Европейският лагер все още е разделен, заради противоречията, последвали войната в Ирак, пише швейцарският "Льо Тан". Изданието коментира, че в заключителната декларация на срещата е било трудно да се забележи и най-малката следа от обща европейска воля дали да се застане срещу или наравно със САЩ. "Льо Тан" смята, че Вашингтон има право да бъде доволен от декларацията, доколкото пожеланието за успех към Джордж Буш за мирната му инициатива в Близкия изток, е прозвучало в Евиан като мълчаливо приемане на неговата лидерска роля.
В подобна посока е и коментарът на лондонския "Таймс". Според вестника дори френските домакини са се присъединили към одобрението на другите лидери от Г-8 за волята на Буш да се концентрира към разрешаването на близкоизточната криза. Той няма да постигне пробив в рамките само на два дни срещи, но "ще опровергае скептиците в САЩ и в арабския свят, които подлагаха на съмнение решимостта му да приложи пътната карта, предвид задаващите се президентски избори у дома", коментира "Таймс".
Испанският "А Бе Це" смята, че за Близкия изток "все повече намаляват мирните пътища към постигане на съгласие". Подобно споразумение трябва да цели "разгром на ислямския тероризъм, установяването на демократична палестинска държава и приемането от арабския и мюсюлманския свят на необратимата същност на израелската държава", подчертава вестникът.
Друг испански вестник - излизащият в Барселона "Ел Периодико", вижда надежда в неколкократните изказвания на Джордж Буш за "необходимостта Палестина да притежава достатъчно територия, за да бъде ефективна държава". Вестникът подчертава обаче, че нищо подобно не би могло да бъде постигнато без "разоръжаването на интифадата, поискано от палестинския премиер".
Темата за противопоставянето Европа-САЩ е разработена от различен ъгъл от френския "Монд", който смята, че е налице разрастваща се пропаст в "моралните, културните и политическите" ценности на Европа и САЩ. Според "Монд" това разделение засяга "важни проблеми като войната, мира, социалната солидарност, правосъдието, имиграцията и религията". Вестникът пише, че в САЩ "имиграцията се смята за предимство", но в Европа тя е "социален проблем". Американците "смятат разнообразието за основен елемент на обществото", докато "ние в Европа предпочитаме хомогенността". Поемането на риск е необходима ценност за "всеки самоуважаващ се американски предприемач", докато в Европа "всичко е направено така, че да се намаляват рисковете", пише "Монд". Вестникът заключава: "Трябва да култивираме трансатлантическото партньорство, но на базата на взаимни интереси, а не на на общи ценности".
Чешкият вестник "Право" коментира също проблем, свързан с ценности, но на национално равнище. Според изданието опозиционната Гражданска партия на демократите, известна като ОДС, "плаши хората" с твърденията, че присъединяването на Чехия към ЕС ще размие чешката национална идентичност. ОДС "трябва да каже къде, кога и как Белгия, Португалия, Финландия, Ирландия и други загубиха своята идентичност", пише "Право". Вестникът разкрива и каква е мотивацията на опозиционната ОДС да твърди подобно нещо. "Негативен резултат на предстоящия следващия месец референдум ще означава почти сигурно край на правителството на Владимир Шпидла", което вече губи популярност заради "непопулярните си финансови реформи". "Дали ОДС не се опитва да сготви изборната си победа на европейския огън?", пита се чешкият вестник "Право".
В Германия вестниците коментират твърде различна, но актуална за страната тема - забраната, получена от мюсюлманка да носи забрадка в училище. "Тагесшпигел" настоява, че Конституционният съд трябва да отмени решението на първоинстанционния съд, наложил забраната. Ден след като Конституционният съд даде ход на делото, заведено от Фереща Людин, вестникът твърди, че този случай е различен от предишен, в който съдът постанови, че поставянето на кръстове в училищните стаи може да засегне правата на учениците. "Стаята на училищната стая, на която се поставя кръст, олицетворява държавата. Г-жа Людин не е държавата", твърди "Тагесшпигел".
На подобна позиция застава и "Берлинер цайтунг", който припомня, че досега нито едно училище не е поискало от учителите да не носят кръстове. Проблемът според изданието не е в забрадката, а в начина, по който училищните власти и първоинстанционният съд са я изтълкували.
