Уважаеми госпожи и господа,
Отброяваме последните минути на една година, която нямаше драматизма от последния период; година, лишена от остри идеологически противоборства, година на сериозни успехи в изчистването на образа на България и утвърждаване на нейния международен авторитет; година и на много нереализирани надежди и очаквания.
Остава в историята една година, в която България направи важни, решаващи стъпки към завръщането си в голямото европейско семейство, към което исторически принадлежи от векове. Година, в която страната ни получи ясна европейска перспектива, година на сериозни, окуражаващи признания за България, за мястото и ролята й в укрепването на сигурността и стабилността в региона и на континента като цяло.
Тези признания, без съмнение, са повод за удовлетворение; радостта от външните политически успехи обаче не може да е пълна:
Защото не бива да смятаме, че сме изминали по-трудната част от пътя. Предстоят нови, още по-сложни преговори, в които ние трябва да отстояваме националния си интерес, да съхраним и развием националната си идентичност. И второ, което е по-важно - ако искаме да бъдем добри европейци, равностойни и достойни членове на европейската общност, първият белег на европеизма трябва да бъде солидарността, съпричастността със социалнослабите, бедните, безработните, изстрадалите - с всички онези, които платиха най-тежката социална цена на това придвижване.
Време е да осъзнаем, че успехът на всеки български гражданин минава през успеха на България и обратно - нямаме основание да твърдим, че държавата успява, когато все още има толкова много хора, които се борят единствено за своето оцеляване.
В духа на най-добрите национални традиции в тези празнични дни, в които чувстваме най-силно топлотата на семейната атмосфера, когато сме заедно с най-близките и приятелите си, в тези дни нашата мисъл и подкрепа трябва да бъдат насочени към хората в неравностойно положение.
Над 35 000 български деца са лишени от родителски грижи, но те не бива да бъдат лишавани от грижата на държавата и обществото. Важно е да осъзнаем, че тези деца, както всяко дете, през цялата година имат нужда от храна, дрехи, топлина; важно е да разберем, че и най-щедрите предновогодишни дарения не решават въпроса за трайната социална интеграция на тези деца на България.
Като родители ние отговаряме за живота и бъдещето на децата си, като държавници и политици имаме своята отговорност за живота и бъдещето на децата на България.
Годината, в която навлизаме, е обявена за Година на хората с увреждания в Европа. Сега, когато градим европейското си самочувствие, трябва да си дадем ясна сметка, че през последните 12 години нашата държава натрупа огромен социален и морален дълг към тези хора, в чиито среди безработицата надхвърля 95%. Вярвам, че през идната година институциите, обществото ще предложат една много по-активна социална политика за защита на сираците, хората с увреждания и самотните възрастни хора. Длъжни сме да дадем шанс на талантливата ни младост и да осигурим достойни старини на онези, които с ръцете и ума си изградиха една модерна България.
Важно е да умеем да се радваме на постиженията на България, да не подвеждаме нихилистично под отрицателен знаменател и най-добрите, окуражаващи оценки за страната ни. Важно е обаче в името на стратегическите външни цели да не премълчаваме, подминаваме или подценяваме проблемите.
Дори и традиционно богатите новогодишни трапези не бива да прикриват тези проблеми.
Бедността продължава да има неевропейски мащаби; безработицата засяга тежко и продължително много български семейства. Зная добре, че когато децата ти гладуват или не могат да посещават училище, обещанията за светло бъдеще не помагат.По тези проблеми трябва да се формира дневният ред на институциите през 2003 г.
И тъй като магически формули за успех няма, усилията на всички трябва да се концентрират реално към възраждането на българското производство, към провеждането на политика, която да поощрява българския бизнес. Необходими са повече стимули, по-малко ограничения, за да може българските предприемачи да отприщят своята активност, а това е най-верният ключ към политика за по-висока заетост и по-добри доходи.
Въпреки усилията на хората, призвани да се борят с престъпността, продължава да има ежедневен дефицит на сигурност по улиците, домовете, училищата и в дискотеките, които посещават младите хора на България.
При всичките ни многобройни опити досега и през 2003 г. остава задачата да постигнем организирания отпор на държавата, на обществото срещу организирана престъпност.
През тази година имаше немалко случаи, в които се чувствахме горди, че сме българи.
- Признанията за българския авторитет, които получихме в Прага
и Копенхаген, във Вашингтон, Москва, Берлин и много други
европейски и световни столици.
- Забележителното представяне на българската култура на
четиримесечния фестивал в столицата на Европа - Брюксел.
- Великолепните постижения на нашите спортисти - победители в
много европейски и световни състезания.
В тези предновогодишни мигове нашата признателност, поздрав
и пожелания са за всички съотечественици, които запазиха
националната чест и достойнство; които честно са се трудили,
отдавали са най-скъпото за род и отечество. Не мога да спомена
всички ярки примери на почтеност, на нравственост, но не мога да
подмина случаите с проф. Делчо Порязов, дарил всичките си
спестявания за спасението на училището в Припек; както и
постъпката на учителя от Монтанско - Славчо Цеков, изтеглил
заем, за да купи хляб на съселяните си.
Хвала на такива достойни български мъже!
Дължим признателността си на онези наши сънародници от различни религии и етноси, със съвместните усилия на които изградихме и поддържаме един забележителен модел на толерантност.
Скъпи сънародници,
Векове наред народът ни е посрещал Нова година с надежда за
по-добър живот, с надежда за късмет и справедливост, за
плодородие и здраве: "колко листи по гората, толкоз здраве на
тази къща", често ще повтарят тези дни сурвакарите.
Нека бъдем силни и упорити в осъществяването на своите планове и в същото време - със съчувствие, искрена и реална подкрепа към хората, които се нуждаят от това.
Нека вдигнем последната наздравица за изминалата година и
първата - за Новата 2003-та година:
За здравето, радостта и благополучието на всеки един от вас;
на всеки дом, на всяко семейство;
За успехите на нашето Отечество - Република България!
ЧЕСТИТА НОВАТА 2003 ГОДИНА!
