Когато му дойде времето.
Толкова се надявам и вярвам, че правилното време да напиша тази статия е точно сега. Да, може да си каже някой, и заглавието, и мотото – звучат доста неактуални и не на място – та нали бялата приказка навън си отиде за тази година, струва ми се. Но, всъщност, какво по-добро време да си я представим и да поговорим за едно малко късче от нея?
Ако някой се чуди каква е връзката на предходния параграф с Amilo Mini Ui 3520 – един поглед към снимките ще потвърди евентуално породилото се у него подозрения, че въпреки добавката “mini”, дебютният деветинчов нетбук е наследил дизайна на старшите си събратя. Представете си малко коте или кученце – тук намалените габарити допълнително допринасят към чара на лаптопчето.
Достойнствата на Amilo Mini, за щастие, не се изчерпват само с факта, че е един от най-красивите представители на своя клас. Машниката има още няколко силни коза, които причисляваме в различните графи:
Дизайн:
Нетбукът е с отлично качество на изработка. Десенът комбинира бял матов капак, също така клавиатурата и горна стеничка на основното тяло с черното дъно и странични панели. В същия цвят е широкият кант (с който конструкторите очевидно намекват за възможно допълнение към серията с 10,2-инчов, а дори и с 11-инчов дисплей) около 8,9-инчовият дисплей (матирано покритие) с резолюция 1024х600 пиксела, както и частта от кожуха точно над клавиатурата, където са разположени и двата високоговорителя.
На предния ръб на основното тяло са четеца за карти 4-в-1 (SD/SDHC, MMC, MS/MSPro), както и 3,5-милиметровите жакове на изхода за слушалките и входа за микрофона.
В лявата му страна са разположени тройката индикатори с дискретна синя подсветка.
На левия борд е решетката през която се отвежда топлият въздух от охладителната система, единичен USB порт, както и аналоговия D-Sub видеоизход.
На десния – мрежовият RJ-45 конектор, втори USB 2.0 порт, както и капачето на разширителния ExpressCard 34 слот, който е доста идейно допълнение, където може да се инсталира WWAN (3G, WiMAX или комбо контролер)
На десния – мрежовият RJ-45 конектор, втори USB 2.0 порт, както и капачето на разширителния ExpressCard 34 слот, който е доста идейно допълнение, където може да се инсталира WWAN (3G, WiMAX или комбо контролер)
Теглото на компютърчето е 1140 грама с триклетъчна батерия – само със 100 грама по-тежък от Acer Aspire One, който оглавява деветинчовите нетбукове в този ергономичен компонент.
За „вътрешната красота” на нетбука мимоходом ще споменем, че има (до болка вече познатият) 1,6 гигахерцов процесор Intel Atom N270, монтиран (най-точно: запоен) на дънна платка с чипсет Intel 945GSE, който на свой ред притежава вградения графичен процесор от преди няколко поколения GMA 950. Последният се справя напълно адекватно във всички обичани ежедневни задачи и дори е приличен за гледане на филми с резолюция до 540p.
Дисплеят е с добро качество. Покритието му е матово, а контрастът и яркостта – достатъчни, за да се работи с него комфортно на открито. Това може да се каже за малко нетбукове и изобщо съвременни лаптопи именно заради масово използваните екрани с отражателно (glare) покритие. Ъглите на видимост на монитора са много добри и превъзхождат повечето конкурентни предложения. На горния кант на вътрешния капак, централно над екрана, е инсталирана 1,3 мегапикселова уебкамерка.
Вградените високоговорителчета звучат добре – с няколко идеи над средноаритметичното за класа качество. Тъчпадът е голям и удобен, но това е за сметка
клавиатурата, която не е като да не търпи подобрения (най-вече – размера на клавишите). Тестовият модел нямаше дублиращата БДС маркировка на клавишите, което лично считам за плюс. Освен това, в долния ляв ъгъл е разположен клавиша Ctrl (доста производители поставят там Fn, което е неудобство за хора, свикнали да си служат в работата с бързи клавишни комбинации). Левият и десен бутон на мишката са разположени от двете страни на тъчпада, което можете да тълкувате като предимство или недостатък. Има и трета гледна точка – неутралната. От една страна – бутоните са големи и бързо привикнах към тях; определено ги предпочитам пред тези на EeePC 1000 или Wind, но от друга – някои хора трудно се адаптират към промени и затова биха отчели дизайнерското решение като негатив.
