Всяко човешко същество, както и всяко живо създание, съзнателно или несъзнателно, се стреми към слънцето. В буквален и преносен смисъл. Така е било през всички земни епохи и човешки цивилизации. От древността до наши дни слънцето е издигано в култ от много религии. Бог Ра при древните египтяни е олицитворение на слънцето. Бащата на съвременната цивилизация Орфей казва: „Аз съм син на Небето и Земята". Учението на Заратустра от преди 2500 години почита слънцето и огъня. И всичко това не е случайно. Без светлината и топлината на слънцето нашата родна Земя би станала безжизнена планета както много други във вселената. В този стремеж към светлина и топлина има, разбира се, и духовен смисъл. Важното в случая е, че тези и други учения са израз на човешки стремежи и се основават на нещо съвсем видимо. Съществуването на слънцето е реално и неговото влияние върху природата, човека и различните цивилизации се вижда и с просто око. Но целта на тези разсъждения е по-друга.
Историята, поне тази, която е известна, учи, че човешкото общество е преминало през много епохи. Първата е първобитната. Тогава, казват, е открит огъня. Някои считат това откритие за най-великото. Без съмнение имат основание, тъй като без него човекът би загинал в трудните условия тогава. Втората епоха е робовладелската. Очевидно енергията на огъня е станала недостатъчна за нарастналите нужди и желания на човека. Затова малцинството превърнало своите себеподобни в роби. Това бил и основният мотив за войните през тази епоха. Направените по-късно човешки открития дали възможност робството да бъде заменено с феодално крепостничество. Притежавата от малък брой хора земя се обработвала от крепостни селяни. Те били по-свободни от робите, но свързани с новия господар и с обработваната земя до края на живота си. Следващите революционни открития заменили феодализма с капитализъм. Човекът станал още по-свободен и започнал да продава само своята работна сила. Дори понякога ставал собственик заедно със своя нов господар. В тази епоха става все по-ясна безграничната власт на капитала. Истински господар е този, който притежава повече финикийски знаци. Тази власт личи и в други епохи, но тук е в съвсем открита доминираща форма. Светът страда днес най-много точно от тази власт. По-късно, в някои части на света, бе експериментирано ново общество, наречено социалистическо. В ембрионална форма в него бе заложен принципът на социалното развитие, но по същество опитът се оказа държавен капитализъм. Хуманната социална идея се размина със своята реализация. Но и човешките епохи не са целта на тези разсъждения.
В първобитната епоха необходимата на човека енергия е получавана от живата природа чрез изсичане на необятните вековни гори. Това продължава и през следващите епохи. Постепенно човекът открива въглищата, нефта, природния газ, а доста по-късно и атомната енергия. Те са енергийната движеща сила на всяка следваща епоха. Човекът престава да бъде роб и крепостен, но все още не е истински свободен. Свидетелство са войните, които от борба за територии и роби в древността и за пазари доскоро, се превръщат в днешно време в борба за енергийни източници. Тази наркотична енергийна зависимост на днешната цивилизация води не само до зле прикрита агресия на могъщите държави към по-слабите, но и до деградиращ песимизъм за бъдещия ден на човечеството. И точно в този критичен за днешното човечество период човешкият творчески гений прави своето поредно велико откритие, наречено възобновяеми енергийни източници /ВЕИ/. „Еврика", както би извикал Архимед! Откритието е равносилно на това на огъня и атома. А може и по-велико дори.
Използването на огъня води до унищожаване на безценните гори, от които зависи животът и екологичното равновесие на планетата. Въглищата, нефтът и природният газ имат предел и също вредят на екологията. Атомът е рискова енергия. ВЕИ са енергии на слънцето, вятъра и водата, които са безкрайни. Всъщност, вторите и третите са производни на слънцето. Такива са и въглеродните енергии. Новите енергии са спасителни не само в материален, но и в духовен смисъл. От тях зависи цялостното хармонично развитие на човека и на природата в бъдеще. Решавайки безопасно и изцяло енергийните проблеми за векове и хилядолетия напред човечеството няма вече нужда от войни и агресии за решаване на своите жизнени проблеми. Пред света се разкриват нови безгранични хоризонти за безконфликтно съществуване в името на творческия и производствен труд на човека. Тази доста оптимистична, но съвсем реална перспектива зависи единствено от осъзнаването и използването на най-новите енергийни възможности от всички хора на планетата. Човекът за първи път в своето съществуване е изправен пред нова, уникална епоха, която без преувеличение може да бъде наречена епоха на Слънцето. В буквален и преносен смисъл. Някои, подчертавайки нейното духовно съдържание, я наричат епоха на Водолея. Тази епоха може да донесе истинската свобода и щастие, към които се е стремял винаги през всичките предишни епохи човекът.
