Проф. д-р Андраш Инотай е генерален директор на Института за световна икономика към Унгарската академия на науките в Будапеща. Между 1989 и 1991 г. работи в Световната банка, а от 1996 до 1998 г. ръководи стратегическия екип за присъединяването на Унгария към Европейския съюз.
- Изостаналите реформи се посочват като предизвикателство както пред българската, така и пред унгарската икономика. Какво е отражението им върху макроикономическата и фискалната стабилност?
- На първо място, трябва да направим разграничение между структурните реформи в производствения сектор и сектора на услугите, от една страна, и реформите в бюджета.
Съществените микроикономически реформи вече са приключени в Унгария. Тук включвам водените от пазара промени, свързани с капитала и организационната структура на унгарските предприятия. Все още има макар и малко сфери, в които държавата държи контролен пакет или монопол - например железниците и общественият транспорт.
След приключването на тези реформи в Унгария резултатът е налице - ние имаме много конкурентен експортен сектор и около 60% от брутния вътрешен продукт (БВП) се изнася. Около 85% от износа се изпълнява от мултинационални компании, а 64% от експорта ни за ЕС се състои от средни и високотехнологични стоки, като по този показател изпреварваме почти всички европейски страни.
В същото време страната има съществени проблеми по отношение на реформите в бюджета поради две основни причини. Първата е безотговорната икономическа политика на последното правителство, нагърбването му с много социални обещания и изпълняването на много мерки, свързани с подобряване на благополучието.
Унгария все пак е страна със средно ниво на развитие и няма необходимите ресурси за всичките тези цели едновременно. Определено икономическата политика в Унгария имаше много грешки след 2000 г., най-вече в пренебрегването на международните пазари и в опита да се повиши вътрешното търсене в условия на понижаващо се външно търсене.
Унгария, както и България е малка страна и трябва да е ясно, че силното вътрешно потребление не води до устойчив растеж. Рано или късно той ще завърши с огромни дефицити както в бюджета, така и по текущата сметка.
- България също е с огромен дефицит по текущата сметка...
- Ситуацията тук е различна главно заради системата на валутен борд, в която България се намира и която я задължава да има бюджетен излишък.
Унгария направи сериозна грешка - тя си постави три големи цели едновременно. Първата беше 50% увеличение на всички заплати в публичната администрация и целия публичен сектор. Решението наистина беше добро и необходимо, защото качеството на публичната администрация е съществен фактор в международната конкурентоспособност.
Втората беше значителното увеличение на социалните плащания - за майчинство, за деца, за пенсионерите, които получиха и 13-а пенсия, и т.н. Факт е, че социалната кохезия е много съществена за устойчивия растеж.
На трето място, правителството направи страшно големи инвестиции във инфраструктура, и особено за магистрали. Само за последните пет години Унгария построи над 500 километра магистрали, което е изключително важно за една вътрешноконтинентална държава.
И трите мерки сами по себе си са много добри и наистина необходими, не могат да се определят като проблем. Но целта да се изпълняват едновременно беше сериозна грешка, защото, взети в комбинация, значително надхвърлиха възможностите на икономиката.
Резултатът е огромният бюджетен излишък, който стигна близо 10% от БВП за 2006 г. Това наложи да се въведе силно ограничаваща икономическа програма, тъй като около 80% от унгарския бюджетен дефицит се финансира от чужди капитали.
През 2006 г., след преизбирането на управляващата коалиция, което се случва за първи път от 16 години, тя трябваше да започне с активното прилагане на сериозни реформи. Целта беше незабавно да се съкрати дефицитът в бюджета и през 2007 г. той вече е около 6%, което е огромна крачка.
През тази година се очаква дефицитът да се свие до 4% от БВП, а през 2009 - да изпълним маастрихтските критерии за 3%.
- Тоест унгарският опит е, че най-важни са приоритетите. Какви според вас трябва да бъдат те за българското правителство?
- Основният приоритет на правителството трябва да е постигането на устойчив растеж с увеличаваща се експортно ориентирана конкурентоспособност. Освен това съществено е ръстът в инвестициите да е експортно ориентиран, а не воден от частното потребление.
- Едно от основните опасения на специалистите е, че качеството на инвестициите в региона не е на ниво, което да гарантира ръст в износа в дългосрочен план...
