Българин вече е печелил престижната статуетка - за работата си по спецефектите в "Матрицата" (1999 г.) в отличения екип бе и Георги Боршуков. Анимационният "Консервфилм" на Златин Радев (1990 г.) пък е попадал сред номинираните за късометражно кино.
Евгени Томов е наполовина българин, наполовина руснак. Роден е в Киев, но е израснал в България; родителите му са още тук. Преди 14 години емигрирал в Канада, разказва той миналия месец в интервю за Джералд Пиъри в "Бостън финикс". "Не ми хареса да живея в съветска държава. Не съжалявам, че заминах. Посещавам родителите си в България на всеки две години и все още се чувствам неловко", обяснява Томов.
Учил изящни изкуства и илюстрация, а през 1995 г. се запознал със Силвен Шоме, художник на комикси (режисьор и сценарист на "Трио Белвил"), който го наел да рисува фоновете в късометражния "La Vieille Dame" (1997 г.), впоследствие забелязан и награден.
"Намерих трима продуценти, които да инвестират в проекта за пълнометражен филм. Отначало не бях художник, но първият нает бе уволнен след два месеца. Беше прекалено бавен, некомуникативен. Наследих от него много малко: 10-15 рисунки в предснимачния период... Филмът не беше организиран по традиционния начин. В надписите са споменати много хора, но никога не са работили повече от 40-50 едновременно... Аз се грижех за всичко по филма, което не се движеше, включително цвета и осветлението, фоновете. Понякога беше тежко, в продължение на година и половина по шест дни седмично, 11-12 часа дневно."
За работата си с режисьора/сценарист Силвен Шоме българинът разказва: "Аз не се занимавах с разработката на героите. Те бяха изцяло негово дело. Той направи целия сториборд. Бих го определил като голям аниматор и много способен генератор на оригинални идеи. В състояние е да твори дори в стрес. Определено бе локомотивът, който теглеше влака напред. Никога не съм работил с някой, който да е талантлив в толкова много области, ренесансов талант. Рисува много добре, чертежите му са отлични, свири на пиано, има страхотен слух. Уволни двама композитори, с които не се получи нищо.
С него се работи страхотно, но не е лесно. Аз бях може би единственият, на когото навикването бе спестено. Една от причините да има толкова много хора във финалните надписи бе, че мнозина напускаха."
На въпрос за влиянията, които са дали отпечатък върху работата им по филма, Томов отбелязва, че Шоме харесва режисьори в игралното кино като Жак Тати и по-неизвестни анимации. За себе си допълва: "Атмосфера търсех в картини и игрални филми. Възхищавам се на стилната работа по филми като "City of Lost Children" и "Delicatessen", както и на Тим Бъртън, който е голям режисьор, но не ги имитирах. Гледахме малко от "101 далматинци" заради свежестта на черно-белите линии... Естествено, никой не може да претендира за 100% оригиналност, но не мога да се сетя за едно-единствено заглавие, от което да сме копирали."
А самият град Белвил? "Имах пълна свобода да измисля свой собствен град. Тръгнахме от изложба на барокова архитектура в Музея по изящни изкуства в Монреал. В Белвил има много от Монреал, от типичните за Квебек градове; покриви като в Париж, допълнени с барокови елементи. Уличните лампи, пантите на вратите, канавките се базират на черно-белите фотографии на Жан Моник и Робер Доано. Има и нещичко от Ню Йорк: Статуята на свободата, което буди смях у хората, тъй като се предполага, че това е френски град в Новия свят. Но не можахме да устоим на тази закачка."
Премиерата във Франция бе през юни, като филмът спечели критиката и зрителите. В САЩ Бостънското общество на кинокритиците го определи за най-добрия чуждестранен филм на 2003-та, което донякъде опровергава прогнозите на режисьора, че "Трио Белвил" няма да успее в Северна Америка, тъй като годината е минала под знака на "Търсенето на Немо".
42-годишният Антони Христов живее в САЩ от 23 години и работи в Холивуд, писа за него вестник "Новинар" (20.12.2003 г.). Художник е по декорите на най-касовата продукция на "Дисни" за всички времена, за чиято премиера пристигна в родината си (в края на миналата година - бел.ред.).
Антони се родил в София през 1961 г. Учил в Художествената гимназия, ала така и не я завършил - в месеца, в който трябвало да се дипломира, решил да избяга през границата. (...) Заедно с двама приятели прекрачил границата с Югославия, месец и половина бил в затвор, после още няколко - в лагер за бежанци. Във Виена почти умрял от студ, бил обут с някакви "сламени" обувки, когато го натоварили на самолет. Едва на борда разбрал, че пътува към Лос Анджелис, разказва "Новинар".
(...) Там, като повечето имигранти, минал през черната работа в ресторантите, но това било само в първите две-три години. Стъпка по стъпка създавал контакти, доказвал уменията си. Работил за най-големите студии в Холивуд: "Уорнър брос", "Юнивърсъл", "Туентиът сенчъри фокс" и "Дисни"/"Пиксар". В "Търсенето на Немо" ръководил дигиталното моделиране на декорите. За да пресъздадат максимално достоверно подводния свят, той и екипът му заминали в едноседмична командировка на Хаваите. (...) Постарали се да пресъздадат чрез компютъра цялата подводна феерия и българинът е сигурен, че филмът им ще получи "Оскар".
Вече работи по следващия си филм "Cars", в който героите са само автомобили. Ще го очакваме през 2005 г.
Антони е женен и има две дъщери. Съпругата му е от Словакия, срещнали се в Братислава, а децата им са 5-годишната София и 10-годишната Анжелика. Майка му живее при тях в САЩ, тук си идва само през лятото. И той обича да се връща в България, имат уютен дом. Даже София е кръстена миналата година в столичната църква "Св. София". И двете обожават да рисуват, но татко им предпочита да опитат различни умения и сами да изберат професията си.
Вкъщи обаче "Картуун нетуърк" бил забранен... (Прочети цялата статия за него в Novinar.org).
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!