Езерото ...

Прекарахме една седмица на един чуден полуостров на брега на езеро. Е, имахме си всичко: палатка, газова бутилка, тента с тюлени пердета срещу комари, газена лампа, мивка , даже и душче и всичко това в раниците на гърба. Градски хора , решили  да релаксират в планината.

Събуждахме  се рано сутрин, измъквахме  се схванати от спането в палатката , но запленени от красотата и тишината наоколо се взирахме с часове в далечината.Над бисерните езерни води се стелеше ниска призначна мъгла от което пейзажът изглежаше почти нереален. Само тук-там плисваше обратно във водата за миг изскочила от там дребна рибка . До вдигането  на изпаренията не проронвахме  и  дума , за да не  развалим магията. Около девет  слънцето се издигаше и коси слънчеви лъчи спускаха  под ъгъл причудлива златна решетка над водите.Капцици роса като бисери в цветовете на дъгата  трептяха  върху игличките на малките борчета . След десет виденията изчезваха . При настъпване на мрака магията се появяваше отново: ярки звезди, сребърна лунна пътека по водите на езерото,борове, строени  като оловни войници на един крак  и оглушителна тишина и спокойствие. Невиждана и неусетена до тогава красота!

Запознахме се със Шукри , приятен местен жител .Той  и до днес пази  и се грижи за чистотата на  природата  наоколо .Всяка вечер ни идваше „на гости" в нашия бивак и около огъня ни разказваше разни истории. Природно интелигентен човек, закърмен с храната и духа на Родопите. Беше влюбен  в  езерото.Там  беше и неговата работа  и животът му. През деня ни разхождаше с лодката си по многобройните му ръкави, ловяхме риба с въдици, плувахме. Но беше създал правила  без директиви от ЕС.Езерото трябваше да остане след нас така, както сме го заварили. Станахме близки приятели и  всяка година открадваме  по някой ден за езерото и за старите спомени с него .

Eзерото  се намира тук , у нас , в нашата страна.То не е нито някое от чудесата на света , нито е от популярните дестинации, които примамливо ни приканват от нета.Пътят до него се извива  нагоре и заобикаля няколко надвиснали като скачени съдове едно над друго езера част от язовирна каскада . Но появявайки се изведнъж зад завоя, то остава човека  без дъх. Бреговете му причудливо се врязват във водата, образувайки по-големи и по-малки полуострови. Обрасли са с величествена смърчова гора. Дъх на смола и  диви ягоди се смесва с дъха на мащерка  и прясно окосена трева . Всеки , който пожелае може да отиде да го види. Езерото е " Широка поляна" в Западните Родопи...

Моля Ви , вгледайте се в моята стара снимка! Да , нашата Родина е райско кътче, което всеки трябва да види  и  почувства със сърцето си. И да направи  към нея дребен жест , който не  струва пари и не зависи от никаква криза и политика. Да поправи кранчето на чешмата си ако капе. Да спре водата , докато си четка зъбите или се бръсне. Да не изхвърля отпадъци , когато е на излет сред природата. Да възпита детето си в този дух , за да  ги има и в бъдеще красотите на стената на ВОДА. Защото   водата  освен  глътка живот е и  глътка красота , която заедно трябва да съхраняваме .

Има надежда ,че  това  започва да се случва. Наистина много бавно...но все пак.Седмица преди предизвиканото от медиите пролетно почистване на София  група младежи-доброволци се събраха чрез  facebook и  почистиха леглото на Перловската река в Южния парк, а седмица след това на река в парк Витоша. 

Надявам се , че е не  е късно.  Надявам се , че не сме  нарушили безвъзвратно баланса в природата. Най-съкровено вярвам , че  „ красотата ще спаси света"!