- Най-важният въпрос в случая е до каква степен България и Румъния ще могат да привличат мащабни инвестиции в производството. Вижда се, че този процес вече е започнал в Румъния, но не се знае до каква степен това се дължи на сравнително големия румънски пазар и на привлекателността на самата страна.
Опитът на Унгария, Чехия, а по-късно и на Словакия и частично Полша показа, че те успяха да привлекат голям обем експортно ориентирани инвестиции. Това се дължеше на няколко основни фактора.
В случая с Унгария причината беше в пазарно ориентираната приватизация. Тогава нямахме друг избор, защото бяхме страна с огромни задължения и без контакти с Парижкия и Лондонския клуб.
Дългът ни не беше държавен, не беше следствие от отношения с други правителства, а с международни частни банки. Единственият начин да не фалираме беше да привлечем колкото се може повече чужди капитали.
Резултатът е огромно и доминиращо присъствие на международни корпорации и сега много унгарци се оплакват, че нямат възможност за бизнес. По онова време чуждите капитали се интересуваха силно от новите пазари. Сега обаче те са завладяни и интересите постепенно се изместват на изток.
- Идват към нас, но как да ги задържим?
- До голяма степен това зависи от наличието на квалифицирана работна ръка. Много притеснителен е фактът, че в региона има сигнали за все по-изостряща се нужда от квалифицирани кадри. Изтичането на работна ръка в някои страни от Западните Балкани вече е стигнало критичната граница, при която колкото и пари да се наливат в икономиката, те няма да доведат до реален растеж.
Засега България прави изключение от тази група и се надявам да не се стигне до тази ситуация.
- А какво трябва да се направи, за да не се стигне дотам и да се привлекат повече инвестиции в промишлеността?
- Пак повтарям - на първо място трябва да се обърне внимание на квалифицираната работна ръка. Ниските разходи за труд и ниските данъци сами по себе си не могат да направят чудо, защото те съставляват само от 20 до 25% от общите производствени разходи. Те са важни елементи, но далеч не са достаъчни.
Ако в някоя изостанала африканска държава се въведе данък от 0%, въпреки това пак никой не би инвестирал там. Също толкова важна е производителността на труда, което ясно се вижда, сравнявайки Румъния и Унгария например. Заплатите на румънците са наполовина на тези на унгарците.
Същото обаче важи и за производителността. Това обяснява защо засега Румъния привлича само инвестиции, които изискват много труд и наистина могат да спечелят от ниските заплати, като в текстила например.
В началото на 90-те години положението беше същото и в Унгария, но ние много бързо преодоляхме този период и повечето производители на масов текстил, облекла и обувки вече напуснаха страната.
Инвеститорите се насочиха към най-новите страни членки като България и Румъния, но засега само с част от производството си - това, което изисква повече ръчен труд и което се базира на средно ниво на развитие на технологиите.
Очаквам тенденцията да се задържи, освен ако международните капитали не намерят някои интересни и специфични ниши, вероятно в сферата на услугите или някои специални технологии и производства.
Що се отнася до големите експортно ориентирани индустрии, те вече са се разположили в Словакия, Чехия, Полша, Унгария и едва ли ще се изнесат или преместят.
- Тогава каква е перспективата за България?
- За България остава възможността да стане част от глобалната мрежа на подизпълнителите на някои международни гиганти. Не е задължително на всяка цена да привлечете производствата им тук, а да се интегрирате в мрежата им в региона и по този начин да допринасяте с добавена стойност.
Това е най-широко достъпната възможност, но отново стигаме до човешкия капитал. Образование, образование, образование... нещо, което се пренебрегна в Унгария.
Преди десетилетие ние бяхме много горди с висококвалифицираната си работна ръка, гордеехме се с успехите по математика и различни науки на учениците си на международните състезания. Но властите считаха това за даденост, смятаха, че ще трае вечно.
Така липсата на адекватни реформи в образованието доведе едновременно до загуба на квалифицирана работна ръка и на средствата, инвестирани в образованието на тези кадри.
Решението не е да се спират тези, които искат да излязат навън, особено ако е за да получат образование, а да се създаде атрактивна образователна програма в страната и да се помисли как тези хора да се върнат, след като завършат. 
