И така, нека погледнем докъде е стигнало човечеството през 21 век, фаталната според някои 2012 година. Технологиите се развиват, знанията ни се множат, а ние, постоянно забързани, заети и все повече и повече устремени „само напред и нагоре” често забравяме да погледнем настрани и да се опитаме да видим света такъв, какъвто е. Мечтаем за недостижими галактики и далечни светове, а в същото време убиваме собствената си планета. Малцина от нас осъзнават, че погълнати от собствените си проблеми, ние не виждаме цялостната картина; забравяме, че всичко в света е взаимосвързано, че замърсявайки водите, ние едновременно тровим въздуха и почвите, че разрушавайки природата, ние обричаме и себе си на гибел.
Аз съм софиянка, но покрай следването си от няколко месеца живея в Истанбул. Едва тук, чакайки в поредното задръстване на моста между Европа и Азия и наблюдавайки в захлас безбрежния Босфор, осъзнах истинския смисъл на словосъчетанието „градска джунгла”. Малка справка за заинтересуваните туристи: Истанбул, население – повече от 15 милиона души, постоянно бързащи нанякъде; 24-часов градски концерт от шумове, с главното участие на безкрайни тълпи и задръствания; хората са дотолкова погълнати от своето сиво ежедневие, че рядко се сещат да погледнат настрани и да се насладят на заобикалящата ги красота... част от нея наследена от великолепието на Константинопол.
Тъй като за мен целият този градски „калабалък” е изключително изморителен, всеки път, когато имам време, паля колата и отскачам до един почти винаги празен малък плаж близо до града. Водата там - по някакво стечение на обстоятелствата - е чиста и няма нищо общо със замърсения до неузнаваемост, но все така красив и величествен Босфор.
Често, седейки на влажния пясък и вдишвайки соления свеж въздух, мисля за загадките на света или просто мечтая. А водата е като живо същество – успокоява, лекува и вдъхновява (неотдавна учените доказаха, че водата в определен смисъм НАИСТИНА е жива: улавя човешките емоции, „помни” информация и може да променя структурата си). Понякога се питам какво ли би било, ако можех да живея в Космоса и оттам просто да наблюдавам света. Дали бих го видяла такъв, какъвто е? Бих ли могла да опозная неговата неизменна същност? И какво всъщност бих видяла? Хайде да пофантазираме заедно.
Някъде там, в безкрайната Вселена, сред спиралатаМлечния Път, се носи една миниатюрна точка – като малък син пиксел от дисплея на вашия лаптоп... Това е Тя – планетата Земя, нашият малък космически кораб. Наричаме я още Синята планета – защото от Космоса изглежда синя, а не заради цвета на океаните й ... Красивите сини океани, в които се вливат не по-малко красиви сини реки, са наситени с молекулите на онова специфично вещество, което е направило зараждането на Живота възможно – водата!.. Две трети от Земята са покрити с Н2О - вълшебното съединение на кислорода и водорода, проправило пътя на Живота! Солена или сладка, водата е кръвта на нашата планета, а океаните, езерата и реките са частите на кръвоносната й система, които доставят енергия и в които се създава живот. Останалата една трета от Земята е заета от сушата, където Животът намира твърда почва под краката си. Дали случайно или не, но и човешкото тяло се състои от повече от две трети вода и една трета „твърдо вещество”. Но съвпаденията не спират дотук. Нека настроим невидимия обектив на нашия въображаем Космически телескоп и се приближим още – какви ли други уникални съответствия бихме открили?
Да се пренесем в света на химията и биологията. Водата се състои от безброй молекули, човешките тела – от безброй клетки, а Земята – от безброй живи организми. Разстоянието между молекулите на водата определя в какво агрегатно състояние ще е тя – твърдо, течно или газообразно. Когато молекулите са много далече една от друга, структурата е нестабилна и водата е във вид на пара; когато молекулите започнат да се приближават, парата се превръща в течност; когато молекулите са съвсем близко – водата се превръща в лед: твърдо вещество с ясна структура.
Същите „правила” важат и за „молекулите на Земята” – нас, хората. Когато безсмислено спорим, делим човечеството на „ние” и „те” , опитваме се (и успяваме!) да делим обществото на групи по различни признаци – расови, полови, културни, – ние сме като парата. Нямаме определена „форма”, ясно поставени общи цели, ясен стремеж... Но ако някой се опита да сложи някакви рамки, да създаде някакви ясни правила, да ни „затвори” в съд с обща цел – щем не щем, ние ще се сближим, ще скъсим дистанцията, ще „втечним” отношенията си, но те няма да се „втвърдят” докато не осъзнаем, че заедно сме силни, заедно можем повече и че Обединението прави силата (не само в парламента)!
Парата, водата и ледът са еднакво важни за оцеляването на живота и поддържането на баланса в Природата. Ние не можем да кажем, че течната вода, например, е „по-добра” от леда – всяка нейна форма има своя цел и е еднакво важна; но както и да сменя формата си, същността на водата не се променя: тя си остава извор на живот. Така трябва да е и с човечеството: колкото и да се променя, то трябва да съхрани заложеното у него желание за живот, а това значи да се отнася с любов и грижа към своя роден дом - планетата Земя. И както всяка молекула е важна за съществуването на водата и е част от структурата й, така и всеки човешки живот е еднакво ценен и може да промени хода на събитията и развитието на цялото човечество.
Всичко е взаимосвързано, дори такива на пръв поглед далечни неща като химията, водата и любовта ми към философията и човечеството, особено силно изразена, докато лежа на плажа и мечтая за далечни прекрасни места... Самият термин „философия” в превод от гръцки означава „любов към мъдростта”. Опознавайки философията на Природата, философията на Водата, ние опознаваме себе си. Обичайки света във всички негови проявления, ние обичаме себе си; защитавайки света и неговите природните ресурси, обичайки и пазейки водите – ние защитаваме себе си и живота на Земята.
Светът е загадка... Ние сме прашинки в безкрайната галактика. Но докато водата има своя строго начертан път и молекулите нямат право на глас, ние притежаваме големия дар, наречен „свободна воля”, и от нас зависи какъв Избор ще направим, какъв живот ще изберем за себе си и за нашите деца. Крачейки смело към тайнственото бъдеще, ние сами решаваме дали ни очакват живот и щастие, или смърт и вечен мрак...
Някой беше казал, че всяка малка крачка напред понякога е предизвикана от голям шут отзад. Нека не допускаме малките ни крачки във вярната посока да са следствие от надвиснала фатална опасност и да действаме, докато не е прекалено късно. И защо да не започнем с опазването на водите - та още от детските години знаем колко важна е водата за всеки от нас. Изписаните милиони страници по този въпрос само доказват простата истина, че тя е основата на цялото ни съществуване. И макар и „прашинка” във Вселената, всеки от нас има силата да осъзнае това и да промени света около себе си, грижейки се за опазването на водните ресурси, на живота...
И така, лежейки безметежно на плажа, аз мечтаех за недостижими галактики и далечни светове, а в същото време мислех как да спра убийството на собствената си планета, сравнявах водата и човека, а морето ме вдъхнови да сътворя есе от моите хаотични мисли – още един израз на любовта ми към философията, към водата и любвта към мен самата пер се...
Водата е живот... Химично и философски доказано... Имам мечта... нали така обикновено започват големите промени?
Имам мечта... А Вие?..
