите между творците и борбата в самите тях заради верността им към традиционното османско изкуство, от една страна, и тяхното любопитство към съблазнителните форми на западното рисуване, от друга.

Освен красива и увлекателна приказка, която е разказана от множество различни гледни точки, творбата е и детективска загадка, разгадана едва в последните й страници.

Орхан Памук е роден през 1952 г. в Истанбул в семейство с добро обществено положение - баща му е директор на турския клон на Ай Би Ем. Завършва "Робърт колидж", след което учи архитектура в Истанбулския технически университет заради амбициите на родителите си да стане инженер или архитект.

Само след три години обаче той изоставя архитектурата, за да се отдаде изцяло на писането. През 1977 г. завършва и журналистика, а между 1985 и 1988 г. е гостуващ преподавател в няколко университета в САЩ.

С изключение на тези три години през целия си живот Памук живее в любимия си Истанбул, за който пише и мемоари.

"Моето семейство винаги е било ориентирано към Запада, то беше типично републиканско, с типичните светски ценности: либерализъм, секуларизъм, интерес към чуждите култури. Роднините ми бяха просветени западници, затова виждаха мисията си като просветители на "невежия" народ", споделя писателят в едно от интервютата си, публикувано в сп. "Факел".

Нобеловата награда за литература е учредена през 1901 г. и се присъжда от Шведската академия в Стокхолм. Тази година тя е на стойност 10 млн. шведски крони или 1,37 млн. долара.

Неин пръв лауреат е френският поет Рьоне Сюли Прюдом. В периода 1940-1943 г. наградата не се присъжда. Двама души се отказват да получат Нобела за литература - руският писател и поет Борис Пастернак през 1958 г. и френският философ Жан-Пол Сартър - през 1964 г.

Сред носителите на приза са известни творци като Хенрик Сенкевич (Полша), Ръдиард Киплинг и Джон Голсуърти (Великобритания), Ърнест Хемингуей и Джон Стайнбек (САЩ), Хайнрих Бьол и Гюнтер Грас (Германия), Албер Камю и Жан-Пол Сартър (Франция), Габриел Гарсия Маркес (Колумбия). Нобел за литература получава и британският министър-председател Уинстън Чърчил през 1953 г.