С лед една от закритите прожекции на скандалния филм "Баклава" авторите на лентата питат зрителите какво са видели на екрана. 90 процента отговарят "България".
Филмът не шашна онези, които знаят къде се намират. Той шокира хората, които отказват да приемат, че страната ни се променя единствено козметично през последните години.
Въпреки лустрото, с което се накиприхме покрай влизането в Евросъюза, гето лайфстайлът никога не е преставал да бъде единствената ни мила родна картинка. "Баклава"-та се случва зад блока в квартала, в мръсния подлез или пред вратите на някоя луксозна кръчма. Това, че отказваме да я видим, си е наш проблем.
Друг е въпросът, че никой от пуританите, които креснаха срещу откъсите, не е гледал филма. Повечето от скандалните кадри не присъстват в оригиналната лента. Просто режисьорът Алексо Петров си е направил пиар малко в повече.
Всички ще признаят, че рекламата му си свърши работата.
Странното е, че на Запад показват далеч по шокиращи неща. Гледали ли сте "Хлапета" и "Реквием за една мечта"? Или култовия "Трейнспотинг"?
Социално грамотният европеец или американец не обвинява режисьорите на тези филми, че са им показали какво се случва в наши дни. Напротив. Кичат ги с награди, защото някой е обърнал внимание на проблемите, за които хората предпочитат колективно да мълчат. Няма нищо по-тъжно от нация, която отвръща глава от себе си.
Алексо Петров е напълно прав, като казва, че наркотиците, алкохолът и цигарите са част от живота на децата в приютите. Не само безпризорните българчета обаче са жертви на смъртоносни пороци.
Младежите у нас растат с убеждението, че в пиячката няма нищо вредно. Наркотиците пък ги посрещат с фанфари в училищния двор още преди гимназията. Някъде там ги дебне и сексът. Съвременният разврат не е тайна за никого. Когато обаче ни го покажат публично, тутакси извръщаме глава погнусени.
Изглежда малко странно, че всички се отвращават от инсценираната целувка във филм, който по същността си е произведение на изкуството. Защо обаче с лека ръка приемаме факта, че доказани педофили се разхождат по улиците с условни присъди.
Подобни неща остават някъде в периферията на вниманието ни. За съжаление няма да се преборим с тях, като спрем излъчването на филма.
Така нареченият скандал с "Баклава" е закъснелият отзвук на онова, което отказваме да разпознаем в самите нас и в собствените си деца. Плашим се да погледнем истината в очите и сме готови да разпнем на кръст наглеца, дръзнал да ни я покаже.
Да не бъдем наивни. Никой не е карал децата в бургаския дом за сираци да правят нещо, което не искат. Те са се радвали на шанса да правят кино. Никой не им е показал нещо ново или шокиращо, с което жестоката им съдба да не ги е запознала, преди да станат актьори.
Затова изкуството е интересно. То показва по емоционален и изразителен начин самия живот. Затова и родната киноиндустрия рядко успява да се похвали с нещо смислено. Защото рядко й се удава да отрази България с подобаващия реализъм и откровеност.
