Режисьорът Явор Гърдев е една от най-ярките фигури на съвременния български театър. Всяка негова постановка предизвиква голям интерес, носи възторжени отзиви и много награди.
"Живот х 3" и "Пиеса за бебето" в Театър 199, "Бастард", "Марат-Сад" и "Пухеният" във Варна, "Крал Лир" в Народния театър "Иван Вазов" са отличните му постижения през последните години.
Явор Гърдев се включи в инициативния комитет за издигане кандидатурата на Неделчо Беронов за президентските избори и това е поводът за интервю на Лъчезар Цветков от express.bg с него.
- Г-н Гърдев, какви бяха мотивите ви да се включите в инициативния комитет, който издигна Неделчо Беронов за президент?
- Аз съм абсолютно убеден и нямам никакво съмнение, че това е една уместна президентска кандидатура. Освен това намирам за изключително полезно, че двете големи десни формации - СДС и ДСБ се обединиха зад нея.
За мен е важно, че този човек по някакъв начин е персона, която е способна да заеме такава длъжност. Той има необходимото спокойствие, излъчване, премереност и мъдрост, за да носи достойнството на тази институция.
По никакъв начин не е този тип политик, който аз ненавиждам - калкулативният политик, занимаващ се единствено с пресмятане на интереси. Г-н Беронов винаги има собствено мнение, което отстоява с аргументи.
Това е важно. За мен президентската институция повече касае ценностите в едно общество, отколкото интересите.
- Повечето наблюдатели очакват тези избори да бъдат и сражение за нова легитимация на дясното политическо пространство. Смятате ли, че битката с Неделчо Беронов ще е най-успешната в това отношение?
- Това е въпрос, който по-малко ме интересува в случая. Аз не съм сигурен, че ако кандидатурата беше друга, бих се включил в инициативния комитет.
Направих го заради личността. Държавният глава трябва да излъчва интегритет, какъвто г-н Беронов безспорно внушава.
Естествено, много е важно в дясното да се очертае някаква линия на мислене, зад която биха могли да застанат повече хора. А това, че по-малките партии влизат в конфигурация с по-големи, не представлява проблем.
В случая става дума за тактически ход от страна на "Гергьовден" и ВМРО, които все пак са партии под електоралната граница за влизане в парламента.
Двете формации се изтеглиха от преговорите между осемте десни политически сили с оглед на евентуалната кандидатура на Бойко Борисов или на човек от ГЕРБ за президент. Но такава кандидатура мен не ме плаши и никога не бих я подкрепил.
- А защо сте толкова категоричен, че никога не бихте подкрепил Бойко Борисов?
- Тъй като мисля, че той е всичко това, което българският президент не би трябвало да бъде. Той е тип политик, който изцяло работи през своя медиен имидж - той конструира един образ за себе си. Образ, който трябва да е приятен на населението.
Това е манипулативно поведение. Зад себе си то няма нищо друго, освен имиджовото си присъствие.
Освен всичко друго, това е присъствие от страна на силови структури. Много съм чувствителен на тема хора от силови структури в цивилната власт. В малки страни с неукрепнала демокрация това е голям проблем.
По принцип смятам, че военните и хората в полицията би трябвало да служат на гражданското общество. И винаги съм много подозрителен, когато те трябва да оглавяват граждански структури.
За мен е важно цивилната власт да е цивилна. Когато в нея започнат да влизат много силови фигури, започва да ми намирисва на хунта. И не бих подкрепил такъв тип разпределение на властта. Особено в България.
Това тенденция, която по-скоро би могла да се наблюдава в Русия, в Близкия изток, в един неуточнен демократичен пейзаж. Така че, за мен е важно президентът да бъде цивилна фигура.
- Ако си представим предстоящите президентски избори като спектакъл, като нещо, което ще се разиграва пред публика, как смятате, че ще изглежда той?
- Като разностилна пиеса. Ще имаме атрактивни участници, които извършват много движения и ще влизат в кожата на различни образи. Но основните герои вече са уточнени.
Образът на Георги Първанов е ясен - човекът от народа, който върви сред населението, чертае пешеходни пътеки в малките села, ръкува се с механизатори, връща бригадирското движение. Общо взето, политически кич от сферата на популизма.
Другият евентуален образ е на Бойко Борисов - екшън героят от "Умирай трудно", който с много усилия ще спаси народа от лошите.
И една по-скромна и по-достойна фигура на премерения човек, който ще бъде не толкова атрактивен от гледна точка на шоуто. Но ще бъде най-състоятелен от гледна точка на присъствието си - това е Неделчо Беронов.
Общо взето, ни очаква разностилен и украсен с много финтифлюшки и захаросани добавки филм. Важното е хората да стигнат до ценностните измерения. Това обаче ще стане много трудно. Може и да не стане.
- Възможно ли е тези избори да бъдат само завръзка на едно по-късно разместване на пластовете на политическата сцена?
- Това би могло да се случи, ако не победи кандидатът на статуквото Георги Първанов.
- А дали ще се случи това?
- Честно казано, в този момент не е много ясно. Не съм ясновидец. Аз съм просто човек, подкрепящ кауза от която има смисъл.
- Във вашия последен спектакъл - "Крал Лир" от Шекспир в Народния театър - главният герой, кралят, изигран от Наум Шопов, казва на слепия Глостър: "Един съвет- купи си очила и като хитър политик прави се, че виждаш бистро в мътното". Кои са мнимите слепци в днешната българска политика?
- За голямо мое съжаление трябва да кажа, че и в днешната българска политика и не само у нас, слепците стават все повече! Но слепците винаги са били слепци.
В политиката никога не може да има пределна яснота на това, което ще се извърши, защото тя е динамичен пейзаж. В нея трябва да се действа оперативно. Важно е обаче това оперативно действие да бъде подчинено на някаква цялост - на възгледите, на каузата.
От една страна, политиката може да бъде изключително гнусно занятие. От друга - тя може да е занятие, при което тази променливост все пак добива някакво достойнство заради личността, която управлява процесите. Така че, никой не може да вижда особено ясно какво се случва напред.
По-талантливите политици виждат по-ясно и са способни да строят стратегии. Други пък са политици - еднодневки, които по някакъв макиавелистки начин се занимават единственото с оставането си на власт.
Това, за мен, е основният проблем в българската политика - че в момента, в който бъде овластена, тя се занимава с това да се крепи на тези позиции. Като че ли това е основното занимание на политиката!
Много по-важно е стратегическото начало - какъв проект има някой и накъде води страната. В този смисъл моето мнение е, че управлението на СДС между 1997 и 2001 г., което търпи и много критики, беше съществен поврат, тъй като даде стратегичски насоки на страната.
Те се изпълняват и до днес. Включително и политиците от БСП и НДСВ трябваше да влязат в тази матрица, тъй като тя беше вече стратегически сложена.
Това ми харесва и смятам, че беше важно да стане тогава. Сега е важно тази стратегия да не бъде изпълнявана по двойнствен начин.
Защото аз мисля, че БСП продължава да присъства по двойнствен начин. Тя е усмихната към ЕС и НАТО, но същевременно вътрешно е много силно разколебана, че това е точният път.
А ценностите, които се възприеха от българското общество, са ясни. В момента става дума за някакво изясняване на интересите и за боричкане кой щял да се пребори за усвояването на европейските фондове.
Българските политици отново се излагат. Те действат като източноевропейски просяк, който се умилква около шведската маса и гледа да чопне нещо, каквото му разрешат. България няма самочувствието на бъдещ член на ЕС. Това е доста унизително!
криза, която тихо расте" />
