В. "АВС" цитира испанският министър-председател, според когото атентатите са разтърсили испанското общество, но последвалите парламентарни избори са показали пътя за победа над тероризма и той е чрез демокрация и устойчиви ценности.
"Ел Паис" изразява задоволство от испанската реакция на нападенията, както непосредствено след тях, така и месеци по-късно:
"Мъката не ни обезсили, нямаше истерия. Имаше удивителни примери, като тези на експертите по експлозивите, които рискуваха живота си да обезвредят неексплодиралите бомби и да предоставят уликите за идентифициране на извършителите."
Според изданието фактът, че Испания се оказала цел на терористите е изискал определено ниво на превантивни мерки, но без заплаха за гражданските свободи, както се е случвало в други държави, нито пък с пораждането на очевидни ксенофобски реакции.
"11 М (както наричат в Испания атентатите от 11 март м.г.) беше най-страшното нападение в нашата история", пише "Ел Мундо".
Вестникът обаче уточнява, че докато атаката срещу кулите близнаци в Ню Йорк е затвърдила тенденции в американското общество, то нападенията в Мадрид променили Испания от главата до краката.
Неизвестни са още последиците от започналия на 11 март процес, отбелязва още "Ел Мундо". Германският "Тагесцайтунг" пише, че и една година след атентатите заплахата от терор в Европа не е намаляла.
"Без желание за всяване на страх, но жестоки престъпници, водени от религиозни предразсъдъци, вероятно планират кървави атаки през 2005 г.", предупреждава вестникът.
Изданието се съмнява в декларациите на ЕС, че общността ще контрира успешно тероризма с по-добро сътрудничество и заключава: "Едно нещо е сигурно: Мадрид няма да е последният терористичен акт в Европа."
Френският "Фигаро" припомня, че след 11 март идеята е била да се създаде "вид европейско ЦРУ", което да се бори с терористичните заплахи. Тази идея обаче е прекалено авангардна и бързо беше отхвърлена от основните членове на ЕС, отбелязва изданието.
Теми във френския печат
"Монд" цитира участници в демонстрациите за защита на 35-часовата работна седмица и против съкращаването на работни места, според които над 1 млн. работници от обществения и частния сектор са протестирали по улиците на френските градове.
Според данни на полицията обаче броят на протестиращите е бил около 570 000 души.
"Нувел обсерватьор" се пита: "Какво ще стане, ако за разнообразие получим увеличаване на заплащането?"
Изданието пише: "От години ни казват, че разходите за заплати трябва да бъдат намалени, за да се реши проблемът с безработицата и какъв е резултатът? - Резултатът е, че след четвърт век ограничаване на заплатите, безработицата стигна 10-те процента."
От друга страна, изданието отбелязва, че първите три френски банки са обявили рекордни печалби, като само "Креди Агрикол" увеличава печалбата си с 93,2 %. "Либерасион" пише, че "доверието на французите е било разклатено". Вестникът призовава президента Ширак, "човекът, който преди три години говореше за национално единство и обществена солидарност", да подхване действия в посока на обединяване на французите.