У бийството на Георги Марков вече 28 години остава тайна. През 15-те последни години пък темата за досието на големия български писател, грижливо поддържано от някогашната Държавна сигурност, е неудобна за всички редували се управления на страната.
Излязлата миналата седмица книга на разследващия журналист Христо Христов "Убийте Скитник. Българската и британската държавна политика по случая "Георги Марков" разкрива тайни, посочва евентуалния убиец, доказва, че убийството на моста "Уотърлу" в Лондон е било поръчано от висшето комунистическо ръководство и извършено от тайните служби на България, но с особена сила - че влиятелни и днес сили се боят от отварянето на архива. Книгата разказва за атентата и заличаването на следите след 1989 г.
Георги Иванов Марков е роден на 1 март 1929 г. в софийския квартал Княжево. Завършва индустриална химия, работи като инженер-технолог и преподавател в техникум. През 1958 г. се разболява от туберколоза и докато се лекува, започва да пише.
Пенсиониран по болест преди да навърши 30 години, той става редактор в издателство "Народна младеж". През 1957 г. излиза първата му книга - криминалната новела "Цезиева нощ", през 1959-а се появява фантастичният роман за юноши "Победителите на Аякс". През 1961 г. са публикувани сборниците с новели "Анкета" и "Между деня и ноща".
През 1962-ра "Мъже" предизвиква литературна сензация, получава наградата за най-добър роман на годината и три години по-късно е екранизиран.
Новелите в книгите "Портретът на моя двойник" (1966) и "Жените на Варшава" (1968) са връх в творчеството на Марков, утвърждават го като един от най-талантливите и много четени автори.
По това време той пише и пиеси, експериментира в непознатия до тогава за българския театър стил на абсурдната драма: "Госпожата на господин търговеца на сирене" (1963, играна за кратко в театър "Трудов фронт"), "Кафе с претенции" (1966).
"Да се провреш под дъгата" (1966) е поставена в Театъра на армията, но е забранена след 13-ото представление, унищожително критикувана в уводна статия на в. "Работническо дело" като "чужда на българските зрители". На режисьора и някои актьори за две години е забранено да работят в столицата.
Лично Тодор Живков и най-приближените му не един път са правили опити да приобщят в своя кръг писателя, оценявайки таланта, популярността и влиянието му, но и неговото свободомислие, разпознавано като потенциално опасно за режима.
Бил е приет с овации в писателския съюз, за който по-късно пише: "Съюзът на писателите съществува, за да пречи на създаването на истинска литература".
Със съгласие на ЦК на БКП и ДС Марков е бил назначен за главен сценарист на тв сериала "На всеки километър", възложена му е било да напише пиесата за 25-годишнината от 1944 г., замислена като документален разказ за антифашистката съпротива. Допуснат е бил месеци наред да работи в секретния архив на МВР.
След като обаче се запознава с никога не вадени на светло документи, писателят превръща в главен герой и на сериала, и особено на пиесата някогашния началник на отдел в Дирекцията на полицията Никола Гешев (Велински в "На всеки километър").
Пиесата е свалена от сцената на "Сълза и смях" след генералната репетиция заради "потискащо въздействие". Същата съдба има и пиесата "Аз бях той" след закрито първо представление в Сатиричния театър.
Тогава, на 15 юни 1969 г., писателят решава да напусне България. Заминава за Италия при брат си.
Необходимостта от творческа свобода го принуждава да поеме по пътя на емигранта. В едно есе той пише:
"Ако някой на този свят е писател, той винаги и при всички обстоятелства пише. И той винаги и при всички обстоятелства търси трибуна, т.е. да публикува. И когато
тази трибуна му се отказва в родната му страна,
талантът му го задължава да я намери, където може."
Установява се в Лондон, започва работа в Българската редакция на Би Би Си (BBC.bg) и редовно пише за българските програми на радио "Дойче Веле" и радио "Свободна Европа". Това са радиостанциите, наред с "Гласът на Америка", които комунистическите власти са обявили за "вражески центрове на антибългарската пропаганда" и заглушават предаванията им.
Както всички избягали българи, Марков е обявен за "невъзвращенец", но е и осъден за "измяна на родината". Книгите му са иззети от библиотеките, филмите по негови сценарии са забранени.
При повторното излъчване на "На всеки километър" името му е заличено от списъка на сценаристите. Причина е поредицата "Задочни репортажи за България", излъчвана от 1975 г. по "Свободна Европа" и "Дойче веле", в която той разобличава същността и сърцевината на тоталитарния режим на Живков и която става популярна в България, въпреки заглушаването. Тесен кръг от управляващата върхушка чете есетата в специален поверителен бюлетин, издаван от БТА.
И други произведения на Марков са забранени от властта. Романът "Покривът" (1959) е спрян от отпечатване, тъй като описва и като факт, и като алегория срутването на покрива на цех в металургичния завод "Ленин".
Сатиричният театър отказва да постави
документална пиеса по дневниците на Богдан Филов (български учен и политик, министър-председател и регент в периода 1941-1945), написана заедно с писателя Стефан Цанев.
Незавършено, поради невъзможност да бъде поставено, остава писаното също със Стефан Цанев либрето за мюзикъл "Зиг-Заг".
През август 1974 г. пиесата на Марков "Архангел Михаил" печели първа награда на Международния театрален фестивал в Единбург, а няколко месеца преди това на лондонска сцена, е поставена "Да се провреш под дъгата".
На 7 септември 1978 г. на моста "Уотърлу" над Темза писателят е наранен в дясното бедро с отровна съчма, изстреляна от чадъра на човек, който изчезва. След четири дни
Марков издъхва в болницата "Сейнт Джеймс".
Погребан е в гробището на Уитчърч Кеноникорум, Югозападна Англия.
След смъртта му емигрантски среди и съпругата му Анабел издават на български и английски "Есета" и "Задочни репортажи за България". У нас те се разпространяват като самиздат, а официално са публикувани през 1990 г.
Стефан Цанев публикува част от ръкописното наследство на Георги Марков в книгата "Когато часовниците са спрели" (1991).
През 2001 г. Георги Марков бе удостоен посмъртно от президента Петър Стоянов с орден "Стара планина" (първа степен) "за цялостното му творчество, което заема достойно място в българската литература и драматургия, както и за непримиримата му гражданска позиция по времето на комунизма в България". Отличието беше връчено на неговата вдовица Анабел.
Няма никакво развитие по заведеното преди 15 години, водено от български и британски следователи дело "срещу неизвестен извършител" за убийството на Георги Марков.
