В седмицата, когато кабинетът представи мерките си за наваксване на изоставането в присъединяването към ЕС и Европейската комисия похвали решението имуществените декларации на политиците да бъдат публично достъпни, експерти на комисията започнаха да предупреждават за бъдещи проблеми.
Висши служители на комисията по разширяване, които предпочетоха да не бъдат назовавани, коментираха, че правителството очевидно не се отнася достатъчно сериозно към възможността европейските фондове да не пристигнат в България. Според тях в София сякаш изобщо не са забелязали изречението от последния доклад на европейската комисия от 16 май: "В допълнение на съществуващите механизми комисията може да приеме мерки по чл. 37 от Договора за присъединяване, за да спре помощите за България и Румъния."
Според български експерти към страната няма поставени допълнителни условия - и сега при неправилно използване на средства по земеделската политика на ЕС (ОСП), страните членки трябва да върнат обратно в европейския бюджет получените средства. Ако не може да се установи точната щета, се прилага схема, при която се връщат 2%, 5%, 10%, 25% или повече от получените пари.
В интервю за БНР депутатът от БСП Атанас Папаризов казва, че едва ли може по аналогия с вътрешния пазар да се наложи предпазна клауза, ако не си готов да си раздаваш парите в селското стопанство.
Изречението обаче е новост и се въвежда специално за България и Румъния
като на практика създава нова предпазна клауза в областта на земеделието. Експерти на комисията изрично подчертаха, че не биха формулирали такава фраза, ако зад нея не се крие допълнителен механизъм за контрол.
Според служител на главна дирекция "Разширяване" причината за особения изказ е била създаването на възможност да се наказва корупцията в институциите, които разпределят средствата. Ако се установят сериозни "структурни проблеми" - "кодовата дума за корупция", по израза на същия източник, комисията ще поиска връщането на част от средствата, които България е получила. В стандартните процедури по ОСП трябва да се посочи конкретната причина за връщане на средствата - например неправилно администриране на млечните квоти.
По думите на европейски експерти те ще използват по-разтеглив мотив. Тъй като в резултат на "структурните проблеми" българските или румънските фермери са се оказали в по-облагодетелствано положение от колегите си в останалите страни - членки на ЕС, и по-този начин са нарушили правилата на общия пазар, комисията самостоятелно ще може да изисква връщането на определен процент от вече отпуснатите земеделски помощи. При по-нататъшни въпроси за естеството на механизма отговорът беше "ще видите през декември 2007 г."
Примери за структурни проблеми
в областта на земеделските програми в България вече има много. Преди месец европейската комисия отказа да възстанови на българското правителство 72 млн. лв., които бяха отпуснати малко преди изборите през миналата година. Парите отидоха за субсидии по САПАРД, за да се платят около 250 проекта за закупуване на земеделска техника, тъй като за тях не бяха останали средства поради изчерпване на бюджета на програмата.
По-неприятното е, че има много съмнения за заобикаляне на правилата по САПАРД, като се използват свързани фирми. Така те кандидатстват по един проект за относително малки суми и не надхвърлят финансовите лимити. Последното е доста лошо за България, тъй като лесно може да бъде установено дори при документална проверка от страна на европейските институции. Това е един от примерите, които се дават от служителите на европейската комисия, когато става въпрос за по-облагодетелстваното положение на определени фермери.
От комисията твърдят, че ще искат връщането на средствата да става директно от бюджета. Целта е да не бъдат спирани цели програми или средствата да бъдат удържани от следващите траншове по ОСП и така да се нарушават правата на фермерите. Поради тази причина европейските експерти предупреждават, че трябва да се обърне сериозно внимание на корупцията в министерството на земеделието. Фактите и слуховете за злоупотреби отдавна циркулират из коридорите на Европейската комисия.
А ако парите изобщо не дойдат
В същото време акредитацията на агенциите, които ще отпускат средствата от различните политики на ЕС, вече закъснява твърде много. В общи линии акредитацията е процес, който трябва да гарантира, че агенциите са способни да установяват кои са получателите на помощите; да могат да удостоверяват дали техните искания имат основания; да разбира своите задачи, т.е. Брюксел трябва да е сигурен, че на дейността на агенциите не се гледа само формално; да имат оборудването и подготовката за неговото използване; и да притежават система за финансов контрол и проверки, който е ефикасен и надежден с възможности да проверява за вероятни измами и лошо управление.
По всички тези точки и не само в областта на земеделието България изостава. Например електронната карта на земеделската земя трябваше вече отдавна да е готова, но според последния план за действие на правителството това ще стане едва в края на август. С нейната помощ ще се определя реалното положение на регистрираните земеделски площи и дали фермерите не заблуждават агенция "Земеделие".
Засега министрите на земеделието и европейските въпроси Нихад Кабил и Меглена Кунева не изглеждат твърде притеснени. Експерти, следящи процеса по акредитация отблизо, твърдят, че далеч по-голям проблем е наемането и обучението на квалифицирани одитори в отделните министерства. Те трябва да се занимават с контрола върху изразходването на средствата от европейските програми. "Нещата са на конец", твърди висш правителствен чиновник.
Най-вероятно административните трудности ще бъдат преодолени, защото все пак критериите са като цяло технически. По-конфузното ще бъде, ако Европейската комисия се възползва от правата си да спира фондовете поради подозрения в корупция. Макар това да е средство от последна инстанция, самият факт, че еврократите са подготвили подобно оръжие, говори за недоверието към София и Букурещ. В крайна сметка надеждата е, че както Румъния по-рано, така и сега България ще се стресне и няма да се стигне до използването на драстичната мярка.
Защото иначе ще се получи така, че българските граждани веднъж ще трябва да плащат корупционен данък на държавата и след това държавата пак ще им удържа данък, но този път, за да покрият щетите, които тя е нанесла.
криза, която тихо расте" />
