Наливам си чаша студена вода и сядам да пиша...за водата. Вглеждам се - течност прозрачна, без мирис и вкус - обикновена вода, а животворна, магична, умна - с памет. Сутрин ставам и денят ми започва с нея - бодра и свежа поемам през деня си. Шишето с вода в чантата или в ръка вече е неизменна гледка. Вечер се връщам и измивам всичко мръсно не само по тялото си, но и в душата си. Заспивам чиста като дете. Роптаем, когато няма водата, безпомощни сме без нея. Пилеем я безразсъдно, когато я има, независимо че като съвременни хора сме запознати с екологичните проблеми. Но все си мислим, че апокалипсисът ще се случи след нас....
....Създал Господ водата и сушата... всичко създал само за шест дни. Водата е божествено творение, благословена е. Благословени места са търсили хората от древни времена, когато са избирали място за живеене - селище да построят, държава да образуват: край вода да бъде - река, езеро, море. Там е животът. И самата вода е живот - сакрална, пречистваща е нейната сила. Любим символичен образ е тя във фолклора, в художествената литература. Преминал героят през реката и друг, по- добър станал, пречистен и силен. Изпитание и награда е в приказките водата. Но следваме ли мъдростта на старите преди нас, които в песни и предания са оставили посланията си.
Топъл летен дъжд се излива! Не бягам да се скрия някъде. Толкова е красиво и вълнуващо да ме окъпе слънчева вода. А после слънцето да ме изсуши и да ме стопли. Ставам нов човек! ...И морето обичам- не само през лятото. Винаги с малко страх, с респект пристъпвам към тази вода- нежна стихия. ... Когато съм в планината, се възхищавам на места, където бълбука чисто поточе, където шуми бистро изворче. Извира водата, намира път и няма кой да я спре. Но докога ли ще извира? Страшно е да видиш пресъхнал извор, река, от която е останало само коритото, чешма, от която вече не тече вода.
Да, знаем много такива места и вдигаме рамене - животът се променя, природата остарява като човека. Има кой да мисли- проблемът е световен, трябва да се решава глобално, всеки отделен човек какво може да направи- безсилен е. Развявайки като знаме тази грешна философия, живеем егоистично, наблюдавайки двубоя природа- човек. Кой ще надделее? А искаме да сме живи и да ни има!!! Тогава? Достатъно сме го разрушили вече този наш дом- земята, и водата по нея. Ако всеки прави своето малко добро към природата, тя ще ни благодари с дълголетие. Да живеем разумно, с мисълта, че с нас светът не свършва, а трябва да го оставим по- добър и красив за децата си!
Отпивам глътка вода от чашата. Не бързам да преглътна. Наслаждавам се на освежаващото усещане... И не искам да си задавам въпроса ще се радват ли на глътката вода и децата на моите деца, и внуците на техните внуци...
