ГЕНЕТИЧНО МОДИФИЦИРАНИТЕ ОРГАНИЗМИ

З�ч четири милиарда години хората са единствените живи същества на Земята, успели да проникнат в тайните на природата, в законите на живота и на собственото си съществуване.  

Няма съмнение, че родът Хомо Сапиенс- разумният човек, безспорно е най- доброто постижение на природата. Проследявайки историята на човечеството установяваме, че великите мислители на човешкия род неизменно се опитват да разгадаят природата на живота- през умозрителните разсъждения и мистичните вярвания до разшифроването на генетичния код и създаването на изкуствена жива материя.  

Стремежът на хората към разгадаването на тайните на живата природа и собствената им същност не може и не бива да бъде спиран. Тук обаче е мястото да си зададем въпроса за цената.   Малко история...  

Годината е 1905. Едва ли някой си представя, че формулата E=mc2  означава атомна бомба. През 1945г. обаче над Хирошима и Нагазаки израстват зловещите гъби на първите ядрени екксплозии- невиждани опустошения, стотици хиляди жертви.  

В наши дни, когато коментираме синтезирането на изкуствена жива материя и успешно осъществени генни рекомбинации, можем и трябва да се върнем към трагичния опит на миналото. Да помислим за последиците от създаванвто на  унищожителни "биологични бомби" пред които бледнее ужасът на ядрените- болестотворни вируси и бактерии, срещу които не действат нито имунни средства, нито лекарсвени препарати; създаване на антропоидни същества, комбинация между хора и животни; отглеждане на "човешки потомци" в технологически детски плантации или изолирани човешки мозъци до превръщането им  в електроизчислителни машини.. Всички тези генетични модификации биха били потресаващи.  

Съвременното ползване на генетичния трансфер се изразява в продуциране на продукт на гена (протеин) за създаванвто на нова генерация генетично модифицирани растителни и животински видове.В природата, при естествени условия това рекомбиниране не е възможно или при използване на стандартните методи на селекция би отнело много дълго време. Генетичната модификация се използва в земеделието главно за създаване на устойчиви на болести, неприятели и хербициди растения,  както и за подобряване на вкусовите и хранителни качества на продуктите.   

Тези генетично модифицирани растения притежават агротехнологични характеристики, които намаляват производствените разходи и понижават цената на получените продукти. Създадените напоследък генетично модифицирани растения имат и нови характеристики, насочени към удължаване на срока на годност, създаване на храни-ваксини и нискоалергенни храни- например "златният ориз" с повишено съдържание на витамин А и желязо.  

Трансгенните микроорганизми представляват голям интерес и за хранителната, и за питейната индустия- могат да се използват като стартерни култури или закваски на храни като сирене, кисело мляко, вино, хляб и месо при процесите на ферментация за производството на ензими (например химозин, който се използва за производство на сирене и традиционно се съдържа в телешките стомаси), оцветители, органични киселини и други.  

За разлика от растенията, опитите с генетично модифицирани животни са по-малко. От края на 80-те години "Монсанто" предлага говеждия соматотропен хормон като средство за повишаване млечността на кравите. Идеите са насочени предимно към получаване на мляко с по-малко мазнини (САЩ); разрушаване на гена, отговорен за бета- глобулина, участващ в синтеза на белтъци, предизвикващи алергии към млякото (Нова Зеландия); въвеждане на човешки ген за белтък, съдържащ миелин, който изолиран се използва за лекуването на множествена склероза. Генетично модифицирани с растежен хормон риби се отглеждат в контролирани водоеми в САЩ и Канада.  

Все добри намерения,но...какво не е наред с генното инженерство? 

На първо място вкарването на чужди гени в манипулирания организъм е процес, при който мястото, където попада чуждия ген не може да се контролира. Вследствие на това възниква огромен риск от смущения във функциите на останалите гени. Липсата на дългосрочни тестове за безопасност е вторият голям проблем- известно е, че бавнодействащите отрови могат да проявят ефекта си и след 30 години. Токсините напомнят за себе си с убитите през 1989г. тридесет и седем души след употребата на триптофан (хранителна добавка за диабетици), още 1500 трайно инвалидизирани, още 5000 заболели от EMS. Имунна недостатъчност, алергични реакции, необратимото генно замърсяване на околната среда...  

И пак изниква въпросът за цената- революция или апокалипсис в селското стопанство?  

Никой не се съмнява, че водещите специалисти в областта на молекулярната биология осъзнават своята огромна отговорност пред човечеството. Доказателство за това са своеобразните мораториуми за работа в най-опасните направления на генното инженерство, датиращи от 40-те години на миналия век. Възникващите социални и етични проблеми са обсъждани на множество конференции и семинари- дали изследванията няма да доведат до изпускане на  "злия дух" от бутилката и човечеството до беда?  

Никой не е в състояние да даде правилния еднозначен отговор. Нека само не забравяме легендата за непослушния чирак на магьосника от Оз: той откраднал от добрия магьосник мелничката за сол и избягал с една лодка в откритото море. Произнесъл вълшебните думи и мелничката започнала да мели сол. Но когато решил да спре с ужас констатирал, че е забравил необходимите за целта думички. И мелничката смляла толкова огромно количество сол, че оттогава сладките някога морета и океани станали солени.  

Ако пък я нямаше солта?...  

Истината е някъде по средата в заглавието на френското списание "Ла ришерш"- "Генното инженерство- зелена улица, но внимателно!".