К омандоси с черни маски изскачат със заредени "Хеклер и Кох" от маскиран микробус... и в този момент вратата му се откача.
Това не е сцена от старата комедия "Полицейска академия", а истинска случка, описана почти по този начин в докладите на наетите от Европейската комисия експерти, които трябваше да оценят "за последно" готовността на България да се справи с организираната престъпност и корупцията - няколко месеца преди влизането й в ЕС.
Образът на раздрънкания микробус обаче е най-невинният проблем, който изпратените по т.нар. партньорска проверка това лято установяват.
Макар тонът на оценките да е с една идея по-позитивен, изводът в един от докладите, с които "Капитал" разполага, е, че почти няма вероятност българските власти да постигнат значителен напредък в близко бъдеще, въпреки че вече поне на ниво законодателство са постигнати "някои значителни и необратими промени".
С други думи, в началото на следващата седмица, когато в Европейската комисия ще решават при какви условия да влезем в съюза, ще го правят с ясното съзнание, че приемат страна, в която желанието за разследване на сериозните престъпления пропада на високите нива.
Една от отправените препоръки е за шест месеца до една година европейски експерти да бъдат въведени на всички нива в органите, предназначени да се борят с престъпността и корупцията.
Дали очакваният мониторинг ще изглежда по точно този начин предстои да узнаем скоро. Как ще работи това и дали правителството и най-вече полицията и службите ще се примирят с постоянното европейско присъствие "в кухнята" е съвсем друг въпрос.
Последните месеци поднесоха като по учебник няколко символни случая, чието (не)разрешаване чуждите експерти можеха да наблюдават на живо.
За най-фрапантните от тях - убийствата на банкера Емил Кюлев и на митническата служителка Шинка Манова - изводите са, че не са разследвани адекватно. Не са проведени логични разпити, не са използвани възможностите по линия на сътрудничеството с чужди служби, има съмнения за политическа намеса за прикриване на информация.
Не само в тези случаи цялостното впечатление на експертите е за професионализъм на ниските нива, добри методи на работа ("както във всяка страна членка на ЕС"), но липса на желание за работа, елементарна организация и пасивност на горните етажи.
Докладите посочват, че разследващите органи не използват възможностите на законодателството и почти никога не поемат инициатива.
Заключенията са илюстрирани с прости примери, от които българската общественост от години се възмущава. Както всеки западняк, дошъл в София, един от експертите бил шокиран от поведението на полицията - на затворената за движение "Витошка" са паркирани скъпи коли, а до тях се помайва полицай, разказва той в доклада си.
Малко по-късно обаче полицаят се насочва към малка и стара кола, която паякът вдига. Факт, които всеки българин вижда, но за който властите с години само повдигат рамене.
В друг разказ за посещение на експерт той се чуди защо никой не разследва собствениците на имот с необяснимо високи доходи в Свиленград. Прокурорът му обяснява, че е изтекла давността.
"Но нали тези хора имат и разходи за отопление на басейните си!", задава въпроса евронаблюдателят. Така в Свиленград за последните години от 38 полицейски проверки нито една не е стигнала до предварително следствие.
Отговорът на прокурора бил, че давността е изтекла. В Бургас пък местните правоохранителни органи признали, че не са започнали дори.
Най-негативната оценка в доклада от партньорската проверка е за липсата на политическа воля за борба с организираната престъпност на високо ниво - нещо, което комисарят по разширяването Оли Рен постоянно намеква при всяко свое изказване, отнасящо се за България.
Няколко експерти са останали силно смутени от представената от вътрешния министър Румен Петков стратегия за борба с организираната престъпност.
Според разказите им той предлагал тя да се води "отдолу нагоре", така че, като се елиминират ниските нива, босовете да са принудени сами да си вършат работата. Впоследствие министерството ревизирало подхода си.
Прокурорите са втората мишена на критиките, която е пасивна и не завежда дела при очевидни признаци на престъпления. Хубав пример е прословутата натовареност на българските прокурори, които не можели да вдигнат глава от хилядите дела.
Статистическите данни, които един от експертите привежда, показват, че докато у нас един прокурор има средно по 50 дела годишно, в Германия този брой е 800.
По-конкретните наблюдения са за хаотично прилагане на термина организирана престъпност. Западните експерти са забелязали, че в Наказателния кодекс терминът е недобре дефиниран и под неговата шапка попадат много криминални дейности, с което той се обезсмисля.
Освен това изобщо не е ясно кой точно определя що е то организирана престъпност и съответно кога трябва да се разследва по специален начин.
По въпроса за методите за конфискуване на незаконно придобити имоти експертите забелязват пълно объркване. Често различните правоохранителни органи в различни населени места не са знаели какви точно са правомощията им.
Според една от констатациите в България съществува дълбоко вкоренена корупция. Това налага създаването на специално звено, отчетно на президента.
Очевидно експертите са силно повлияни от сегашния главен прокурор Борис Велчев, който е един от застъпниците на тази идея. По въпроса за борбата с корупцията проверката е показала сериозен напредък в декларираните намерения.
В същото време експертите са впечатлени от факта, че много държавни служители и политици отричат за съществуването на корупция в техните региони, а други смятат, че малката корупция трябва да бъде приета, защото е неизбежна.
Един от експертите отбелязва, че има много съмнения за обществените поръчки, като цитира данни (без източник), че 70% от тях са манипулирани.
Голям проблем е, че в България няма практика за разкриване на корупция от самите служители на държавните структури. Практиката не се насърчава в страната и това води до трудности в разкритията.
Освен това София очевидно трябва да създаде система, според която независим наблюдател да оценява правителствените усилия за борба с корупцията.
Общото впечатление от докладите е, че експертите забелязват дори чисто символични жестове.
Макар те да нямат реално ефект, все пак показват желание за промяна. Навсякъде е отбелязано, че енергията за подобен род дейност се е появила в последните няколко месеца. Като особено положителна се сочи ролята на главния прокурор Борис Велчев, който не се е притеснил да потърси отговорност от най-високо ниво в собствената си структура.
