За да увеличат шансовете си, двете страни използваха като жокери и своите бивши монарси, коментира "Ди велт". "Когато в Румъния дойде на власт първото буржоазно правителство, тогавашният президент Емил Константинеску официално упълномощи крал Михай за специален пратеник, който да представлява интересите на Румъния в отношенията с НАТО. Българите също възлагаха, макар и по-малко официално, надеждите си за по добри шансове пред НАТО на бившия цар Симеон. По това време генерален секретар на пакта беше испанецът Хавиер Солана, а Симеон още живееше в Мадрид. Междувременно неговите възможности за влияние са пораснали - сега той е министър-председател на България", посочва в днешната си статия германският всекидневник.
Всекидневникът цитира и статията от вчерашния "Уошингтън поуст", според която пактът бил склонен - повече от когато и да било - да приеме Румъния и България още тази година заради войната против тероризма, увеличила значително шансовете на двете държави.
Историята на отношенията на двете балкански страни с НАТО се характеризира с превратности, пише по-нататък "Ди велт" и припомня: "Както в Букурещ, така и в София дълго на власт бяха сили, от които трудно можеше да се очаква присъединяване към пакта. В България социалистите следваха всеки знак на Москва и отхвърляха присъединяването към НАТО. В Румъния бившите комунисти на Йон Илиеску пък много искаха да се присъединят, но съвсем не бяха готови да предприемат необходимите за това демократични промени. В течение на времето обаче ситуацията се промени и същите тези политици (междувременно дошли за втори път на власт) сега следват прозападна политика. Двете държави наистина отбелязаха напредък и днес разполагат с обучени за международни акции на НАТО военни единици, които неведнъж досега са се представяли много добре в мисии на Балканите."
