Галин Стоев: Взаимното разбиране е възможно единствено в Техноленд

Г�и �ин Стоев е 30 годишен. Роден е във Варна. Дебютира в Сливенския театър през 1992 г. със спектакъла "Илюзията" по Корней. Работил е в Младежкия театър и в Театъра на българската армия. През последните три сезона е в трупата на Народния театър "Иван Вазов". След хита "Самолетът беглец" по пиесата на Камен Донев, Галин представи на Международния театрален фестивал "Варненско лято" и в рамките на Салона на изкуствата в НДК представлението "Антигона в техноленд" - копродукция на Македонския национален театър в Скопие и Берлинския театрален фестивал.
- Кой е ди-джеят в Техноленд. Съдбата ли?
- Да, божествената формула, която преди години някой успя да докаже.
- Има ли някакви граници пространството Техноленд или е универсална земя?
- Техноленд е друго ниво на съзнанието, една паралелна на нашата реалност. Универсална земя, която се случва в момента, и която всички населяваме в определена степен.
- Техномузиката предизвиква самовглъбяване, оставя всеки сам на себе си и в същото време създава общност от хора, подчинени на един закон - техноритъма. А в "Антигона" съществуват два непримирими закона - държавният и неписаният човешки закон, всеки - в абсолютното си право. В този смисъл бихте ли обяснили пребиваването на Антигона в Техноленд?
- Доколкото двата закона в "Антигона" са проведени от смъртни - Креон и Антигона, те са човешки закони, създадени и формулирани от хора и така - много условни, но наистина конфликтът е неразрешим. Взаимното разбиране е възмжно единственото в Техноленд. Това е моята идея.
- Македонските актьори, подобно на българските са много експресивни, силно преживяват на сцена, носят някаква биография. На мен ми се струва, че в театъра, който правите се опитвате да усмирите психологията и преживяването. Как се случи това с актьорите от Скопие?
- Македонските актьори са енергийно много силни, но тази енергия е доста необуздана. Задачата ми беше да я канализирам в посока, абсолютно неочаквана за тях. Тази енергия се артикулира в момента, в който дойде т.нар."стил". Това, което правихме, беше много необичайно за тях, а до някаква степен и за мен. В процеса на работа аз се опитвам да залича границите между мен - режисьора и тях - актьорите. Получава се така, че зададеното е равно на върнатото. Този обмен е много важен и аз мисля, че той се случи.
- Драматургът Огнен Георгиевски е бил много важен за Вас в работата?
- Да, той наистина много ми помогна. Ако не беше той, сигурно щях да попадна в някой бежански лагер.Там течеше война, докато репетирахме. Огнен успя да формулира на конвертируем език хаоса от идеи, който имах в главата си. Успя да изведе своята драматургична задача от едно мое хрумване и да я артикулира в желязна схема. Без него щеше да ми бъде много трудно.
- Как се отрази напрежението на военновременната ситуация на репетиционния процес и на крайния продукт?
- Там цареше невероятна истерия и масова психоза. Освен войната, четиридесет градуса температура, бежанци и слънчево затъмнение. Времето беше ненормално и ако представлението има някакви достойнства, то те се дължат на закодираната истерия, която звучи много истински, много автентично в спектакъла.
- На Берлинския фестивал представлението е било съпровождано от коментар на случващото се. Това беше ли мислено предварително и как промени спектакъла?
- Хрумна ни в последния момент, когато разбрахме, че няма да има превод. А аз не бях сигурен, че публиката е наясно с текста. Представлението изисква някакво предварително познание или отношение към текста на Софокъл. В този смисъл това е едно коментиращо представление само по себе си, освен че аз не превеждах, а коментирах на английски в слушалките. Всеки, който не искаше да слуша моя коментар, можеше да си свали слушалките и да се остави на сценичния разказ. Представлението се случи някъде на пресечната точка между залата, сцената и моите думи. Това взаимодействие беше принципно ново за мен и аз смятам да го използвам и занапред в работите си.
- Как привлякохте костюмографката Бианка Урсулов?
- Тя е изключително добра. С нея съм работил и в Словения. Бих искал още много пъти да работим заедно.