Н икакви конкретни решения не предложи еврокомисарят по разширяването Оли Рен в мониторинговия доклад за напредъка на България и Румъния в подготовката за членството им в ЕС.
В представянето на документа пред евродепутатите в Страсбург Рен не отправи нито препоръка относно отлагане на присъединяването с една година, нито за задействането на предпазни клаузи.
Еврокомисарят обаче подчерта, че ЕК няма да се поколебае да предложи тяхното активиране в един по-късен момент.
И Рен, и председателят на ЕК Жозе Мануел Дурау Барозу подчертаха, че възможността за членство на двете страни през 2007 г. все още продължава да е актуална, но може да се осъществи, само ако София и Букурещ направят допълнителни усилия и покажат реални резултати в покриването на поставените критерии.
На практика очакваният като "решителен" доклад бе всичко останало, но не и решителен. С желанието си да запази натиска за продължаване на реформите ЕК предпочете да отложи окончателната си оценка за есента.
В тази връзка Барозу изрично подчерта, че оценяват направените "огромни усилия", но Комисията е изключително строга в преценката си за изпълнението на поставените критерии и към настоящия момент и пред София, и пред Букурещ стои още много работа, успешното справяне с която би осигурило членство на двете присъединяващи се страни на предварително планираната дата - 1 януари 2007 г.
Основните забележки към България бяха в областта на правосъдието и вътрешните работи. ЕК поиска от страната ни да покаже "ясни доказателства" за резултати в борбата с организираната престъпност и корупцията по високите етажи.
Рен конкретизира тези доказателства: ще са необходими "повече резултати от гледна точка на разследванията и съдебните процеси".
Другите проблемни области са селското стопанство, публичните финанси и по-конкретно - управлението на парите от еврофондовете.
Обръщайки се към парламентите на страните членки, които не са ратифицирали договора за присъединяване на България и Румъния, Барозу подчерта, че ЕС трябва да покаже готовността си да изпълни поетите задължения, което ще е важен сигнал за запазване на набраната скорост в разширяването.
Решението кога точно двете страни влизат в съюза ще бъде взето до 1 октомври и ще бъде отговорно, увери председателят на ЕК. Рен пък припомни, че София и Букурещ са подложени на безпрецедентен по своята интензивност процес на наблюдение.
Отбелязвайки, че много е свършено - от миналата година досега проблемните за България области бяха сведени от 16 до 6, а за Румъния - от 14 до 4, еврокомисарят за пореден път призова двете държави да покажат необходимата решителност при справянето с възложените им задачи.
Червените области" са по главите "Земеделие", "Правосъдие и вътрешни работи" и "Финансов контрол", обясни ръководителят делегацията на ЕК в София Димитрис Куркулас.
Те изискват създаване на система за администрация и контрол в земеделието; създаване на условия за събиране и обработка на животински субпродукти; видими доказателства за резултати в разследването и съдебното преследване срещу организираната престъпност; ефективно прилагане на законодателството за борбата срещу корупцията, особено по високите етажи; интензивни мерки срещу прането на пари; засилване на финансовия контрол върху структурните и кохезионните фондове.
В "жълтите области", които изискват допълнителни усилия и ускоряване на реформите, попадат и ангажиментите на България спрямо блокове от 1 до 4 на АЕЦ "Козлодуй".
Куркулас отбеляза, че от предишния мониторингов доклад България е постигнала значителен напредък.
"Уверени сме, че това, което се очаква, е приемливо и реалистично. Българските власти трябва да предприемат всички необходими мерки, защото неуспехът ще накара ЕК да предприеме предпазни действия", предупреди той.
Докладът на ЕК доказа, че в България е извършена огромна работа. Тя се признава от Европейската комисия, която отчита сериозния ни напредък за последните шест месеца, коментира министър-председателят Сергей Станишев.
По думите на премиера, реалната европейска перспектива на страната като пълноправен член от 1 януари 2007 г. е потвърдена и не се прави предложение за въвеждане на каквито и да е предпазни клаузи.
