Прекарахме една седмица на един
чуден полуостров на брега на езеро. Е, имахме си всичко: палатка, газова
бутилка, тента с тюлени пердета срещу комари, газена лампа, мивка , даже и
душче и всичко това в раниците на гърба. Градски хора , решили да релаксират в планината.
Събуждахме се рано сутрин, измъквахме се схванати от спането в палатката , но запленени
от красотата и тишината наоколо се взирахме с часове в далечината.Над бисерните
езерни води се стелеше ниска призначна мъгла от което пейзажът изглежаше почти
нереален. Само тук-там плисваше обратно във водата за миг изскочила от там дребна
рибка . До вдигането на изпаренията не проронвахме
и дума , за да не развалим магията. Около девет слънцето се издигаше и коси слънчеви лъчи спускаха
под ъгъл причудлива златна решетка над
водите.Капцици роса като бисери в цветовете на дъгата трептяха
върху игличките на малките борчета . След десет виденията изчезваха . При
настъпване на мрака магията се появяваше отново: ярки звезди, сребърна лунна
пътека по водите на езерото,борове, строени
като оловни войници на един крак и оглушителна тишина и спокойствие. Невиждана
и неусетена до тогава красота!
Запознахме се със Шукри , приятен местен жител
.Той и до днес пази и се грижи за чистотата на природата наоколо .Всяка вечер ни идваше „на гости" в
нашия бивак и около огъня ни разказваше разни истории. Природно интелигентен човек,
закърмен с храната и духа на Родопите. Беше влюбен в езерото.Там
беше и неговата работа и животът
му. През деня ни разхождаше с лодката си по многобройните му ръкави, ловяхме
риба с въдици, плувахме. Но беше създал правила без директиви от ЕС.Езерото трябваше да остане
след нас така, както сме го заварили. Станахме близки приятели и всяка година открадваме по някой ден за езерото и за старите спомени
с него .
Eзерото се намира тук , у нас , в нашата страна.То не
е нито някое от чудесата на света , нито е от популярните дестинации, които
примамливо ни приканват от нета.Пътят до него се извива нагоре и заобикаля няколко надвиснали като
скачени съдове едно над друго езера част от язовирна каскада . Но появявайки се
изведнъж зад завоя, то остава човека без
дъх. Бреговете му причудливо се врязват във водата, образувайки по-големи и
по-малки полуострови. Обрасли са с величествена смърчова гора. Дъх на смола
и диви ягоди се смесва с дъха на
мащерка и прясно окосена трева . Всеки ,
който пожелае може да отиде да го види. Езерото е " Широка поляна" в Западните
Родопи...
Моля Ви , вгледайте се в моята стара снимка! Да , нашата Родина е райско
кътче, което всеки трябва да види и почувства със сърцето си. И да направи към нея дребен жест , който не струва пари и не зависи от никаква криза и
политика. Да поправи кранчето на чешмата си ако капе. Да спре водата , докато
си четка зъбите или се бръсне. Да не изхвърля отпадъци , когато е на излет сред
природата. Да възпита детето си в този дух , за да ги има и в бъдеще красотите на стената на ВОДА. Защото водата
освен глътка живот е и глътка красота , която заедно трябва да
съхраняваме .
Има надежда ,че това започва да се случва. Наистина много бавно...но
все пак.Седмица преди предизвиканото от медиите пролетно почистване на София група младежи-доброволци се събраха чрез facebook и почистиха
леглото на Перловската река в Южния парк, а седмица след това на река в парк
Витоша.
Надявам се , че е не е късно. Надявам се , че не сме нарушили безвъзвратно баланса в природата. Най-съкровено
вярвам , че „ красотата ще спаси света"!
