Ф инансовият министър Пламен Орешарски поиска държавата смело да се оттегли от стопанисването на спортните бази в страната, като го прехвърли на частния сектор. Пред парламентарната комисия за младежта и спорта той призова депутатите да предложат на Министерския съвет да разработи такава програма. Подкрепиха го вицепремиерът и министър на образованието Даниел Вълчев и председателят на Държавната агенция за младежта и спорта (ДАМС) Весела Лечева, които към момента се разпореждат с основната част от големите спортни имоти в страната.
Идеята на Орешарски е да се търсят варианти за публично-частни партньорства за стопанисването на спортните обекти, за да се намали финансовата тежест на държавата.
"Вместо да пазим държавната собственост и да гледаме как тя се руши, по-добре смело да я дадем на частния сектор", заяви той. Финансовият министър предлага от бюджета да се отделят пари само за обекти с национално значение.
В ДАМС пък се оказаха подготвени със съответния списък, според който само седем от спортните бази в страната трябва да получат такъв статут. Това са националният стадион "Васил Левски", комплексите "Спортпалас" във Варна и "Диана" в София, столичната конна база "Хан Аспарух" и базите на Белмекен, в Созопол и Петрич.
За всички останали тепърва ще се решава как да бъдат предоставени за управление на частни компании. Към днешна дата спортните съоръжения в страната са над 1800, но никой не може да каже колко от тях са под разпореждане на държавата и колко са общински, казаха от агенцията за младежта и спорта. Оттам ще настояват предвижданите публично-частни партньорства да изключват продажбата на обекти, а вариантите са сключване на нови договори за наем или отдаване на концесия.
"Към бъдещите ползватели на обектите ще има две основни изисквания: да се запази тяхното предназначение и да не се променя собствеността", посочи Ефрем Ефремов, съветник на Весела Лечева. По думите му до половин година процедурите ще бъдат задвижени.
Въпросът с бъдещето на спортните имоти периодично припламва от няколко години насам, най-вече под натиска на сегашните наематели на най-апетитните от тях. Такива са зала "Фестивална" в София например, чието отдаване под наем неотдавна беше отложено, а основните претенденти се очертаха варненската група ТИМ и полудържавното дружество "Универсиада".
Атрактивни имоти стопанисва футболният клуб ЦСКА, собственост на Васил Божков - стадион "Българска армия" в Борисовата градина и тренировъчните игрища на Четвърти километър и в Панчарево.
Сред най-апетитните спортни имоти в София, които вероятно в бъдеще няма да се стопанисват от държавата, са зала "Фестивална", стадион "Раковски" и базите, ползвани от футболен клуб ЦСКА - стадион "Българска армия" и тренировъчните игрища на Четвърти километър и в Панчарево.
От 2004 г. Божков настоява Министерството на отбраната да прехвърли съоръженията в активите на футболния клуб като апортна вноска, като дори заплашваше, че ще спре финансирането на клуба, тъй като губел от инвестициите в него.
Бившият министър Свинаров избегна решението, като прехвърли собствеността в министерството на Васил Иванов-Лучано. Реално от началото на 2006 г. собственик на имотите на ЦСКА е агенцията на Весела Лечева.
За да аргументира желанието си да стане собственик на ползваните от ФК ЦСКА имоти, Васил Божков обеща да инвестира в тях 120 млн. лв. Президентът на "Нове холдинг" се ангажира със строежа на нов модерен стадион на мястото на настоящото съоръжение "Българска армия". В проекта обаче са предвидени и търговски площи в едни от най-скъпите райони на столицата.
Заради липсата на кадастър в близките 3-4 години в Борисовата градина не може да бъде предприето никакво строителство, но това не важи за имотите на Четвърти километър и в Панчарево.
Според груби изчисления на брокери на недвижими имоти само стадион "Българска армия" и прилежащите му територии (по неофициални данни около 60 декара) реално биха се продали по 800 - 1000 евро за квадратен метър, т.е. за около 60 млн. евро, или близо 120 млн. лв.
Собственикът на футболен клуб "Левски" Тодор Батков също настоява за промяна на договора за стадион "Раковски" в столицата. Той изпрати писмо до премиера Сергей Станишев с приложен към него вариант за законопроект за обезщетяването на клуба с дългосрочно ползване на съоръжението, което е собственост на МВР, но е построено върху общинска земя.
"Ако парламентът удовлетвори желанието ни и вземем стадион "Раковски" на концесия за по-дълъг период от време (бел. ред. - между 30 и 50 години), планираме да изградим на негово място съоръжение за 22-25 хиляди души без лекоатлетическа писта, в което ще инвестираме между 30 и 100 млн. евро. Оптималният вариант според мен е сума около 40 млн. евро", каза Батков. Той допълни, че по всяка вероятност инвестициите ще се извършат чрез увеличение на капитала на дружеството и с облигационни заеми.
За съоръженията, стопанисвани от министерството на образованието, Даниел Вълчев каза, че няма да бъдат отдавани без търг или конкурс. Той уточни, че проверка в дружествата "Академика 2000" и "Академика спорт" установила нарушения при отдаването под наем на някои от имотите. Двете дружества са сключили 57 договора за наем на спортни обекти, административни помещения, паркинги и други, като в някои от случаите това е станало с непрозрачни процедури.
"При три от договорите има груби нарушения, а при един - конфликт на интереси", обясни Вълчев, който допълни, че договорите ще бъдат преразгледани. В България трябва да си даваме сметка кои спортни бази е възможно да се поддържат от бюджета, посочи Вълчев.
Според Весела Лечева около 27 млн. лева трябва да се отделят и за инвестиционната програма на търговското дружество "Национална спортна база", което е 100 процента собственост на ДАМС и стопанисва голяма част от спортните имоти.
Анализът на дружеството сочи, че има много договори, сключени нецелесъобразно, и агенцията ще иска те да бъдат актуализирани. ДАМС е поискала от Министерството на финансите около 3.5 млн. лева за 17 спортни първенства, на които България ще бъде домакин.
Според Орешарски министерството ще търси начини да финансира част от спортните състезания, на които България е домакин, но е невъзможно да поеме ангажимент за отпускането на пари за всички.