Посланията на ЕК са окуражаващи и ни стимулират да удвоим усилията си, каза още министър-председателят, според когото заключенията са "обективни", ясно формулират проблемите, съвпадат със собствената ни оценка и ни дават увереност, че посоката и темпото на реформите са правилни.
Стана пределно ясно, че ако България не бе формирала правителство през август м. г., днес тя щеше да се раздели с европейската си перспектива, отбелязва премиерът.
Станишев заяви, че за тези, които са свикнали да живеят чрез корупция и чрез погазване на правилата, чрез престъпност, идват тежки времена.
"България има ясна стратегия за мерките, които трябва да предприеме, за да бъде гарантирано пълноправното членство на 1 януари догодина.
Правителството и управляващото мнозинството ще мобилизират целия административен капацитет на държавата. Изпълнителната, законодателната и съдебната власт имат волята и работят в синхрон", каза още той.
"Би трябвало да посрещнем с доста разум новините от Страсбург. Мисля, че докладът е доста балансиран, отчита значителния прогрес, който страната ни е направила през последните месеци и очертава един много голям обем работа, който трябва да се свърши до октомври, до следващия мониторингов доклад.
Според мен най-доброто е да помислим какво може да се направи и да покажем действително резултатите, които се очакват от нас", коментира пред БНР външният министър Ивайло Калфин.
"В крайна сметка бихме могли да бъдем доволни от отношението на Комисията, доколкото то подчертава, че към датата на изготвяне на доклада - края на април, страната ни има всички шансове да се подготви до края на годината за членство в ЕС.
Отчитат се обаче и редица области, в които очевидно трябва да положим много повече усилия", допълни Калфин.
"Действително трябва да свършим изключително много работа до края на годината и част от нея е в такива сфери, които не са чисто технически.
Става дума за борбата с корупцията и организираната престъпност - достатъчно тежки области, в които мисля, че би трябвало да потърсим много висока степен на единодействие и на институциите, и на политическите партии, и на цялото общество", каза още първият ни дипломат.
"Най-доброто, което можем да направим в момента и това, от което имаме нужда е един политически център - в прекия и преносния смисъл на думата: да говорим разумно, хладнокръвно, да направим плановете си и без да се мятаме от едната в другата крайност, просто да свършим работата си", заяви министърът по европейските въпроси Меглена Кунева.
"Комисията разбира, че и България, и Румъния имат нужда от ясна перспектива, която бе потвърдена, макар че чисто юридически това не беше необходимо. Достатъчно беше само да не предложат отлагане, за да може да се счита, че пътят е чист за нашите усилия до 1 януари 2007 г.", обясни тя.
"В никакъв случай не е непосилно да се справим. Във всички изказвания се подчертаваше, че много сме направили, а работата, която ни остава, може да бъде свършена. Трябват ни повече партньорски проверки, повече възможности да докажем, че сме наваксали", категорична бе Кунева.
Докладът бе в рамките на нашите предварителни очаквания, заяви заместник-министърът на правосъдието Маргарит Ганев пред БТА.
"За наша радост, отбелязан е напредъкът в съдебното сътрудничество по гражданско-правните и наказателно-правните въпроси. Разбираемо е, че реформата в съдебната система е комплексен проблем. Разполагаме с определени лостове за въздействие и ги използваме", каза още той.
Според Ганев Министерството на правосъдието е успяло в последните две години да снабди България с ново и модерно законодателство във всички основни възлови сфери.
Това, което чухме от Оли Рен, не е изненада, заяви главният прокурор Борис Велчев.
"Трябва да се съглася с някои от заключенията, част от забележките са основателни. Не съм съгласен с твърдението, че има съмнения за влошаване в работата срещу прането на пари", допълни обаче той.
Обвинител №1 посочи, че на страната ни е нужен нов подход в борбата срещу организираната престъпност и заяви, че е съгласен да ни бъде направена още една проверка през есента, но от експерти, които ще имат повече време да останат в България, а не да проведат само 3-4 срещи.