По отношение на мрежовата свързаност забележки нямам. Разполагаме с 802.11n безжичен контролер освен Ethernet-a, което отново е характеристика на флагмански нетбук. Добавен е и Bluetooth, ползата от който зависи от нуждите на клиента, но при всички случаи е приятна екстра.
Твърдият диск е с обем от 60 GB; на фона на 120 GB в новите Wind U100 и Aspire One и 160 GB в моделите Еее с HDD – изглеждат малко под стандарта, но това определено не е кой знае каква загуба с оглед на целевата аудитория и функционалност на устройството.
Батерията е слабо място. В смисъл – такава, каквато е на доста модели от серията Eee, стандартната за Wind U100, Aspire One. Но, основният проблем е максимализма ми. На фона на отличния дизайн и някои препратки в посока топмодел твърде много ми се искаше тук да видя шестклетъчна. Както вече споменахме – нетбукът е екипиран с триклетъчна с капацитет 2200 mAh, която ни стигна за около 2h и 40 min работа в стандартни приложения с включен безжичен мрежов контролер.
Бързи бутони за екстра контрол : Подобно на ЕееPC 1000, инженерите на Fujitsu-Siemens са се постарали да имате възможност за бърза смяна на три работни режима на лаптопа – достъпни с бързи клавишна комбинация (Fn + функционален бутон). Единият ъндърклоква процесора и намалява нивото на шума и е подходящ при ниско натоварване – например чат или писане на мейли. Вторият пък може да ви позволи по-гладък плейбек на видео с резолюция 720р или да запази лекотата на работа при отваряне на повече или/и по-тежки приложения и както вече се досетихте – автоматично овърклоква процесора.
Операционна система и софтуер: Машинката се продава с инсталирана Windows XP SP3, която върви комфортно бързо при това единият гигабайт RAM ми се стори достатъчен. По отношение на допълнителен софтуера – камерката се управлява с Cyberlink YouCam, отбелязваме и инструмента Fujitsu-Siemens Systems Diagnostics, за функцията на който говори еднозначно самото име.
Персонализиране: От Fujitsu-Siemens са избрали по-различен подход, за да придадат индивидуалност на Amilo Mini спрямо конкурентите си – които са верни на традицията и пускат модели в различни цветове. Идеята е взета „назаем” от Nokia, които първи предложиха на клиентите си накладни (clip-on) панели, с които потребителят може да персонализира машинката си. В комплекта на нашата тестова бройка тя беше с цвят бургундско червена, ако държите да сте уникални – отделно се предлага и допълнителен прозрачен капак, така че да можете да сложите под него снимка или изображение по ваш избор.
Заключение:
Най-силния довод на „моя приятел и враг” (снощи гледах “Червеният барон”) Вальо Марков от версуса за нетбуковете в декемврийския PC World беше именно липсата на реални алтернативи и разнообразие сред малките машини. В този смисъл, Fujitsu-Siemens Amilo Mini Ui 3520 е много силен контрааргумент с ярката си индивидуалност.
За мнозина това може да е достатъчен аргумент в негова полза, затова (пък и по принцип) е задължително да ви информирам, че в момента бялата красавица може да се на крайна цена около 820 лева.
Резюме: Fujitsu-Siemens Amilo Mini Ui 3520
Силни страни:
- изящен дизайн
- разширителен ExpressCard 34 слот
- матов дисплей с широки ъгли на видимост
- подходящ за работа на открито
- малко тегло (1140 g)
- 802.11n безжичен контролер
Недостатъци:
- относително малък размер на клавишите (на фона на флагманите)
- батерия с малък капацитет (2200 mAh)
- за сходна сума можете да купите модел с 10-инчов екран
Credits: Бладодаря на Поликомп ООД за възможността да тествам нетбука достатъчно продължително (работих на него 15 дена), за да съм уверен в пълнотата и обективността на гореизложените наблюдения
(...)
Източник: IDG.BG
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!