Е нергията е двигател на цивилизацията. От нея зависи и нейното оцеляване. В епохата на научно-техническата революция един от глобалните проблеми, пред които се е изправило човечеството, е създаването на нови алтернативни възобновяеми енргийни източници.
През втората половина на ХХ в. бяха осъзнати два факта - че световните запаси в Земята на традиционните горива (въглища, нефт, природен газ, уранова руда) са ограничени и че индустриалното развитие и "класическото" производство на електрическа енергия застрашават силно околната среда и здравето на хората.
Тласък за развитие на алтернативните източници на енергия даде опасността и от екологична катастрофа - парниковият ефект, който води до глобалното затопляне и промяна на климата на планетата, както и непрекъснатото повишаване цената на горивата и очертаващата се глобална енергийна криза. Вероятно нашите внуци ще бъдат свидетели на края на епохата на нефта.
Енергия има навсякъде около нас. Какви могат да бъдат алтернативните възобновяеми екологично чисти източници?
Използване на енергията на Слънцето, енергетика, опираща се на атмосферните процеси и техния контрол, регулиране и управление - енергията на вятъра, на вихровите процеси в атмосферата (циклони, урагани, торнадо, гръмотевични бури и др.), използване енергията на геогенеза (геотермалната енергия, енергията на морските и океански вълни, цунами и др.), енергията на водопадите.
Водата, респ. водните източници - моретата и океаните са огромен източник на енергия. Използване енергията на някои химически производства - например свързани с производство или отделяне на водород, амоняк, въглероден окис и др.
При електролиза на водата се отделя водород, който може да се използва като енергиен източник. Използване на някои биохимични процеси, при които се отделят водород и други източници на енергия: водорасли, някои растения и т.н.
Възобновяемите екологично чисти източници на енергия, рационалното производство и използване на енергия са вече елементи на енергийната политика на много страни. На този етап в развитието на цивилизацията усилията са насочени към използване на енергията на слънцето, вятъра и водата, на биомасите и геотермалната енергия.
Тези източници се наричат възобновяеми, защото се основават не на изчерпаеми запаси, а на
използването на естествените потоци на енергия
Освен това не замърсяват околната среда и не застрашават здравето на хората. Използуването на биомаси трябва да почива на селскостопански и горски дейности, които не намаляват плодородието и качеството на почвата и на водните ресурси.
"Техниката на двойните кладенци" в геотермията (сондаж за използуване на топла вода и реинжектиране на студена вода) може да се използува десетки години.
Пред Евросъюза стоят две големи предизвикателства: нарастващият дефицит на електроенергия и проблемът с увеличеното отделяне на парникови газове въпреки всеобщата световна загриженост и поетите ангажименти по Протокола от Киото.
Търсенията на учени и специалисти продължават. Засега няма убедителен възобновяем източник на енергия, алтернативен на традиционните изкопаеми, макар че слънчевата енергия, вятърните електростанции и др. възобновяеми източници постепенно навлиза в много страни.
В предговора към българската национална програма за енергийна ефективност е записано: "След престъпността и корупцията енергоемкостта е третият фактор, който дърпа нашата икономика назад. Ако държавата не проведе целенасочена политика за намаляване на енергоемкостта, последната ще продължава да "изяжда" дела на работните заплати и на другите разходи.
Както конкурентността, така и качеството на българските стоки и услуги ще останат сами след тези в общия пазар. Икономическото възраждане и успешната европейска интеграция ще се превърнат в нереализуем блян.
Социалното напрежение ще продължи да нараства поради невъзможността да се покриват разходите на енергия в бита и бюджетната сфера. Националната независимост и сигурност ще останат недостатъчни.
В националната програма е определен потенциалът на енегроспестяването и възобновяемите източници и необходимите средства за намаляване на енергоемкостта в национален мащаб. С много по-малко инвестиции, вложени в енергоспестяване и възобновяеми енергийни източници, могат да се получат по-евтини и по-добри енергийни услуги. При това се
спестяват колосални текущи разходи за енергоносители
и за опазване на околната среда, съизмерими с годишното обслужване на външния дълг и задълженията на България по международните конвенции за опазване на околната среда.
Енергоспестяването и възобновяемите източници се очертават като първи приоритети в енергийната политика на страната и постепенно, но постоянно ще го утвърждават".
Тази програма е съставена на базата на проучване опита в 55 страни. Тя обхваща 6 основни области: макроикономическа и отраслова динамика, промишленост, обслужващ сектор, транспорт, ефективно осветление, енергиен сектор. За всяка област е анализирано състоянието и развитието до 2020 г.
Според документа в България ще се развиват следните възобновяеми източници на енергия: малки водноелектрически централи (ВЕЦ до 10 мегавата), вятърни електроцентрали, геотермални води, слънчеви колектори, биомаса, биогаз и фотоелементи.
Съгласно европейските бяла и зелена книги за енергията на близкото и далечно бъдеще делът на ВЕЦ до 2010 г. у нас трябва да достигне до 8-10%. В рамките на проучване на програмата ТЕРМА-В на Европейския съюз са предвидени изследвания за изграждане на малки ВЕЦ у нас.
В нашата страна има прекрасни условия за инсталиране на вятърни електростанции, тъй като те се монтират обикновено на високи места с интензивно движение на въздушни потоци. Възможностите за използването им у нас, както и на геотермалните източници са добре проучени и има конкретни проекти, по които се търси финансиране.
Има и чуждестранни предложения. В съчетание с естественото повишаване цените на изкопаемите енергоносители се предполага, че ще се засили и интересът на инвеститорите.
Дотогава ще е необходима държавна подкрепа както по премахването на съществуващите пречки, така и за гарантиране на трайни икономически условия за предприемачите на малки ВЕЦ. Ако се приеме за достоверно и за нашата страна германското проучване, че около
20% от болестите са причинени от вредните емисии на "класическата" енергия
става ясно колко нецелесъобразно е сравняването на малките ВЕЦ с изкопаемите енергоизточници само по показателите на себестойността или по сроковете за откупуване съобразно действащите цени, които не включват последствията върху природата и здравето.
Развитието на вътрешния конкурентен енергиен пазар, интегрирането на българската енергийна система и енергиен надзор към европейските, осигуряването на социална справедливост на реформите са дефинирани като основни приоритети на българската енергийна политика.
България е в процес на либерализация на електроенергийния си пазар и въвеждане на конкуретни правила в неговото функциониране. Необходимо е да се отбележи огромното значение за просперитета на една страна - взаимодействието наука - политика - управление - общество, респ. производство - потребление.
Това е твърде важно за нашата енергетика като стратегически отрасъл, особено на фона съществуващите реалности, свързани с изкопаемите източници на енергия и непрекъснатото повишаване цените на електроенергията.
За съжаление българските научни достижения все още са далече от политиката, управлението и особено от производството и бизнеса. В научно-техническата библиотека към Националния център за информация и документация (НАЦИД) в София се съхраняват много български научни разработки, чакащи приложение.
